Сватбарски народни песни

публикувано на 25.11.11 в 14:00

"Сватба", худ. Владимир Димитров - Майстора

Снимка: архив

Сватбарски народни песни

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Има една народна мъдрост, която казва:”Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира”. Тя показва изключителната важност на женитбата – народът ни я считал необходима и неизбежна като началото и краят на човешкия живот.
На голямото значение, което народът в миналото придавал на брака, съответства „тежката” българска сватба. Тя траела седмица, била наситена с ритуали с дълбоко съдържание, с тържество и веселие. Много са народните песни, които разказват за някогашната сватба. Някои от тях съпровождали предсватбените ритуали, каквито са годежът, приготвянето на хлябовете, изработката на сватбеното знаме, сплитането и обличането на невястата, моминската вечер и бръсненето на младоженеца.
„Донесете сито копринено да засеем момковите двори, та и момините, да намерим пръстен, да го дадем на девойка”, пеят жените от село Плана в старинна песен „на засевки”.
Приготвянето на сватбеното знаме символизира образуването на ново семейство. За направата му използвали стъбло от плодно дърво, на върха му забождали „позлатена” ябълка и привързвали кърпа в червено и бяло – символ на мъжкото и женското начало. „Фуруглица трепери” от репертоара на сестри Бисерови от село Пирин е свидетелство за този момент от сватбата.
Сватбените ритуали, съпроводени с музика, започват в дългоочаквания ден. Сватовете тръгват от момковия дом за кума и цялото село прокънтява от гайди, тъпани и момински гласове. Песен, която разказва за раздялата с моминското безгрижие е „Прошка вземай, младо булче”. Познаваме я от репертоара на Динка Русева от Раднево.
Сбогуването е последният обреден момент преди тръгването на сватбеното шествие. Младоженците застават с лице към изгрева на слънцето. Пред тях идват родителите на булката, братята, сестрите и останалите роднини. Невястата се покланя на всеки и го дарява. В това време момите пеят тъжна песен: „Я изгрей, слънце, рано в неделя в момини двори, да видиш как се разделя чедо от мама, от татко, от мили братя и по-мили сестри…” Тази песен изпълнява добруджанската певица Калинка Вълчева.
Под звуците на гайдата, невястата е изведена от дома. В този момент и до ден днешен се изпълнява песента „Ела се вие, превива, мома се с рода прощава”, превърнала се в химн на българската сватба.
Пътуването към новия дом, посрещането, сватбената трапеза и общото веселие изобилстват с песни. Особено поетични са тези при посрещане на невястата. „Я излез, момкова майка, да си видиш какво ти водим – на лице бяло, червено, на снага – тънка, висока…” Тази северняшка песен изпълнява Марин Иванов от село Черни Вит.
На сватбената трапеза се изричат най-хубавите пожелания, които е създал българинът:”Да сте живи, здрави, дълговечни”, „От небето да тече, от земята да расте”…
Днес сватбените обичаи продължават да живеят заради прекрасните символи, в каквито са се превърнали, заради удоволствието от един многоцветен и увлекателен спектакъл, какъвто е българската сватба. Продължават да живеят и песните, защото са събрали мъдростта на вековете. Раждат се и нови в днешно време. Те звучат най-често от сватбарските оркестри, които озвучават семейните празници.

В предаването ще чуете следните народни песни:

„Снощи вечер у вас бях” (мфг с.Хаджидимово),
„Дайте сито” (жфг с.Плана),
„Фуруглица трепери” (сестри Бисерови)
„Прошка вземай, младо булче” (Динка Русева)
„Я, изгрей” (Калинка Вълчева)
„Ела се вие, превива” (Виевската група)
„Я, излез, момкова майка” (Марин Иванов)
„Голяма се сватба вдигна” (орк.”Извор”-Добрич)

По публикацията работи: Валя Божилова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!