„Българските евреи са точно толкова стари, колкото са българските земи. Първите се заселват тук преди около 2000 години, във времето на Христовите апостоли”. Така започна разговорът ни с Максим Бенвенисти, президент на Организацията на евреите в България „Шалом”, за историята, традициите и празниците на еврейската общност у нас.

Особености

Българските евреи са интегрирана общност. Характерно за голяма част от тях са смесените бракове с българи, обяснява Максим Бенвенисти. „Няма разлика, не може да ни отличите нито в градския транспорт, нито в ресторанта, нито на работното място, а само по имената ни”, разказва събеседникът ни.

„Те живеят като всички български граждани, но имат и своя еврейски живот. Това е календарът на еврейските празници, на историческите събития, които са свързани с тяхното заселване и живот в България. Това са датите, които отбелязват всички евреи по света. Както и спомена за 6-те млн. убити по време на Холокоста. Накратко казано, българските евреи са една добре организирана общност, която винаги се е отличавала със своя патриотизъм и наистина, без всякакъв патос, е неразделна част от българския народ”.

3800 души членуват в „Шалом”, която обединява 16 регионални организации в цяла България. 60 процента от българските евреи живеят в София. Освен „Шалом”, има още 8 еврейски организации, 21 младежки, 2 женски, една спортна, една ложа – известна исторически като Бней Брит, и една федерация на ционистите в България. „Шалом” е част от световната еврейска общност. Има постоянни контакти и съвместни проекти с най-големите световни еврейски организации. Всяка регионална организация има собствен еврейски дом, като най-големият е в столицата. Тук се намира и Еврейският исторически музей, издава се вестник „Еврейски вести”. Повече от век символът на еврейската общност в България е Централната софийска синагога, втората по големина сефарадска синагога в Европа.

„Бизнесът не е най-силната ни страна и нямаме нито един олигарх”, опитва се да опровергае твърденията за богатите евреи събеседникът ни, като уточнява, че българските евреи се отнасят „преди всичко към средите на интелигенцията”. Сред най-известните са носителят на Нобелова награда за литература Елиас Канети, световноизвестният художник Жул Паскен, човекът-институция в българския интелектуален живот проф. Исак Паси, Милчо Левиев – едно от големите имена в световния джаз, Валери Петров – талантлив поет и преводач, режисьорът Анжел Вагенщайн, легендата на рока у нас Кирил Маричков и редица други.

Историята

© Снимка: БГНЕС

Българските евреи са сефаради – „последното им издание” по думите на Максим Бенвенисти е дошло от Испания преди 500 г. „Отдавна вече разликата между двата клона на еврейството – немскоговорящите „ешкенази” и испаноговорящите „сефаради” специално в България, не съществува – има единна еврейска общност”, уточнява Максим Бенвенисти. Има едно събитие в българската история, оставило ярък отпечатък в историческата памет на евреите. Това е спасяването им от концлагерите по време на Втората световна война.

„Докато има поне един жив български евреин някъде по света, не само в България, той винаги ще си спомня с добра дума българския народ и категоричната позиция на Българската православна църква, които спасиха своите съграждани евреи от изтребление. Това е исторически факт – разказва събеседникът ни. – Със своята гражданска съвест, със своето човешко съчувствие обикновените хора респектираха политиците, като ги спряха да изпратят евреите в лагерите на смъртта.”

Максим Бенвенисти си спомня, че в България са съществували два еврейски квартала – единият в София, другият – в Пловдив. В тях са живели българи, евреи, цигани, тук-там руснаци, арменци – „изобщо един истински интернационал”. Днес на тези места има нови жилищни комплекси. „Нищо не може да остане каквото е било, светът се променя, трябва да се променяме и ние с него”, казва с мъдростта на своите 58 г. Максим Бенвенисти. След демократичните промени през 1989 г. почти 90 процента от българските евреи се заселват в Израел.

Традиции и обичаи

© Снимка: БГНЕС

Българските евреи вече отбелязаха своята 5772 нова година, а през втората половина на декември с нетърпение очакват Ханука – празника на светлината. Освен традиционните за евреите по света празници, 10 март у нас се чества като деня, „в който българският народ ги защити и накара правителството да отмени заповедта за депортацията им в лагерите на смъртта”, уточнява Максим Бенвенисти. Еврейските празници не са шумни и атрактивни и традиционно повечето от тях се празнуват по домовете, а доброто хапване е задължително. Има няколко аксесоара, които всяко еврейско семейство трябва да има в своя дом – ханукалните свещи и мезузата – малка правоъгълна кутийка, закована за вратата с молитва за благословия на дома. Коя е най-голямата приказка или притча за евреите?

„Аха, много труден въпрос – замисля се Максим Бенвенисти. - Цялата еврейска история е една голяма притча и даже не знаем къде завършва притчата и къде историята. Ако евреите имат някакво качество, различаващо ги от другите народи, това е способността да бъдат креативни. В съвременния свят всички екзотични решения са малко или повече еврейско изобретение. Като започнете от мюзикхола в Лондон и киното в Холивуд, минете през фондовите борси и стигнете до Гугъл. Евреинът много обича да фантазира, но без фантазия и креативност няма развитие”.

Българската еврейска кухня е от средиземноморски тип и е „кашерна” – „най-просто казано е първата система на разделно хранене в света”, разказва Максим Бенвенисти и дава още подробности:

„Силно пикантна, с много черен пипер, с много чесън и, разбира се, без свинско месо. Еврейската кухня понякога прекалява със захарта. А след това евреите се оплакват, че имали и най-много диабет в света. Ами че как няма да имаме диабет, когато се правят страшно много сиропирани сладкиши!”

Любимото питие на старите евреи отпреди 80-90 години е било мастика с вода. „Баба ми обичаше тази напитка – спомня си Максим Бенвенисти. – Моето поколение пък пие като българските ни приятели – т.е. всичко”. А ритуалите включват червено вино. „Древността не познава бялото вино. То идва по-късно с химическите методи. Виното е било червено, гъсто и затова са го разреждали с вода.”

Фотоколаж: Вергил Митев