Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Традиционните етноси в България – еврейската общност

Снимка: Архив

„Българските евреи са точно толкова стари, колкото са българските земи. Първите се заселват тук преди около 2000 години, във времето на Христовите апостоли”. Така започна разговорът ни с Максим Бенвенисти, президент на Организацията на евреите в България „Шалом”, за историята, традициите и празниците на еврейската общност у нас.

Особености

Българските евреи са интегрирана общност. Характерно за голяма част от тях са смесените бракове с българи, обяснява Максим Бенвенисти. „Няма разлика, не може да ни отличите нито в градския транспорт, нито в ресторанта, нито на работното място, а само по имената ни”, разказва събеседникът ни.

„Те живеят като всички български граждани, но имат и своя еврейски живот. Това е календарът на еврейските празници, на историческите събития, които са свързани с тяхното заселване и живот в България. Това са датите, които отбелязват всички евреи по света. Както и спомена за 6-те млн. убити по време на Холокоста. Накратко казано, българските евреи са една добре организирана общност, която винаги се е отличавала със своя патриотизъм и наистина, без всякакъв патос, е неразделна част от българския народ”.

3800 души членуват в „Шалом”, която обединява 16 регионални организации в цяла България. 60 процента от българските евреи живеят в София. Освен „Шалом”, има още 8 еврейски организации, 21 младежки, 2 женски, една спортна, една ложа – известна исторически като Бней Брит, и една федерация на ционистите в България. „Шалом” е част от световната еврейска общност. Има постоянни контакти и съвместни проекти с най-големите световни еврейски организации. Всяка регионална организация има собствен еврейски дом, като най-големият е в столицата. Тук се намира и Еврейският исторически музей, издава се вестник „Еврейски вести”. Повече от век символът на еврейската общност в България е Централната софийска синагога, втората по големина сефарадска синагога в Европа.

„Бизнесът не е най-силната ни страна и нямаме нито един олигарх”, опитва се да опровергае твърденията за богатите евреи събеседникът ни, като уточнява, че българските евреи се отнасят „преди всичко към средите на интелигенцията”. Сред най-известните са носителят на Нобелова награда за литература Елиас Канети, световноизвестният художник Жул Паскен, човекът-институция в българския интелектуален живот проф. Исак Паси, Милчо Левиев – едно от големите имена в световния джаз, Валери Петров – талантлив поет и преводач, режисьорът Анжел Вагенщайн, легендата на рока у нас Кирил Маричков и редица други.

Историята

© Снимка: БГНЕС

Българските евреи са сефаради – „последното им издание” по думите на Максим Бенвенисти е дошло от Испания преди 500 г. „Отдавна вече разликата между двата клона на еврейството – немскоговорящите „ешкенази” и испаноговорящите „сефаради” специално в България, не съществува – има единна еврейска общност”, уточнява Максим Бенвенисти. Има едно събитие в българската история, оставило ярък отпечатък в историческата памет на евреите. Това е спасяването им от концлагерите по време на Втората световна война.

„Докато има поне един жив български евреин някъде по света, не само в България, той винаги ще си спомня с добра дума българския народ и категоричната позиция на Българската православна църква, които спасиха своите съграждани евреи от изтребление. Това е исторически факт – разказва събеседникът ни. – Със своята гражданска съвест, със своето човешко съчувствие обикновените хора респектираха политиците, като ги спряха да изпратят евреите в лагерите на смъртта.”

Максим Бенвенисти си спомня, че в България са съществували два еврейски квартала – единият в София, другият – в Пловдив. В тях са живели българи, евреи, цигани, тук-там руснаци, арменци – „изобщо един истински интернационал”. Днес на тези места има нови жилищни комплекси. „Нищо не може да остане каквото е било, светът се променя, трябва да се променяме и ние с него”, казва с мъдростта на своите 58 г. Максим Бенвенисти. След демократичните промени през 1989 г. почти 90 процента от българските евреи се заселват в Израел.

Традиции и обичаи

© Снимка: БГНЕС

Българските евреи вече отбелязаха своята 5772 нова година, а през втората половина на декември с нетърпение очакват Ханука – празника на светлината. Освен традиционните за евреите по света празници, 10 март у нас се чества като деня, „в който българският народ ги защити и накара правителството да отмени заповедта за депортацията им в лагерите на смъртта”, уточнява Максим Бенвенисти. Еврейските празници не са шумни и атрактивни и традиционно повечето от тях се празнуват по домовете, а доброто хапване е задължително. Има няколко аксесоара, които всяко еврейско семейство трябва да има в своя дом – ханукалните свещи и мезузата – малка правоъгълна кутийка, закована за вратата с молитва за благословия на дома. Коя е най-голямата приказка или притча за евреите?

„Аха, много труден въпрос – замисля се Максим Бенвенисти. - Цялата еврейска история е една голяма притча и даже не знаем къде завършва притчата и къде историята. Ако евреите имат някакво качество, различаващо ги от другите народи, това е способността да бъдат креативни. В съвременния свят всички екзотични решения са малко или повече еврейско изобретение. Като започнете от мюзикхола в Лондон и киното в Холивуд, минете през фондовите борси и стигнете до Гугъл. Евреинът много обича да фантазира, но без фантазия и креативност няма развитие”.

Българската еврейска кухня е от средиземноморски тип и е „кашерна” – „най-просто казано е първата система на разделно хранене в света”, разказва Максим Бенвенисти и дава още подробности:

„Силно пикантна, с много черен пипер, с много чесън и, разбира се, без свинско месо. Еврейската кухня понякога прекалява със захарта. А след това евреите се оплакват, че имали и най-много диабет в света. Ами че как няма да имаме диабет, когато се правят страшно много сиропирани сладкиши!”

Любимото питие на старите евреи отпреди 80-90 години е било мастика с вода. „Баба ми обичаше тази напитка – спомня си Максим Бенвенисти. – Моето поколение пък пие като българските ни приятели – т.е. всичко”. А ритуалите включват червено вино. „Древността не познава бялото вино. То идва по-късно с химическите методи. Виното е било червено, гъсто и затова са го разреждали с вода.”

Фотоколаж: Вергил Митев

По публикацията работи: Таня Харизанова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

С дъжд и сняг започва новата седмица

В понеделник над по-голямата част от страната ще се задържи облачно с валежи от дъжд, по-значителни в югоизточните райони. В Предбалкана ще превали слаб сняг. От югозапад валежите ще спират и облачността ще се разкъсва и намалява. Ще духа до умерен..

публикувано на 01.12.24 в 18:30

Децата на София имат своя коледна елха

Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във всичките 199 детски градини в столицата. “ Идеята е да има едно място, където децата на София да..

публикувано на 01.12.24 в 16:45

С президентски указ столичното летище може да носи името на Васил Левски

Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя идеята летище “София” да бъде преименувано на “Васил Левски” – най-безспорната личност в българската история. “ Искам да благодаря на академичната общност и особено на акад. Юлиан Ревалски..

публикувано на 01.12.24 в 11:14