Около новогодишната трапеза

Сурва, весела година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дунавско хоро

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Любим момент във всеки празник е трапезата – богата, многоцветна, събрала в себе си даровете на земята ни. Колкото по-значителен е поводът, толкова по-дълги и специални са приготовленията. Специални са и храните – красиво подредени, за да съберат около себе си любимите хора. Особено на Нова година – празника, който започва през последния ден на старата и завършва в първите часове на следващата календарна година. Масата трябва да е отрупана с различни ястия. А в някой ъгъл на стаята непременно е подпряна богато украсената сурвачка.

В българската традиция на 1 януари е народният обичай Сурва, Сурваки. Наричат го още Васильовден, Василия – на същата дата православието почита паметта на Свети Василий Велики. Езическите практики и вярвания са оставили траен отпечатък върху съвременния празник. Всеки българин знае, че на новогодишната трапеза непременно трябва да има питка със сребърна пара. Задължителна е и баницата с късмети. Пластичната украса на новогодишната питка повтаря орнаментите, които се поставят върху обредния хляб за Бъдни вечер. Изображенията на плодове, птици, цветя и неизменния кръстен знак някога изработвала най-възрастната жена в семейството. Или някоя от по-младите снахи, дошла от фамилия, прочута с „писането” на хлябове. Неслучайно народът ни нарича тази дейност „писане”. С малките фигурки от тесто някога „написвали” върху хляба пожеланията за здраве, плодородие и сполука, които се надявали да им донесе Новата година. Както и молитвата си към добрите сили – да закрилят всички в семейството, да пазят посевите на полето, плодните дръвчета, домашните животни. Вярвали още, че този хляб има магическата сила да предсказва. Както на Бъдни вечер, така и в нощта срещу Васильовден, младите оставяли първата хапка под възглавницата си – за да сънуват с кого им предстои да създадат семейно огнище. На някои места в България жената, месила васильовденската питка, излизала на двора и докосвала плодните дръвчета, като оставяла по стволовете им малко тесто от обредния хляб – за да раждат и през следващата година.

Много от ритуалите са идентични с тези на Бъдни вечер – трапезата се прикадява, а хлябът се разчупва от мъжа в семейството. Докато прави това, той трябва да го държи високо – за да расте високо житото. Хубаво е парата да се падне в парчето, наречено за стопанина или за дома – така сполуката няма да напуска къщата. Ако късметлията е друг, главата на семейството може да купи паричката от него. Това ритуално наддаване и до днес носи много веселие на всички около празничната трапеза.

Месните ястия, които се поднасят на Нова година, са различни. В някои райони на страната е задължително да има пача от свинско месо или печено прасе. На други места – пълнен петел или пуйка. Най-важно е изобилието и разнообразието от храни. Поднася се от всичко, което ражда земята – орехи, мед, сушени плодове. Чашите непрекъснато трябва да са пълни, а хората – весели, облечени в нови дрехи. Защото народът ни вярва, че както посрещнеш първия ден, така ще ти върви цялата година.

Баницата с късмети се приготвя по различен начин. Зависи от кой край на България е рецептата. Обикновено се меси тесто от вода, брашно, малко сол и оцет. Разделя се на определен брой части, от които се разточват тънки кори. Голямо умение изисква т.нар. „дърпана” или „теглена” баница. Корите за нея също са тънки, но се оформят, „дърпат”, „теглят” на ръка – с помощта на много деликатни движения на пръстите. Обичайната плънка е от сирене, яйца, масло. В някои краища се приготвя и с различни видове месо. Но навсякъде в нея се поставят клончета от дрян с различен брой пъпки. Малките късчета от дървото се скриват в баницата. Домакинята ги е приготвила още в ранна утрин. Преброила е да има за всички от семейството, дори и за тези, които по някаква причина няма да присъстват на празника. Нарекла ги е за различни желани неща – здраве, благополучие, любов, работа, женитба.

Баницата с късмети се разрязва в първите часове на Новата година. Отново главата на семейството завърта тавата три пъти и всеки взема парчето, което се е паднало срещу него. Този обичай съществува от незапомнени времена. Днес у нас можете да купите готови кори и дори „късметчета”, остроумно написани върху подходяща хартия. Някои слагат в баницата само тези малки листчета или увиват в тях дряновите клончета. Други предпочитат да използват въображението си и сами да напишат хубави пожелания.

Някога след полунощ тръгвали сурвакарчетата. За разлика от коледарите в нощта на Рождество Христово, които са млади мъже, сурвакарчетата са момчета между 4 и 12-годишна възраст. Облечени в нови дрешки, те обикаляли на групи къщите на роднини и близки. Носели украсени дрянови клонки, с които сурвакали хората, изричайки благословия: „Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина.”

Символ на здраве, устойчивост и дълголетие, дрянът предава тези свои качества при сурвакането, вярва народът ни. Колкото по-енергични са ударите, толкова по-здрав ще е човек през следващата година. И днес на 1 януари е прието децата да сурвакат всички. Като отплата задължително получават паричка, а също и различни лакомства. След първата наздравица, скоро след настъпването на Новата година, от телевизионния екран еква популярна мелодия – Дунавското хоро. Под звуците му танцуват милиони – традиция, която е учудващо витална и устойчива.

Споделете

Около новогодишната трапеза

Още от категорията

Работилница за бродиране на българска шевица в Япония

“Вкусни плевенски гозби” на градския площад

Изложба разказва за култа към бога-слънце и богинята-майка по нашите земи

Българско Национално Радио