Паметници, посветени на Руско-турската освободителна война

След Освобождението на България от османско робство на територията на страната биват построени редица паметници в знак на признателност към героизма и саможертвата на воините, отдали живота си на това дело. От всички мемориални паметници, свързани с руско-турската война, намиращи се на територията на София, официално за първи такъв паметник е обявен Руски паметник. Той е изграден със средства на руския народ през 1882 г. Ето какво ни разказа за него Кателина Салтирова-Павлова, главен експерт от Общинско предприятие „Стара София”:

© Снимка: Миглена Иванова
Този паметник е издигнат на място, което се е намирало извън града. На север са били българските и еврейските гробища, а на югоизток – бостаните на софиянци. Мястото на паметника се намирало в основата на пътя, по който османският предводител извел своята армия от града, когато се спасявал от руските войски, минаващи през Арабаконашкия проход в подножието на Стара планина и влизащи в града. Паметникът е изграден по план на един от двамата архитекти – цариградския архитект Вокар или руския архитект Владимир Шервуд, които са имали задачата да изготвят планове за паметници на признателност по българските земи в Плевен, на Шипка, в Арабаконак и на всички онези места, където са загинали руски воини или офицери. Конкретно на кого от двамата принадлежи този проект не е категорично ясно. Паметникът е изграден от бял варовик. Облепен е с бели мраморни плочи. Осветен е на 29 юни 1882 г. и е открит от българския княз Александър Батенберг. Върху мраморните плочи има надписи и мраморен медальон от източната страна. Интересен е надписът „В царствовании Александра ІІ Императора Всероссийскаго Волею и любовью его освобождена Болгария 19 февраля 1878 г.”

Този надпис е на източната страна на паметника. А на западната се чете откъс от псалм: „Не нам, не нам, а имени Твоему 1877-1878”. Паметникът е във формата на обелиск, разположен е в малка градинка на кръстовище. Булевардът, който водел към паметника, по онова време бил място за разходки на софиянци – така нареченото „софийско корзо” (стъргало). По-късно, след построяването на паметника на Цар Освободител и окончателното оформяне на булевард „Цар Освободител” корзото на софиянци се пренася по новия булевард.

Друг паметник, посветен на Освобождението на България, известен като Докторският паметник, дава названието на парка, в който се намира – Докторската градинка, на гърба на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи”.

Паметникът увековечава признателността към подвига на доблестни лекари и санитари, загинали през освободителната руско-турска война. Имената им са изписани с черни букви по големи блокове бял пясъчник, от който е направен паметникът. Редом до имената на руснаците са и имената на поляци, които са били санитари в руските войски, – разказва Кателина Салтирова-Павлова. – На западната страна на паметника са изписани имената на загиналите при Плевен. На източната страна – на тези при Пловдив, на северната страна – на тези, при Шипка, на южната – на тези при село Мечка, Плевенско. Общо 528 имена на лекари и санитари. На паметника има надпис „Медицинским чинам, погибшим в Турецкую войну 1877—1878”. Паметникът е завършен през 1883 г. по проект на чешкия архитект Томашек, сочен като строител на храм-паметника при село Шипка. Представлява пресечена четиристенна пирамида, увенчана с гранитен саркофаг – един изключително красив и в същото време представителен паметник.

В близост до Цариградско шосе, пред днешната сграда на Българската телеграфна агенция, се намира така нареченият Гвардейски паметник. Ето какво ни разказа за него Кателина Салтирова-Павлова:

Основният камък е положен през 1884 г., а паметникът е издигнат и открит през 1885 г. Посветен е на загиналите гвардейци от трета гвардейска пехотна дивизия. На него са вписани имената на генерал-лейтенант Василий Каталей и генерал-майор Дмитрий Философов. По време на бомбардировките над София през януари 1944 г. паметникът е разрушен. След войната е възстановен, частично е реставриран през 1978 г.
През 1987 г. е подложен на нова реставрация, като двуглавият орел е заменен с орел с разперени крила. Последната реставрация на паметника е по повод на 130-годишнината от освобождаването на София и обявяването й за столица на България. Тази реставрация е финансирана отчасти и от БТА. Тогава бива възстановен оригиналният вид на паметника.

След победата над османските войски при Плевен, руските войски под ръководството на Генерал Гурко тръгват към София. Този град обаче по онова време се съхранявали много оръжия, муниции и храни, предназначени за турската армия. С цел запасите да не бъдат използвани от руската армия или от населението на града, османлиите били решени да опожарят София. Но благодарение на съдействието на западните консули Леге и Позитано градът бил спасен. След преживения стрес, страданията и лишенията, вероятно с инициативен комитет и с благословията на Екзарх Йосиф с набързо събрани средства на Лозенските възвишения – любимо място за разходките на софиянци, е изграден малък паметник, чийто автор остава неизвестен.

Кръстът в софийския квартал Лозенец.

Паметникът е във формата на двураменен кръст, която не прилича на старите оброчни кръстове или надгробия, нито на руския патриархален кръст, а по-скоро на двураменните кръстове в гербовете на Унгария и Словакия. Според новите изследвания, в които участва Кателина Салтирова-Павлова, паметникът, известен като Кръстът в софийския квартал Лозенец, е изграден през 1878 г., само няколко месеца след освобождението на града. През 2005 г. кръстът е деклариран за паметник на културата от местно значение като оброчен кръст, тъй като е честван с оброци и народни тържества на Спасовден.

Едно от първите описания на тези празници е направено от чешкия историк Константин Иречек (1854-1918). Той ни разказва, че желаещите да се включат в празника на кръста пристигали предишната вечер с каруци, палели големи огньове на ливадата в близост с кръста, прекарвали там цялата нощ. На следващия ден свещеници устройвали литийни шествия и служби на кръста.

През месец март предстои реставрацията на Оброчния кръст, след което той ще бъде преместен и установен в двора на строящия се в момента храм "Свети Мина", разположен в близост до първоначалното място на паметника.

Споделете

Паметници, посветени на Руско-турската освободителна война

Още от категорията

Църковен календар – 3 февруари 2025 г.

Църковен календар – 2 февруари 2025 г.

Църковен календар – 1 февруари 2025 г.

Църковен календар – 2 февруари 2025 г.

Църковен календар – 3 февруари 2025 г.

Българско Национално Радио