Предизвикателства пред образователната интеграция на ромския етнос в България

публикувано на 16.11.11 в 12:37

Над 40 процента от ромите са с начално образование (завършен 4 клас) или с незавършено основно образование (8 клас).

Снимка: БГНЕС

Застаряването на нацията, както и миграционните процеси поставят сериозни проблеми пред трудовия пазар. Работодателите в много сектори на икономиката се оплакват от недостиг на специалисти. В същото време безработните в бюрата по труда, на които не може да се намери работа, са главно с ниско образование, като голяма част от тях са от ромския етнос. Поради тежките демографски процеси идва времето, когато ромите ще се окажат ключов фактор на пазара на труда. А те в голямата си част са или неграмотни, или с начално образование. Затова въпросът за образователната им интеграция в общество, като част от цялостната им интеграция, е много важен.

Реалният брой на ромите у нас е около 800 хиляди, въпреки че при последното преброяване на населението тяхната цифра е по-малка – около 350 хиляди, казва Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”. Причината е, че част от ромите се идентифицират като българи, а други – като част от различни малцинства. Едва 0,5 процента са българските роми с висше образование. Техният брой се е увеличил през последните 10 години, но въпреки това е твърде малък, защото средният процент висшисти за страната е 23. Завършилите средно образование са 13 процента, което също е много малко. Над 40 процента от ромите са с начално образование (завършен 4 клас) или с незавършено основно образование (8 клас). А около 17 процента са неграмотни, за такива се смятат и тези, които не са завършили 4 клас. Преброяването на населението показва, че най-голям брой неграмотни роми има в Източните Родопи. Там над 28 процента от този етнос на възраст над 20 години никога не са ходили на училище. Сериозна е цифрата на ромските деца, отпаднали от училище, въпреки че държавата се е намесила, за да прекрати тази практика. Тя е обвързала получаването на социалните помощи с посещаването на училище. Предизвикателствата пред образователната интеграция на ромите са много, посочва Деян Колев от „Амалипе”. Според него:

Като се започне от най-ранна детска възраст, определено трябва да се увеличи броят на ромските деца, които участват във форми на предучилищно образование. Защото колкото по-рано влязат децата в детската градина, толкова по-лесно се адаптират после в училище. Що се отнася до училищното образование, основно предизвикателство там е, от една страна, въвеждането на интеркултурно образование, което дава възможност на всички деца да опознаят традициите, културите на различните етноси. От друга страна, то позволява на децата от етническите малцинства да запазят и да развият своята културна идентичност. Друго предизвикателство са обособените квартални ромски училища, в които се обучават само ромски ученици и в които качеството на образованието е по-ниско. Много трябва да се направи и за подобряване на качеството на образованието в селските училища, в които се обучават голям процент деца от ромската общност.

Всичко това е предпоставка за увеличаването на процента роми, които по-късно ще завършат и висше образование и така ще бъдат конкурентни на пазара на труда. Ниската степен на образование е причина за голямата безработица сред ромите и води до маргинализирането на част от тях. Голяма част от многолюдните ромски семейства предпочитат да живеят от получаваните социални помощи и надбавките за деца, вместо от труд. Истината е, че дори и да се намери работа за тях, те често отказват да се трудят, тъй като доходите, които получават като социално слаби граждани от държавата, както и помощите за децата, са повече от предлаганата заплата.

Проблемите на ромската общност у нас са тежки, свързани са с лошите жилищни условия, липсата на заетост, подобряването на достъпа им до здравеопазване, образователното им ниво. Но те могат да се решат само с мобилизацията на усилията и на самите роми. Голяма част от градските роми все още живеят в обособени квартали без канализация, а често в къщите липсва течаща вода. Но истина е и това, че въпреки нехигиеничните, схлупени къщурки, почти на всяка ромска къща има сателитна антена, а самите роми не полагат особени усилия да променят нещо.

През 2006 г. България прие национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите, но тези проблеми се решават трудно. Наскоро правителството представи проект на Национална стратегия за интеграцията им в българското общество, поредния документ, който ще се опита да промени по-бързо положението на този етнос у нас. Стратегията акцентира на образованието като един от най-важните проблеми на ромите. Предвижда се насърчаване на смесените паралелки в училище и премахване на обособените ромски училища. За подобряване на жилищните условия на ромите – другият акцент в документа, ще им се предоставят нови терени за строителство в градовете. Така ще се върви към постепенното изчезване на ромските квартали – един от начините за пълна интеграция на този етнос в обществото.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!