„Напуснах България и исках да имам една нейна карта. Но тъй като не намерих нова, купих една стара, която ме възхити. Така започнах да събирам първо карти. Обичах история още от ученик и после с удоволствие изучавах миналото на България, отразено в картографията, в книги и гравюри. Постепенно се „разболях” на тази тема и започнах да купувам карти почти от цял свят, разбира се, най-много от Европа.” Това каза в интервю за Радио България преди 5 години д-р Симеон Симов – един от големите дарители на Централния държавен архив. Тогава в София бе организирана изложба, представяща неговата забележителна колекция от над 450 старинни карти, 350 атласа, 100 гравюри и над 3200 книги. Благодарение на усилията на д-р Симов страната ни разполага с образци на прочути картографи като Клавдий Птолемей, Себастиян Мюнстер, Герард Меркатор, с трудове като „География” на древногръцкия учен Страбон. Повече от 40 години д-р Симов събира колекцията си, търсейки мястото на българските земи и на държавата ни в европейската история през вековете. И установява, че дори по времето, когато българите са в Османската империя и държавната ни традиция е прекъсната, на много карти може да се види думата „България”. Симеон Симов е проспериращ лекар, специализира на различни места в чужбина, канят го на конгреси. Но, воден от колекционерската си страст, не пести пари и време в антикварните книжарници. Смята, че с колекцията, която дарява на държавния архив, България има над 90 процента от старопечатните карти, свързани с нея.
През пролетта на 2009 година последният български цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски дари личния си архив на държавата. „С този акт искам да се съхранят като част от националната ни памет и в името на днешното и бъдещите поколения притежаваните от моята фамилия автентични документи, книжа и други архивни източници…Живея с мисълта, че този архив ще бъде поставен на разположение на учени и изследователи, на всеки гражданин и на цялото общество” – така изрази волята си Симеон Сакскобургготски. Впрочем, през 2006 година той дари и богатия архив на дядо си – цар Фердинанд.
Много са дарителите, които предоставят на българската държава своите или на свои сродници архиви. Така в Централния държавен архив се формират лични фондове на политици, стопански дейци, учени, писатели, художници, актьори. Документи, дневници, писма, книги, лични вещи пазят известни и неизвестни страници от миналото.
Интересна е историята на две фамилни дарения. Едното е свързано със семейството на Симеон Радев и Бистра Винарова. Радев е виден дипломат, историограф, журналист и критик. Безспорно най-известният му труд е „Строителите на съвременна България” - монументална историческа фреска за първите години на Третата българска държава. Съпругата му Бистра Винарова пък е талантлива художничка.
Портрет на Симеон Радев. Худ. Бистра Винарова.
Ето какво разказва за дарението г-жа Стефка Петрова, директор на Централния държавен архив:
„След като наследникът им Траян Радев почина миналата година, ние получихме като завещание неговия апартамент с всичко, което се съхранява в него. А това е нещо необозримо като ценност от историческа гледна точка, нещо, което трябва да се види непременно. Има страшно много интересни неща – архивни материали, мебели, лични вещи, картини. Смятаме от жилището да направим музей, но и читалня, в която може да се чете архивът на Симеон Радев, да се разглеждат платната на Бистра Винарова.”
Подобно завещание прави и семейство Дудолови, но в годините преди промените у нас.
„Става дума за двама братя и две сестри – отбелязва Стефка Петрова. – Дарението бе направено от последния жив член на семейството – д-р Райна Дудолова. Тя подари апартамента си с всички документи, които се съхраняват в него, с цялата библиотека, която е в различни области от науката, изкуството, културата, политиката и т.н. – общо около 13 хиляди тома. Подари и скулптури на своя брат Анастас Дудолов. Той е от известните ни майстори на длетото, има творби в София, в Русе. Другият брат е астроном, бил е научен сътрудник в университета. Едната сестра е била зъболекар. Другата, която завеща всичко на държавата, беше очен лекар. Хора интелигентни, скромни, с необикновен дух и патриотизъм. Волята им е жилището да бъде превърнато в научна читалня. Прекрасно е това, което семейство Дудолови направи.”
Снимки: Венета Павлова
Доброволци се включват в почистването и възстановяването на манастира "Св. Спас" до връх Бакаджик. Акцията се организира на 2 ноември от кмета на близкото село Чарган Стоимен Петров. съобщава БТА. Храмът в манастира е първият в страната,..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..