140 години от избирането на митрополит Антим за първи екзарх на Българската православна църква

На 16 февруари 1872 година е излъчен първият глава на Българската православна църква след извоюването на нейната независимост от Цариградската патриаршия през 1870-а. Изборът на митрополит Антим за този пост не е случаен – той е не само високообразован духовник, но и виден общественик, горещ родолюбец. А след Освобождението на България от петвековна османска власт ще бъде един от създателите на модерната българска държавност.

Светското му име е Атанас Михайлов Чалъков. Роден е през 1816 година в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция). В младежките си години става монах под името Антим. Започва духовната си кариера в Света Гора. Там е в Хилендарския манастир, където в XVIII век друг български монах – Паисий, написва „История славянобългарска” – книга с огромно значение за националното ни Възраждане. По-късно Антим учи в престижното светско училище в истанбулския квартал Куручешме, завършва богословско училище на гръцкия остров Халки и Московската духовна академия. След това се завръща на Халки, но вече като преподавател, известно време е и ректор.

Към средата на XIX век Българското национално възраждане е в разгара си. Българите вече настояват за своя независима църква. Цариградската патриаршия с всички сили отстоява статуквото, но е принудена да обърне повече внимание на способните български духовници. Първоначално Антим е назначен за Преславски митрополит, а през 1868 г. – за Видински. Но още същата година той отказва да се подчинява на патриаршията и се включва в борбата за църковна независимост. Тази борба е истинска школа за политическа зрелост на българския народ. През 1870 е спечелена с мирни средства изключително важна победа – султан Абдул Азис подписва ферман за създаването на Българска екзархия. След падането на България в края на XIV век под османско иго именно Екзархията е първата общонационална институция на българския народ, която го представя и пред имперската власт, и пред външния свят. Обединяваща значителни територии и население, тя скоро придобива важно политическо и международно значение, когато българският въпрос излиза на дневен ред в Европа.

Можем да си представим ентусиазма на българите, когато научават, че вече имат свой духовен глава. Тогавашните вестници са оставили жива картина на събитията. На пристанище Ортакьой в Цариград Антим І и придружаващите го български общественици пристигат с няколко парахода, наети от цариградския български еснаф. Посрещачите са многобройни. С църковни песнопения и възгласи „Да живей!” хиляди хора изпращат своя първосвещеник до екзархийската резиденция.

Но възможностите за мирна борба в защита на българските права скоро се изчерпват. През 1876-а избухва Априлското въстание, потушено от османската власт с много жестокости. В тежката обстановка след поражението Екзархията е не само духовна опора на българите. Антим Първи категорично отказва да сътрудничи на Високата порта и протестира срещу необективните официални сведения за априлските събития. Застава начело на делегация пред османското правителство в защита на жертвите. Екзархията започва и оживена международна дейност. Тя изпраща в най-важните европейски столици видни общественици, които представят пред Европа българския въпрос.

Всичко това рязко влошава отношенията на екзарха с Високата порта. Приятелите му се страхуват, че ще го постигне съдбата на гръцкия патриарх Григорий, екзекутиран след Гръцкото въстание през 1821-а. На тези опасения Антим отговаря с думите: “Где такова щастие! Тогава Турция обеси Григория, но Гърция се освободи и възкръсна!”

Антим І все пак оцелява в бурята. През 1877-а Високата порта го сваля от длъжност и го заточава в Мала Азия. Освободен е през 1878-а след края на освободителната за България Руско-турска война. Дядо Антим става един от строителите на нова България. Звезден миг в неговата дейност е избирането му за председател на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879-а. Този първи парламент на Княжество България изработва Търновската конституция, една от най-демократичните по онова време в Европа. Същата година Антим І председателства и Великото народно събрание, което избира първия държавен глава на Третата българска държава – княз Александър Батенберг.

След това дядо Антим се връща към църковното си поприще и до края на живота си отново ръководи Видинската епархия. Събитията го връщат още веднъж към патриотична дейност в защита на България. През 1885 г. се води първата отбранителна война след Освобождението. Страната ни е нападната от войските на сръбския крал, а Видин е обсаден. Антим обикаля позициите, за да въодушевява защитниците. Военното командване и общината го молят да напусне града през Дунава и да иде в Румъния, за да бъде в безопасност. Той обаче отговаря: „Това е недостойно, пастирът трябва да падне там, където пада народ и войска”.

Духовникът е известен и с даренията, които прави. Сред тях са имот и средства за построяването на голямо училище във Видин. Днес в сградата му е Природо-математическата гимназия, която носи неговото име. Антим І си отива от този свят през 1888-а като една от светлите и всенародно признати личности на България.

Споделете

140 години от избирането на митрополит Антим за първи екзарх на Българската православна църква

Още от категорията

Книгата "Десет велики българолюбци" като оазис за вдъхновение

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

Българите се преклониха пред паметта на свети Мина

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Българско Национално Радио