Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Darker Scales – нов албум на Стив Убен и Боян Воденичаров

Снимка: личен архив
„Darker Scales” – така се нарича новият албум на саксофониста Стив Убен и пианиста Боян Воденичаров. Преди дни проектът беше представен в Брюксел.

Известен саксофонист и флейтист, Стив Убен е сред най-активните изпълнители и композитори на белгийската джаз сцена. Завършил е Berklee College of Music в Бостън. Преподава в Консерваторията на гр. Лиеж. Творческата му биография е изпъстрена от съвместни изяви с големи имена, сред които Туутс Тилеманс, Чет Бейкър, Майк Стърн, Джери Мълиган. Записал е около 40 албума – като лидер на различни формации и гост-солист в проекти на свои колеги. Последният е „По-тъмните гами” – в съавторство с нашия сънародник Боян Воденичаров.

Класически пианист, той е лауреат на няколко големи клавирни конкурса. Сред тях и „Кралица Елизабет” в Брюксел (1983 г.). През последните години проф. Воденичаров няколко пъти беше в журито на престижния международен форум. Изнася солови и камерни концерти, преподава пиано, старинни клавирни инструменти и импровизация в Кралската консерватория в Брюксел. Дискографията му е изключително богата – десетки албуми, запечатали изпълнения на Сонати за пиано от Хайдн, Моцарт, Брамс, произведения на Дебюси, интегрални издания на Сонатите за цигулка и пиано от Бетовен, Клавирни триа от Хайдн и много други. Всички произведения са записани на оригинални инструменти или копия от епохата, в която са създадени от композиторите. Интересът му към импровизацията се появява заедно с първите занимания по музика. В Музикалното училище в София свири джаз със свои приятели. Със Стив Убен свири за пръв път през 1983 г. – получава покана от конкурса „Кралица Елизабет” да изнесе концерт, който да е с класическа програма в първата част и джаз – във втората. Двамата продължават да експериментират заедно. Резултатът е Les Valses – първият им съвместен албум.

„След като го записахме, продължихме да изнасяме концерти, да търсим нови пиеси, да развиваме това, което започнахме – разказва Боян Воденичаров. – В началото основната ни задача беше да намерим обща територия. Той се интересува от класическа музика, аз свиря джаз. Но това не опростява намирането на естетика, която да „функционира”. След много концерти нещата започнаха да стават по-естествени. В последния ни диск има език, който е установен, органичен. Както и в първия, има еклектичен момент, различни стилови идеи. Представихме албума през ноември в Jazz Station – стара брюкселска гара, трансформирана в пространство, което е и концертна зала, и джаз клуб. Там се представят всички нови джаз албуми. Darker Scales също намери място в програмата на Jazz Station, макар да не е джаз в истинския смисъл на думата. По-скоро е импровизационна музика, която се движи между джаз и „не джаз”. Всъщност, аз не знам как се нарича това, което е „не джаз”. Понякога всички наименования и етикети не стигат, за да определят това, което звукът „прави”, защото той има „свое мнение”, своя природа.”

Част от преподавателската дейност на проф. Воденичаров е курсът по импровизация в специалността класическо пиано.

„Със студентите работим базисни неща. Аз им предлагам идеи от моята практика. Курсът е по-скоро запознаване с този начин на музициране, защото класическите изпълнители често имат фобия от него. Предлагам им „писти” за оформяне на звука и ги оставям те да намерят нещо. Уча ги да слушат хармония, темпо, фраза. Ако не следят тези параметри, не биха могли да конструират нищо. Предполагам, че всяко дете, което се насочва към музикален инструмент, започва да импровизира съвсем спонтанно. Но в процеса на обучение това се загубва. А импровизацията служи за композиране на музикалната материя в момента. Това е своеобразна връзка между свиренето и композицията. И това е най-ценното в нея.”

Още от категорията

„Муза“ от „Сетива“ на Ангел Дюлгеров

„В средата на 2019 г. се появиха десетина парчета, които реших да оставя в „суров вид“ и да събера в албум“ – казва в интервю за БНР Ангел Дюлгеров, представяйки в началото на 2021 г. песента „Муза“. Тя е и първият сингъл от неговия дебютен албум,..

публикувано на 09.12.21 в 09:35

Стенли, Любо Киров и Христо Мутафчиев „още тичат с времето“

Известните поп певци Стенли и Любо Киров, заедно с актьора Христо Мутафчиев, представиха своята песен „Където няма време“ в края на октомври. Автор на музиката е Стенли (Станислав Сланев), текстът е от Любо Киров, аранжиментът е на Светлин..

публикувано на 07.12.21 в 09:15

Св. Никола в една старинна песен

Денят на Свети Николай Мирликийски, когото православието чества днес, е и един от най-големите народни празници. В българските фолклорни представи, светецът има крила, което му придава черти, близки до митичния образ на човека-змей. Той има две..

публикувано на 06.12.21 в 08:05
Подкасти от БНР