Големият български композитор напусна този свят на 75 години.

Преди повече от 20 години Красимир Кюркчийски замени шумния живот в столицата с тишината на планинското село Боженци. Там, сред красотата на старинния архитектурен резерват, създаваше своите произведения. Той е продължител на така наречения „български национален стил”. Също като учителя си Панчо Владигеров, Кюркчийски заслужи признанието на света като представител на националното още със Струнния си квартет. Той му донесе първото международно признание през 1966 г. – Голямата награда за най-добра композиция от чуждестранен творец на фестивала „Парижки музикални седмици”. По този повод Кюркчийски е заявявал: „Разбрах, че съм на прав път, че във фолклора ни се крие невероятно интонационно богатство”.

Роден е на 22 юни 1936 г. в красивия балкански град Троян. Завършва Музикалната академия в София в класа по композиция на Панчо Владигеров и специализира при Дмитрий Шостакович в Москва. След завръщането си, работи десет години във фолклорния ансамбъл „Филип Кутев” и се влюбва в народната песен. По-късно, тази любов пренася в Ансамбъла за народни песни при БНР, с който работи около три години. Неговите обработки на песните „Дилмано, дилберо”, „Бре, Петрунко”, „Калиманку Денку, мъри” и много др. станаха световен хит. Няма български състав, който да не е изпълнявал хоровите му шедьоври.

Фолклорът остава голямата страст на Кюркчийски през целия му творчески път: „Щастлив съм, когато намеря хубава песен и почувствам нейната съпротива при опит да я променя. Народната ни музика трябва да има съвременно звучене, но то да идва от хармонията, от съчетанието й със симфоничната музика”, казваше композиторът. Така се ражда Концертът за пиано и оркестър, посветен на Панчо Владигеров.

Безспорно Красимир Кюркчийски е един от най-ярките съвременни български композитори. Неговото творческо дарование се проявява в творби от всички жанрове – от обработката на народната песен до големите симфонични платна. Сред върховите постижения в неговото творчество, а и в българската музика се нареждат балетът „Козият рог”, Симфония №2, Симфония реквием и др., много от които се изпълняват и в чужбина.