Ада тепе и тайните на древното рударство

Траките, живели преди хилядолетия по нашите земи, са били добри рудари и металурзи. Едно от местата, където са открити следи от тази дейност, е възвишението Ада тепе в Източните Родопи, недалеч от днешния Крумовград. Това е най-ранният известен до момента рудник за добив на злато в Европа. Учените го датират във второто хилядолетие преди Христа – времето на Микена и на Троя. Установено е, че и в наши дни районът е богат на залежи от злато. Български археолози започват да разплитат тайните на древното рударство на Ада тепе още през 2005 г. От 2010 г. Националният археологически институт с музей при БАН работи по проект за спасително археологическо проучване на древната мина. Той е финансиран от фирмата „Болкан Минерал енд Майнинг”, получила концесия за експлоатация на златно находище край Крумовград. 2,5 млн. лв. са средствата, предвидени за научни изследвания на Ада тепе до 2014 г. Поради изключителната ценност на обекта не само за нашата, но и за европейската наука, в неговото изследване участват освен български и германски археолози. Привлечени са също над 20 чуждестранни специалисти от различни научни сфери, пет чужди лаборатории и университети.

Вертикално изрязана скала в източните склонове на Ада тепе.

Досега са открити останки от работни площадки, от жилища и от каменна крепостна стена, ограждала през късната бронзова епоха най-високите части на върха. Различни каменни сечива, с които е преработвана рудата, и древни глинени съдове са също сред находките, на които са се натъкнали учените. Около 5 тона керамика, открита само през изминалата година, очаква да бъде научно обработена. Според д-р Христо Попов, ръководител на изследванията, древният рудник е нестандартен археологически обект. Можем да си го представим като стара фабрика, където е бил добиван ценният метал и откъдето са идвали богатите ресурси за прочутите златни съкровища на тракийските царе, познати ни от музейните експозиции, обяснява той в интервю за Радио България. Проектът носи позитиви за родната археология, тъй като се развива иновативно за страната направление. Освен това:

Първият промит от археолозите златен концентрат.

За първи път се правят геофизически проучвания на стар рудник в България – изтъква д-р Попов. – За първи път се прави детайлно лазерно-въздушно сканиране на археологически обект у нас с много висока разделителна способност. Изграждат се дигитални топографски модели, които са с много по-голяма точност от стандартните топографски карти. Тази технология ни позволява не само да нанасяме това, което сме открили, върху добра топографска подложка, но и да откриваме археологически структури в труднодостъпни местности. За първи път използваме големи серии от Въглерод 14 за датиране на бронзовата и желязна епоха в България. От научна гледна точка това е много важно, защото дава възможност с абсолютна точност да се установи времето на това, което се е случвало на Ада тепе.

Глинен съд от късната бронзова епоха.

За първи път у нас екипът от учени провежда и археологически експеримент, чрез който прави възстановка на древния добив на злато.

Нашата цел беше с помощта на копия на стари сечива от камък и дърво и с методи, използвани в древността, да се опитаме да добием злато от кварцовите жили на Ада тепе – продължава Христо Попов. – Експериментът мина на два етапа. В края на септември успяхме да добием с помощта на дървени сечива скална маса, да разкрием една от богатите рудни жили, за които вече имахме информация. След това с огън нагорещихме кварцовата жила. Това е стандартен метод, използван в миналото, чрез който кварцът става по-лесен за обработка. Близо цяло денонощие нагрявахме скалата и успяхме да добием около 350 кг. богата на златно съдържание руда. След това тя беше сортирана от специалисти и смляна като фино брашно, което после промихме. Успяхме да добием около 30 грама злато. Този експеримент беше много полезен за нас, тъй като получихме нагледни отговори на някои от въпросите, които ни вълнуваха – за развитието на тогавашното общество, за технологиите за добив на злато, които са владеели.

Идеен проект за музей на открито, посветен на древното рударство и металургия.

Предвидено е в района на Ада тепе да се изгради съвременен музей на открито, посветен на древното рударство и металургия. Посетителите в него и най-вече децата ще имат възможност под формата на различни ролеви игри да се запознаят с тази част от историята ни, да се превърнат за кратко в археолози и рудари, да се опитат сами да открият съкровища и да добият злато. От 25 януари до 11 март в Националния археологически институт с музей пък може да бъде видяна специална фотоизложба „Археология и бизнес в партньорство”, представяща резултатите от проучването на древния златодобивен рудник.