Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Златно дръвце плодовито...” – митът за Световното дърво

12-02-29-97274_1.jpg

Мотивът за Световното дърво присъства в митологичните представи на редица народи по света. Какво е мястото му в нашите традиционни практики? Как е пресъздадено в народните приказки, легенди и песни? Едва ли ще отговорим дори и на малка част от тези въпроси. Но със сигурност ще научите повече за вълшебствата, съпътствали човешкото битие. Може чуете и хубави народни песни, в които е „закодиран” образът на Световното дърво, схващано още като дърво на познанието, космическо дърво, дърво на живота. В нашия фолклор то е „златно дръвце плодовито”, „право дръвце – тънко и високо”, а „клоните му – чисто сребро, по тях – златни пчелички”.

Всичко, което се случва в земния живот, дава своите плодове в небесния свят. А божествената сила има властта да преобразява земното. Може би така най-кратко бихме могли да обобщим посланието, което идва от митологичното светоусещане на българина. Древен и устойчив символ на организираното космическо пространство, Световното дърво пресъздава тази идея чрез триделното устройство на света. Както и в растителния първообраз, взаимодействието между различните части е постоянно, абсолютно необходимо и неизбежно. Хармонично и единно, Световното дърво има три дяла, разположени вертикално – корона, ствол и корени. Короната символизира „горния” свят, стволът е земното битие, а корените – „долния” или подземния свят. Клоните, устремени нагоре, са обиталище на Бог, светците, ангелите.

Там вият гнездо и вълшебни птици. Ще се изненадате колко са различни те при различните народи. В митологията на славяните например, това е Жар-птица – красива, с многоцветни и сияещи като огън пера. Жар-птица възвестява на хората божествената воля. Тя е пазител на вълшебната златна ябълка – плода на живота. В българските народни шевици и килими, по накити и каменни плочи върху клоните на Световното дърво са кацнали лястовици, петли и пауни. Но най-често свръхестествената птица е орел или гълъб. В народните представи орелът е символ на небето и светлината. Той се рее във висините, достига до извора на „живата вода”, която има свойството да подмладява и лекува. От тази вода орелът пие, когато си поиска. Затова не остарява. Според народните поверия, гнездата на орлите не се пипат. Във вълшебните истории, разказвани от народа ни, орелът успява да изведе героя от „долния” в „горния” свят, както и да излекува раните на юнака с „жива вода”. В песни и легенди орелът вие гнездото си на върха на явор или дъб, по-рядко орех – дървесните видове, които най-често се схващат като модел на Световното дърво в нашата традиция.

Стволът на дървото, в който протичат жизнените сокове, е олицетворение на земния, на нашия свят. Корените, забити дълбоко под земята, представят царството на демоничните злосторни сили. Техните образи народът ни е видял като змия, риба, видра или къртица. Вредоносните им влияния народът ни избягвал с редица ритуали, целящи тяхното омилостивяване.

Според българската традиция, сеченето и кършенето на клони от вековните дървета е строго забранено – особено от символите на Световното дърво. Под техните огромни корони извършвали служби в чест на митични същества, на светеца-покровител, правели курбани. Преди това оставяли кръвта на жертвеното животно да изтече в корените на дървото.

Еквиваленти на Световното дърво присъстват в редица ритуали, призвани да помогнат на хората в преходните моменти от природния цикъл. Особено ярък пример в това отношение е коледният обичай. Стотици са песните, в които е възпят вечният символ на живота. Дървото в тях е от злато, а по клоните му слиза Млада бога. Ето част от текста на такава песен – девойка пита: Ой те тебе, дръвце, право дръвце, де си расло толко тънко, толко тънко, та високо. А дървото отговаря:

Я съм, моме, златно дръвце,
златно дръвце плодовито:
ще порасна дор до небо,
клон ще пусна дор до земля,
лист ще листна дребен бисер,
цвят ще цъфна чисто сребро,
род ще родя сухо злато!
Слез ще по мен Млада бога,
ще дарува добра дарба.

12-02-29-47294_1.jpg

Сватбеното знаме и кумовото дърво също се осмислят като умален модел на вечното дърво. Неотменима част от сватбения обичай, те се изработват по специален начин и имат важна роля в ритуала, който представя един от най-важните преходни моменти в съдбата на българина. Дори в някои народни песни, посветени на християнски светци, намираме описанието на Световното дърво.

12-02-29-14812_1.jpg

В приказки, легенди и песни героите от Стария и Новия завет обикновено седят под дървото. Понякога са на трапеза, понякога обсъждат важни дела. И Богородица седи под дърво, което е изникнало изведнъж – по магически начин. В ръцете си тя държи малкия Исус и вика дванадесетте апостоли, за да го кръстят. Само можем да предполагаме, че старинният текст всъщност е за Божествената майка и нейното дете – Млада бога.

Величественият образ на Световното дърво украсява златни предмети, метални и глинени съдове. Ще го видим върху изящни дърворезби, в бродериите „с ръка непипнати”. Този космически животворен образ в нашия фолклор е дълбоко свързан с вечната борба за надмощие между реда и хаоса. Хаосът, който от векове предизвиква чувство на страх и несигурност. А човекът не е спрял да търси „помощници” в тази битка.

Още от категорията

С празника на св. Андрей Първозвани започва поредицата от зимни празници

Честван в последния ден на ноември, в народните традиции Андреевден се осмисля като част от коледно-новогодишния празничен цикъл. Много от ритуалите, свързани с тази дата, се изпълняват и до днес. А дори най-младите у нас са чували поверието,..

публикувано на 30.11.21 в 07:00

Средище на родолюбие и познание в „Долината на чановете“

Тази година Националното училище за фолклорни изкуства в родопското селце Широка лъка навлезе в половин вековния си юбилей. С уникалното си профилирано обучение по народно пеене, традиционни български инструменти и танци, то се утвърди в средище за..

публикувано на 02.11.21 в 14:13
Икона на Свети Димитър от Несебър, XVI- XVII в.

Свети Димитър – закрилник и чудотворец

В българската традиция Димитровден е сред най-тачените и обичани празници. Източното православие чества паметта на Свети Димитър Мироточиви на 26 октомври. На същата дата е и народният Димитровден, свързван с поврата в годишното време. Вярва се,..

публикувано на 26.10.21 в 05:10
Подкасти от БНР