На 19 февруари България отбелязва 139-aта годишнина от гибелта на Васил Левски – най-обичания ни национален герой. Той е не само деен революционер, отдал живота си на каузата за освобождение на страната ни от петвековното османско владичество, но и идеолог на бъдещата независима държава. В тази светлина го представя книгата „Васил Левски – Апостола на българската свобода". Преведена на седем езика (френски, английски, немски, италиански, испански, норвежки и унгарски), тя е част от проекта „Реконструиране на Онбашиевата къща в рамките на Национален музей „Васил Левски” в Карлово”. Той е насочен към популяризирането на живота и делото на Апостола – ярка страница от историята на Стария континент. Проектът се реализира с помощта на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Автори на книгата са трима изтъкнати познавачи на житейския път и революционната дейност на Левски.
Ето какво разказа за Радио България един от тях – Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски” в Карлово:
„Ние се опитваме да популяризираме идеите на Васил Левски извън границите на нашата държава. Книгата го представя като революционер и демократ, борец за лична, национална и общочовешка свобода. Всеки един от тримата автори акцентира върху различен аспект от неговия живот, а чрез богат снимков и документален материал е разказано за наследството на Апостола. Представен е и родният му дом в Карлово, за да усетят читателите духа на гордия Балкан, където се е оформил светогледът на една личност, която със своите действия и идеи е безценен интелектуален капитал за всяка нация.”
В първата част на книгата историкът проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, разкрива как едно обикновено момче, родено в Карлово през 1837 г., поема по Божия път, но решава да захвърли расото и да посвети живота си на по-свята за него цел – освобождението на България. Като участник в две български легии и знаменосец на четата на Панайот Хитов, Левски отблизо опознава българското освободително движение. А срещите му с едни от най-просветените представители на българската емиграция като Георги Раковски, Иван Касабов, Любен Каравелов, Христо Ботев разширяват кръгозора му с идеите на европейските революционни движения. За политическия мироглед на Васил Левски в книгата разказва проф. Иван Стоянов – преподавател по История на Българското възраждане във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
„В проектоустава на създадената от него Вътрешна революционна организация по категоричен начин се заявяват целите й, а именно – замяна на „държавната деспотско-тиранска система с демократска република” – отбелязва проф. Стоянов. – Васил Левски издига идеята за републиканско управление, за превръщането на поданика в гражданин през 70-те години на XIX век, когато в света е имало само две истински републики – Швейцария и САЩ. Той преосмисля идеите на големите европейски мислители и революционери като Джузепе Мацини или Лайош Кошут, пренасяйки ги на българска почва. Гледайки напред в бъдещето, Левски е виждал България като „демократска република”, в която „българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”, а законите ще бъдат създавани с единодушие. В теоретично и практическо отношение той прави много за българите, за да излезе Българският въпрос на европейската политическа сцена.”
За големия му принос в революционното движение говори и прозвището, дадено му след Освобождението – Апостол на българската свобода. Градената неуморно от Левски мрежа от революционни комитети, макар и понесла тежки удари от османската власт след смъртта му, има важен принос в Априлското въстание през 1876 година. Въстанието, смазано с големи жестокости, надига европейското обществено мнение в защита на българската кауза. Така се стига до освободителната за страната ни Руско-турска война от 1877-78 г.
Според проф. Дойнов в началото XXI век трябва да премахнем сакралното от образа на Левски, да го превърнем от „портрет на стената” в реален човек и да се поучим от идеите му. В своите повели той винаги се е обръщал към обикновения човек, който е творец на историята. Питайки се днес къде сме ние в голямото европейско семейство, можем да си припомним думите на Апостола – „Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили”.
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне..