Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Човек веднъж се ражда...”

Снимка: www.lostbulgaria.com

„Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира” – казва народът ни. Очертаването на тези три момента от житейския път като най-важни е утвърдило и поредицата от ритуални действия, които ги съпровождат. Те имат предпазващ характер. Призвани са да осигурят покровителството на добрите сили и ако не да неутрализират, то поне да умилостивят вредоносните. В това издание на Фолкстудио ще ви разкажем какви обичаи и обреди извършвали някога при появата на нов човек в семейството.

Някога вярвали, че животът на човек се предопределя още при раждането от орисниците – митични същества, които посещават новороденото през първата или третата нощ. Те са три сестри, различни по възраст и характер. Живеят „накрай свят” – там, където се намира палатът на Слънцето. Когато се роди човек, те се отправят към дома, влизат през комина и се скриват зад вратата. Орисниците са невидими. Техните предсказания и наричания могат да бъдат чути само от майката на детето или от бабата-акушерка, която бди наоколо. Според народните вярвания, орисниците са пратеници на Господ, но той няма власт над тях. Нито може да променя определената от тях съдба. Веднъж изречено от орисниците, предначертанието на земния път остава завинаги запечатано върху челото на човек. Записано с невидими букви, то определя продължителността на живота, професията, семейния кръг. През първите нощи след раждането на дете очаквали орисниците с огромно страхопочитание. А жените около родилката извършвали задължителни обредни действия, за да предразположат трите сестри и да засвидетелстват уважението си към тях.

Основно действащо лице е бабата-акушерка. Обикновено това е възрастна жена, помогнала на много млади невести да родят живи и здрави деца. Опитът, който има, бабата е натрупала през годините. Обучавана е от други жени в общността. И освен знания, непременно има „лека ръка”, когато се стигне до сериозна намеса по време на раждането.

В някои райони на страната съществува обичай, изпълняван от бащата на новороденото. Мъжът отивал в гората и оставял под някое дърво три кравайчета, наречени за орисниците. В тяхна чест се нарежда и трапеза в дома, близо до майката и детето. Огънят се поддържа цяла нощ, а стаята трябва да е чиста и подредена – орисниците обичат реда и чистотата. Преди това бабата къпе детето във вода, в която е поставила монети и кокоши пера. Някога вярвали, че докосването до тези предмети ще донесе здраве на новия човек, а животът му ще бъде лек като перата. След ритуалното къпане, бабата облича детето с риза на бащата и го поставя в люлката, обърнато на изток. Край него и майката се поставят предмети, на които народната вяра приписва предпазваща сила. Сред тях са монети, сърп, ръжен, метла, палешник (желязна част от ралото, с която се оре земята), нищелки – част от стана, през която преминават нишките за основата на тъканите. След като е подредила всичко с помощта на останалите жени от къщата, бабата кани тържествено орисниците на вечеря. За предпазване от лоши очи и влияния, за дрешките на детето се пришиват различни предмети, които имат задача да го предпазват – монети, кост от никулденския шаран и др. Около китката на бебето и майката връзват червен конец или мартеница. Обикновено опасният период за новороденото приключва с църковната кръщавка.

В някои области на България било прието да се поставят различни предмети около главата на новороденото. Книга и молив – с пожелание да стане учител. Ножица и шивашки метър – ако искат да стане шивач. Или вързоп стоки и пари – за бъдещия търговец. Непременно се поставя погача и паничка мед – според поверието, орисниците обичат сладките неща. Като хапнат малко мед и хляб, ще станат по-весели и така ще бъдат по-благосклонни към детето. Според някои народни приказки, след вечерята трите жени се залавят за хурките и започват да предат. Най-възрастната от тях, описвана като най-лоша и властна, отрязва с ножица изпредената нишка и така определя колко дълъг ще бъде животът на човека. Обикновено тя е тази, която нарича най-големите беди, които му предстоят. Понякога по-младите й сестри, които са по-добри и по-благосклонни, се опитват да поправят лошите й орисии, добавяйки чудни таланти и възможности. Има няколко много популярни мотива, намерили място в народното творчество. Един от тях разказва за млад търговец, попаднал в дома на младо семейство. Жената родила момиченце. Дошли орисниците и нарекли като порасне детето да стане невеста на търговеца. Хората били бедни, а младежът искал да си намери богата съпруга. Като чул какво казали орисниците, той откраднал детето през нощта и го хвърлил в едно дере. Намерил го беден козар и го отгледал като свое. Минали много години. Търговецът все не си намирал жена. Случило се, че се заблудил в гората и попаднал в колибата на козаря. Влюбил се в красивата му дъщеря. Направили богата сватба. На сватбата козарят признал на дъщеря си, че тя не е негово дете. Разказал историята, а търговецът останал като поразен от собствената си глупост и жестокост.

© Снимка: БГНЕС

Ритуалното поливане на ръцете на бабата-акушерка сутринта на Бабинден.

В българския фолклорен календар е отреден и специален празник, посветен на бабите-акушерки. Нарича се Бабинден – 8 януари (21 януари по стар стил) и е част от зимния празнично-обреден цикъл. Рано сутринта на Бабинден жените с деца до тригодишна възраст отиват в дома на бабата. Носят кърпа, сапун, китка, пари. Ритуално поливат вода на бабата да се измие. На свой ред акушерката посещава домовете на всички невести, чиито деца са проплакали за пръв път в ръцете й. Носи китка здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Окъпва бебетата, намазва челата им с мед и масло и ги благославя – да са здрави, силни и да имат дълъг живот. Вълната поставя върху главите на момиченцата – да им растат дълги и хубави плитки. А на момченцата – на бузите, за да имат бради и мустаци. Бабата поръсва младите жени и децата с китката здравец, потопена във вода. На обяд в дома й се нарежда богата трапеза, около която сядат само жени. Единствените мъже са музикантите, поканени да свирят по време на угощението. Забранено им е да говорят – могат само да свирят и пеят. След трапезата идва ред на хорото – отново само от жени. Това е единственият ден в годината, когато жените имат право на всякакви закачки с мъжете – свалят калпаците им, развиват поясите им. За да се спасят, мъжете трябва да дадат пари на бабата. Празникът завършва с ритуално къпане на бабата-акушерка. Обикновено мъжете тържествено я пренасят до реката и я потапят във водата. След това й целуват ръка и я даряват с пари, нови дрехи, чорапи и пр.

Още от категорията

С празника на св. Андрей Първозвани започва поредицата от зимни празници

Честван в последния ден на ноември, в народните традиции Андреевден се осмисля като част от коледно-новогодишния празничен цикъл. Много от ритуалите, свързани с тази дата, се изпълняват и до днес. А дори най-младите у нас са чували поверието,..

публикувано на 30.11.21 в 07:00

Средище на родолюбие и познание в „Долината на чановете“

Тази година Националното училище за фолклорни изкуства в родопското селце Широка лъка навлезе в половин вековния си юбилей. С уникалното си профилирано обучение по народно пеене, традиционни български инструменти и танци, то се утвърди в средище за..

публикувано на 02.11.21 в 14:13
Икона на Свети Димитър от Несебър, XVI- XVII в.

Свети Димитър – закрилник и чудотворец

В българската традиция Димитровден е сред най-тачените и обичани празници. Източното православие чества паметта на Свети Димитър Мироточиви на 26 октомври. На същата дата е и народният Димитровден, свързван с поврата в годишното време. Вярва се,..

публикувано на 26.10.21 в 05:10
Подкасти от БНР