Възможно ли е с по-малко пари и усилия да се отглежда по-качествена дървесина като максимално се щади природата? Да, отговарят експертите от Фонда за дивата природа (WWF) – България. Методът е известен като Саарландски, тъй като се прилага успешно в едноименната немска провинция и областите Елзас и Лотарингия във Франция. От една година той се експериментира и у нас като част от проект по европейската програма „Лайф +” на Изпълнителната агенция по горите и WWF-България. Проектът цели опазване и възстановяване на 11 типа ценни природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени територии в българските гори. Саарландският метод за отглеждане на млади гори у нас се прилага единствено в невисоката крайморска планина Странджа, в югоизточния край на България.
© Снимка: www.strandja.bg
„В останалите защитени зони – поясни за Радио България Екатерина Раковска от WWF-България – възстановяването на горските местообитания е свързано предимно с премахване на неместни видове, каквито са например акациите в Природен парк Русенски Лом. На тяхно място се залесяват фиданки от местни видове, които са част от естествените горски местообитания. А в Странджа разполагаме с един от най-големите непрекъснати нископланински горски масиви в Европа и там естественото възобновяване на видовете е много добро. Затова няма нужда да се правят нови насаждения, а въпросът е как по-качествено да се отгледат съществуващите естествени млади гори. Целта на т.нар. Саарландски метод, който пилотно се прилага там, е да се произвежда висококачествена дървесина като се влагат малко средства при високи стандарти за опазване на природата. Как става това? Избират се т.нар. „дървета на бъдещето”, а тяхната конкуренция се елиминира по много природосъобразни методи, като се ползват ръчни инструменти, с които не се вдига голям шум и съответно може да се работи дори и през гнездовия период на птиците.”
Всъщност, методът не е нещо ново, а „добре забравено старо”, коментира за Радио България Венелин Радков, директор на Държавното горско стопанство край Кости, Странджа. През 70-те години на миналия век той се е прилагал и в България, но с времето изпаднал в забвение, изместен от методи на по-масова сеч, която залага на количеството, а не на качеството на дървесината.
Какво точно представлява този добре забравен метод? Що е то „дърво на бъдещето”?
© Снимка: www.strandja.bg
„Избират се жизнени дървета, с хубави прави стъбла, при които клоните застават почти под прав ъгъл спрямо стъблото, обяснява експертът Венелин Радков. – За да бъде едно дърво качествено, трябва една четвърт от цялата му височина да бъде „самоокастрена”, т.е. един хубав ствол без клони, а другите три-четвърти да са заети от голяма корона. Защото короната на дървото е всъщност „моторът” му. Като няма добър „мотор”, няма и добра дървесина. Ако се разходим и разгледаме какви са масово насажденията в България, ще видим, че короните заемат не повече от 25-30 процента, а стъблата им са останалата част, 70-75 процента от височината. Такива дървета са високи, тънки, неустойчиви. Растат нагъсто и тяхната механическа устойчивост е по-малка. Примерно шасито, т.е. стъблото им е на „Ферари”, а пък моторът, короната е на „Трабант”. А ние искаме с този метод да направим така, че и двигателят, и шасито да са първокласни.”
Инж. Радков посочи пресен пример за устойчивостта на отглежданата по Саарландския метод млада гора край Кости. При последната неочаквана снежна буря в средата на октомври, която почти блокира Източна България, точно избраните „дървета на бъдещето” останаха незасегнати, докато немалко от останалите се пречупиха под тежестта на обилния мокър сняг, отрупал листата в короните им.
Методът е и по-икономичен, твърди неговият колега Георги Георгиев от държавното ловно стопанство край Граматиково, което също е част от споменатия проект по „Лайф +”.
„Разликата е, че при този метод се работи само около „дърветата на бъдещето”, в останалата площ от гората не се навлиза и тя се оставя да расте естествено – казва г-н Георгиев. – Конкурентите около избраните дървета се опръстеняват, т.е. снема се част от кората и се оставят да отмрат на място, не веднага, а до 2-3 години. Защото при първата фаза на метода ние не добиваме дървесина, а само пречим на развитието на конкурентните дървета около най-ценните за нас. Не се изискват разходи за горива и масла, понеже се работи с ръчни, а не с моторни инструменти, не се вдига шум, не се безпокоят гнездящите птици и останалите животни. И един лесовъд може на ден да обработи 1 хектар без проблем. По-бързо се работи и с по-малко средства. Затова методът е по-икономичен.”
© Снимка: архив
Методът наистина е по-бърз, потвърждава и Венелин Радков от горското стопанство край Кости, където той се прилага върху 6,6 хектара. „При него за кратък период – 50-60 години – ние можем да добием дървесина с диаметър 40-50 см., нещо, което при класическите методи става за 100-140 години”, уверява той. Отгледаните по Саарландския начин дървета дават много добра дървесина – стволовете са гладки и с голям диаметър, годишните кръгове в тях са равномерни. Затова тя е многократно по-скъпа от отглежданата по традиционния начин. Друго предимство на този метод е, че се опазват и отглеждат не само масово разпространените видове за добив на дървесина, а и редки местни видове – най-често горскоплодни дръвчета като диви круша, череша, скоруша, брекина. „Тяхната дървесина е значително по-скъпа, много се търси на международния пазар, където кубикът струва четирицифрени числа в евро”, уверява Венелин Радков. А като бонус към всичко това „неинвазивният” метод спомага за опазване на биоразнообразието в горите, защото не вреди на местообитанията на редките животни и растения там.
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в "България днес" ще научите повече за начина, по който протичат тези занимания и дълготрайните..
В петък сутринта в низините и котловините ще има мъгла. От запад облачността ще започне да се увеличава. Минималните температури ще са между минус 2 и 3°, в София ще е около минус 1°. През деня от запад на изток ще има временни увеличения на облачността,..
Капитан Любомир Чанев и старши помощник-капитанът Данаил Веселинов се завърнаха в България след 430 дни в плен на йеменските хути . Плавателният съд Galaxy Leader с двамата българи на борда беше отвлечен в Червено море на 19 ноември 2023 г, малко..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
В Националния исторически музей днес се открива изложбата "Древни находки нови открития. Археологически сезон 2024". През 2024 г. музеят проведе..