Теориите за древните траки подтикват през годините редица български археолози да посветят живота си на търсенето на артефакти, които да подредят сложния пъзел от предположения за тяхното истинско съществуване. Намерените от учените златни и сребърни предмети привличат посетители в историческите и археологически музеи из цялата страна, а често събират и смаяните погледи на чужденците, пътувайки по света и носейки славата на страната ни като едно „златно” късче земя. За любителите на историята обаче погледът през стъклената витрина не е достатъчен. Шанс да се докоснем по-близо до съкровищата на траките ни дава книгата-албум „Тракийските съкровища и Долината на тракийските царе”. В нея обективът на фотографа Николай Генов е запечатал и най-малките детайли от старинните артефакти. Заради високото й качество тя получи специалната награда на Асоциация „Българска книга” за принос към българската култура.

„Всеки предмет, който ние прозаично числим към тракийските открития, е всъщност една малка приказка за траките, разказва д-р Павлина Илиева, авторка на книгата и завеждащ отдел „Фондове” към Националния археологически институт с музей при БАН. – Колкото и да ни се иска да отделим митологията от съществуването на тези съкровища, неминуемо откриваме, че тя е част от ритуалите, част от вярванията и живота на траките. По този начин ние намираме онези символи, които те са почитали.”

Затова д-р Илиева започва книгата именно с легендите и сведенията на античните автори.

„До средата на I хилядолетие преди Христа Тракия е многоцветна неясна мозайка от независими племена, които според Херодот са най-големият народ след индийския – посочва Павлина Илиева. – Това е страна с огромна територия. За първи път траките се споменават от Омир, който в своята „Илиада” разказва за легендарната война, в която те участват като съюзници на Троя. Гръцката драматургия описва Тракия като земя на богати и войнствени царе.”

Съкровище от Летница, сребърни апликации от конска амуниция, първата половина на IV век пр. Хр.

Любопитните читателски очи бързо се насочват към втората част на книгата, посветена на множеството съкровища, открити по българските земи. Освен световноизвестните Вълчитрънско, Рогозенско и Панагюрско съкровища, читателите могат да се запознаят в подробности и с по-малко познати, но важни за историята находки. Съкровището от Летница например разкрива митологични сцени, които показват божествения характер на царската власт при траките. Става въпрос за намерени 15 сребърни апликации от конска амуниция, които са датирани в първата половина на IV век пр. Христа.

Боровско съкровище, сребърни ритони

От същия период са и реликвите, намерени случайно край село Борово, Русенско. Откритите сребърни ритони символизират властта и са били използвани в царските ритуали. Високата художествена стойност на съкровището се разкрива в изящните изображения на бик, сфинкс, кон и сцени, свързани с Дионис, които са свидетелство за вярата на траките в безсмъртието.

Параден сребърен наколенник и златен венец, средата на IV век пр. Хр., открити в Голямата могила край Златиница.

Великолепните фотографии ни дават шанс да се насладим на майсторството, с което са изработени предмети, открити от археоложката Даниела Агре във владетелски гроб (средата на IV век пр. Хр.) в т.нар. Голяма могила край селата Маломирово и Златиница, Ямболско. Сред пълното бойно въоръжение на владетеля силно впечатление прави парадният сребърен наколенник, върху който със злато са изобразени царят-конник, Великата богиня-майка и фантастични персонажи. Те ни потапят в митологичен разказ за миналото. Забележителен е и златният венец, в чийто център е пресъздадена богинята на победата Нике.

През 2004г. Георги Китов смая света с откритието на златна маска в надгробната могила Светица.

Книгата-албум е посветена на големия български археолог д-р Георги Китов, открил редица забележителни паметници на тракийската култура. В третата част на изданието са разгледани някои от най-интересните му находки, например от Долината на тракийските царе. През 2004 г. в надгробната могила Светица (край село Шипка), той открива златна маска, която развълнува света. Тя вероятно е принадлежала на някой от тракийските владетели. Благодарение на д-р Китов за първи път в тракийската археология е идентифициран и гроб на известен от историята владетел.

Откритата от д-р Китов бронзова глава на Севт III привлича любителите на историята.

„Установено е, че величественият храм в могилата Голяма Косматка край Шипка е служил за гробница на прочутия тракийски цар Севт III (330-280 г. пр. Хр.), разказва д-р Илиева. Този паметник се състои от 13-метров коридор и три помещения. Погребението на царя е било пищно, за което свидетелстват множеството златни и сребърни съдове и апликации, както и пълното му бойно снаряжение. Най-интересният артефакт е бронзовата глава на Севт III. След преустановяване на използването на този храм, той служи като мавзолей, в който са се извършвали много ритуали, свързани с вярванията на траките.”

Прелиствайки и последните страници от книгата, всеки читател би могъл сам да изгради представа за могъществото на древните траки, за шедьоврите на тяхната култура. А може би и с основание да се запита какво ли ще оставим ние след себе си в дигиталната ера, в която живеем…

Снимките са предоставени от д-р Павлина Илиева