Българският горски фонд нараства най-бързо сред страните от ЕС

публикувано на 29.12.11 в 10:36

Снимка: www.imagesfrombulgaria.com

2011 г. бе обявена от ООН за Международна година на горите. Целта на инициативата е повишаване на обществената информираност за ключовата роля на горите при формиране на климатичните особености и други важни характеристики на околната среда на планетата. Незаменима е тяхната роля не само като „фабрики за кислород”, но и като фактор за намаляване на въглеродния окис, основна част от парниковите газове. Но също и за формиране на все по-ценните водни запаси на Земята. Знаем още, че в горите намират убежище 2/3 от растителните и животински видове на планетата, което ги превръща в най-голямата световна банка на биоразнообразие.

Добра новина за българската гора научаваме в края на тази Година на гората. Според ЮРОСТАТ (EUROSTAT) България и Латвия са отбелязали най-голям ръст на горския си фонд от началото на века (2000-2010 г.) – 10 на сто. Средният регистриран темп за целия ЕС е 2 процента. В абсолютна стойност най-значително разширяване на горските територии – над 400 000 ха, е отбелязано в четири държави: Франция, България, Италия и Швеция. За последното десетилетие дървесната маса в България расте годишно с 14 млн. кубически метра. Страната ни е в челото и на друга класация – по дял на горите, които са публична собственост – над 80 на сто. В същото време обаче България е на пето място по загуба на горски територии от пожари. Данните са цитирани от националната гражданска коалиция „Природата за хората и регионите”, обединяваща общините, залагащи на развитие на ски туризма в България.

Горите в България заемат около една трета от територията на страната, разположени предимно в планините. Горският ни фонд се отличава с изключително разнообразие на иглолистни и широколистни видове. Нещо повече – България е сред твърде малкото страни в Европа, където все още могат да се намерят оазиси на хилядолетни девствени гори.

Според Стефан Аврамов от Българската фондация „Биоразнообразие”, констатираният от ЮРОСТАТ ръст на горския фонд в България се дължи повече на „случайни” процеси, отколкото на целенасочена политика.

През последните няколко десетилетия големи площи непродуктивни и пустеещи селскостопански земи се самозалесиха и в момента те статистически биват прехвърлени от селскостопанския фонд към горския, обяснява той. – Обективно погледнато има наистина нарастване на горския фонд, но това са твърде млади гори. Една гора на 5-10-20 години не може да се сравнява с биологичното богатство на гора на 200 г. Според мен няма много на какво да се радваме, защото в същото време вековните гори у нас постоянно намаляват, смята екологът. – Така бяха изсечени голяма част от буковите гори в Западна Стара планина, секат се и вековни гори в Странджа, навсякъде. А такива гори там може да има отново едва след няколкостотин години. Ние няколко пъти правихме предложение законово да бъдат запазени поне последните вековни дъбови гори, но от Изпълнителната агенция по горите не срещаме разбиране. В момента са добре запазени единствено горите в защитените територии и горите, които са в т.нар. „затворени басейни”. Това са гори в непристъпен терен, до който няма път и по тази причина не са сечени от 50-100 или повече години.

Стефан Аврамов сочи за пример Румъния, която подготвя закон за поставяне под защита на площ от 2500 кв. км девствени вековни гори.

Българските природозащитници са съгласни, че в сравнение с повечето горски масиви в Европа, българските гори са като цяло сред най-добре отглежданите и опазените. Нели Арабаджиева от „Зелени Балкани” сподели с Радио България своите наблюдения.

Аз съм виждала гори в Западна Европа, които изобщо не изглеждат по начина, по който изглежда българската гора. Личи си когато една гора е преексплоатирана, отглеждана само с комерсиална цел. Тя е разредена, дърветата стоят някак изкуствено, подредени в редици като земеделски насаждения, като поле с домати. А нашата гора е прекрасна – жива, дишаща екосистема. В повечето гори се допуска сеч за дърводобив, но тази сеч трябва да бъде добре премерена. Тогава гората е съвсем жива и там блика живот от всеки милиметър. Колкото по-естествена е една гора, толкова по-добре.