Български компютърни игри на световния пазар

„След продължителна и ожесточена съпротива царството Кеана пада под властта на владетеля Борг. Цар Роан загива в битка с враговете, а невръстният му син Сартор е отгледан от селяни. Вече отраснал, той трябва да оглави борбата срещу силите на злото. Ще му помагат магьосникът Герон, остатъкът от почетната гвардия на цар Роан и селяните.” Това не е част от либретото на някоя героична опера, а сюжетът на една от първите български компютърни игри, превърнала се в хит сред тийнейджърите преди десетина години. Играта се казва „Цар” и макар, както скромно отбелязва нейният дизайнер Веселин Ханджиев, вече да е остаряла като технология, тя ще остане в историята на геймърството като първият сериозен, завършен български продукт, издаден на 12 езика за цял свят:

Имаше едно запалено поколение през 80-те години, когато се появиха първите компютърни клубове. Аз съм от това поколение, казва Веселин Ханджиев. Тогава нямаше много игри. Те и в световен мащаб току-що се бяха появили. Всички бяхме доста запалени, а всеки втори имаше мечта да прави игра. Постепенно повечето от нас или загубиха интерес, или просто животът ни грабна.

Все пак Веселин Ханджиев, заедно със свои приятели, не се отказва от мечтите си. През 1999 г., след двегодишна работа на екип от програмисти и художници, се появява играта „Цар”. Тя е в популярния тогава жанр „стратегия в реално време” и не само носи удоволствие на играчите, но и развива някои полезни личностни качества:

Стратегическо мислене, умения за планиране, умствена реакция – изброява ползите от играта Веселин Ханджиев. – Това е много важно, защото в тази игра всичко се случва бързо и в реално време. Освен това, когато играят повече участници, например осем човека, важно е всеки от тях да има стратегически поглед върху ситуацията. Играчите трябва да преценяват добре опасностите или пък открилите се възможности и да ги използват по най-бързия начин, да търсят баланса между защитата, атаката, развитието. Това са все полезни умения и в живота, допълва Веселин Ханджиев. Играта е от зората на гейм-индустрията, но тогава за България това беше нещо безпрецедентно, с което аз лично съм много горд. В световен мащаб също беше приета много добре и получи високи оценки от специализираната преса. Работата върху тази игра ни изгради като екип и като специалисти, защото ние започнахме като аматьори, признава Веселин.

Някогашните аматьори обаче вече са специалисти с доста богат опит и с няколко много успешни компютърни игри в професионалните си биографии. Една от тези игри е „Рицари на честта”, която представлява симулация на живота в Европа през средните векове. Работата върху нея продължава три години, но с появата си през 2005 г. постига успех, подобен на успеха на играта „Цар”:

Сега работим по един много голям, много красив „он лайн” продукт, който не е просто за геймъри – казва Веселин Ханджиев. – Това ще бъде игра за „пораснали” геймъри, за семейства, за геймъри с деца. Вече играенето на игри не е странно занимание за странни хора, а започна да навлиза във всекидневния живот както киното. Нашата конкуренция не са другите игри, а всички други забавления, които има в живота на човека: телевизия, филми, книги и какво ли още не. Разходката в парка също е наш конкурент. Но с новите технологии човек може да играе игри, разхождайки се навън. Ние можем да носим устройството за игра в джоба. Това е бъдещето. Следващият ни продукт ще се опита да обедини едно семейство. Да бъде за мама, за татко, за децата и всички да сме щастливи и заедно да си играем. Може и в парка – казва с усмивка компютърният дизайнер.

Връщайки се днес към играта „Цар”, Веселин Ханджиев споделя, че най-хубавото в нея всъщност е връзката, която съществува между отделните играчи. Естествено, това се осъществява във виртуалното пространство на Интернет – глобалната информационна мрежа, която скоро навърши 42 години. Това е възрастта и на Веселин Ханджиев. Ето как връстникът на Интернет коментира този революционен пробив в съвременния свят на високите технологии:

Навремето хората казваха, че най-голямата революция в игрите е преминаването от 2D към 3D. Това означава от двуизмерна към триизмерна рисувана графика, където играчът е потопен в един реален свят с три измерения, обяснява компютърният специалист. Тогава си мислехме, че това е най-голямото откритие, което се е случвало. Само че се оказа, че не е така. Най-голямото откритие е Интернет. Той свързва хората по света и се получи нещо като свят в света. Това е някакъв виртуален, геймърски свят, в който все повече игрите стават социални и залагат на това играчите да комуникират по някакъв начин, да правят всичко заедно, да се състезават или пък да си помагат в зависимост от правилата на играта. Интернет навлезе в почти всеки дом. Оказа се, че технологията не е най-важното нещо в игрите. Истинската революция в тях е Интернет. Това означава комуникация и социално общуване между участниците. Интернет прави възможно всичко това – казва Веселин Ханджиев.

Споделете

Български компютърни игри на световния пазар

Още от категорията

Планинският град Априлци кани за празника на сланината и греяната ракия

Радостна вест – край Тутракан се излюпи първото пеликанче за сезона

В почивните дни – температурите се понижават, възможно е да превали

Летището в София вече носи името на Апостола на свободата – Васил Левски

"Агра 2025" среща науката с практиката

Валежите продължават и във вторник, по-значими – в Източна България

Българско Национално Радио