Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Карстовият комплекс „Драгоманско блато” заема една трета от територията на всички български влажните зони

Снимка: Архив

В световния ден на влажните зони – 2 февруари, т.г. Карстовият комплекс „Драгоманско блато”, намиращ се недалеч от София, получи сертификат за влажна зона с международно значение, отговаряща на изискванията на Рамсарската конвенция. Комплексът е 11-ата българска влажна зона в списъка на тази конвенция, защитаваща малкото останали влажни природни образувания в света, които имат огромно значение за опазване на биоразнообразието и климатичното равновесие. Ако днес отделяме специално внимание точно на Драгоманския карстов комплекс, то е защото карстовите блата в света са голяма рядкост и защото тази нова българска зона в списъка на Рамсар е най-голямата у нас. Със своите близо 15 хил. ха, тя представлява над една трета от площта на всички влажни зони в България.

Любопитна и показателна е историята на това природно образувание. В началото на миналия век районът около Драгоманското блато е имал съдбата на много други влажни зони в света – бил е пресушен. От една страна – за премахване на комарите, голяма напаст тогава, от друга – за превръщането на неговите земи в обработваеми, както и за напояване. Намиращ се на 40-ина км западно от София, Драгоманският карстов комплекс обхваща доста голям район от блата, влажни ливади и карстови плата. В началото на миналия век той е бил едно от най-богатите на биоразнообразие кътчета в България, любимо място за риболов и отмора на софиянци и хората от района. И още нещо – център на търговията с яйца от диви патици. Стари хора твърдят, че някога са събирали по 20 хил. такива яйца годишно, които са били изпращани към пазара в столицата. След това обаче блатата изчезват от пейзажа на региона за около четири десетилетия. За щастие, през последните двадесетина години природата успява да вземе своя реванш над хората. Бавно и почти неусетно за жителите на Драгоман и околните селища влажните ливади и блатата се появяват отново. Една от причините е замрялата селскостопанска дейност. Така водите на блатата не се използват за напояване. Днес карстовият комплекс около Драгоманското езеро отново възвръща богатото си биоразнообразие, не без помощта на природозащитни организации като Сдружението за дива природа „Балкани”.

Връчвайки сертификата за „рамсарска зона”, зам.-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева подчерта многообразието на специфични растителни и животински видове там.

„В комплекса „Драгоманско блато” са наблюдавани 256 вида птици, което представлява 65 процента от птичето многообразие в България, 9 вида земноводни, 11 вида влечуги, 43 вида бозайници и 180 вида висши растения – уточни тя. – Цифрите показват, че тази влажна зона е изключително ценна и трябва да полагаме много усилия за нейното опазване. Това е уникално място, което е изключителна рядкост не само за България , но и за Балканите и цяла Европа.”

Драгоманското и по-малките блата около него се намират по трасето на балканския прелетен път на птиците, известен като Виа Аристотелис. Това обяснява голямото съсредоточие там на прелетни птици. Същевременно заслужава да се отбележи, че около половината от наблюдаваните видове – 126, вият гнездата си сред тръстиките. Мястото е изключително благодатно за наблюдение на гнездящи или прелитащи птици. Затова и младежите от Сдружението за дива природа „Балкани”, заедно с общинските власти, са изградили екомаршрут, кула за наблюдение и дървени наколни мостчета, по които може да се навлезе в блатата и да се наблюдават птиците доста отблизо. За последната година към 1000 ученици от София и други близки градове вече са посетили района на Драгоманското блато.

„Разходката из блатата и наблюдението на различни животни и растения направо изпълват с възторг сегашните деца, които имат все по-малък досег със света на дивите животни”, сподели за Радио България Андрей Ралев от сдружение “Балкани”, който ръководи проекта по възстановяване на влажната зона. – Някои растения, които бяха изчезнали, вече ги възстановихме и продължаваме да възстановяваме други. Например насекомоядната алдрованда е едно от тези растения, които възстановихме, вземайки генетичен материал от делтата на Дунав, където тя все още се среща. С подкрепата на местните общности много неща могат да се постигнат и ние се радваме, че това добро партньорство дава резултат.”

Карстовият комплекс „Драгоманско блато” се простира на територията на три общини в Софийска област – Драгоман, Сливница и Костинброд, които наистина показват силна ангажираност с реализирането на проекта. Възлагат му големи надежди за икономическото съживяване на района, където безработицата е около 20 на сто. Шегувайки се, кметът на Драгоман Андрей Иванов споделя: „Дано Драгоманското блато да ни измъкне от финансовото блато, в което сме затънали”. Развитието на екологичния туризъм е един от козовете на споменатите общини. Близостта до София подхранва оптимизма им в тази насока.

„Това за България е наистина уникална природна забележителност, заяви зам- кметът на Костинброд Димитър Петров. – Ангажиментът, който община Костинброд поема за частта от комплекса на наша територия, е да се опитаме да я направим не само интересна за орнитолозите и за хората, които милеят за природната среда, а най-вече за подрастващото поколение – да могат децата да се запознаят на живо с тези уникални природни кътчета. Оттук трябва да започнем – от децата, за да се научим да обичаме и опазваме природата. Но не с брошурки, а с посещения на място, с развитие на алтернативен туризъм. Заедно ще се опитаме да кандидатстваме за европейско финансиране по програми, чрез които да опазваме защитените растения и животни. Община Костинброд кандидатства по програма „Трансгранично сътрудничество” и разработва проект за изготвяне на карта на биоразнообразието на цялата територия на общината. Гордеем се, че в нашия район има такова уникално с природата си място.”

Проектът на Сдружение за дива природа „Балкани” и трите общини поставя особен акцент върху икономическата изгода за района от опазването на карстовия комплекс. Едно от разработваните направления е добиването на пелети за отопление от най-разпространените растения в блатата – тръстика, папур, острица и езерен камъш. Особеност в случая е изискването тръстиката да се коси през зимата, когато в блатата няма гнездящи птици, за да не бъдат те безпокоени, а и да не им се отнемат удобните скривалища сред тази блатна растителност. За идеята разказва Андрей Ралев.

„Вече имаме технология за косене на тръстиката дори върху леда през зимата. Направихме експериментите за производство на пелети, имаме вече такива и сме ги изследвали. Нашите пелети са калорични колкото дървесните. Малък проблем е това, че някои от растенията, които ползваме, дават по-високо пепелно съдържание. И затова е хубаво да се използват в по-големи инсталации – например за отопление на училища, административни сгради. Но пелетите, получени от папур специално, имат съвсем същите качества като дървесните и могат да се ползват навсякъде. В момента работим с една местна фирма, която ще започне производство на алтернативно гориво от тръстика и папур – споменатите пелети. Много се надяваме да затворим цикъла в сградите на близките населени места, които да използват за отопление пелети, произведени в самия район от тръстика и папур, добити от Драгоманското блато и другите влажни зони около него.”

Снимка: balkani.org

Още от категорията

Отбелязваме 113 години от обявяването на Независимостта на България

На 22 септември 1908 г. България отново се появява на картата на света след петвековно Османско иго. Освобождението на страната идва на 3 март 1878 г. след края на Руско-турската война, но признаването на нейната независимост е дълъг процес, за..

публикувано на 22.09.21 в 09:54

Почти 5000 са вече хоспитализираните с Covid-19

2192 са новите случаи на коронавирус в България, установени през последното денонощие. Това са 9,8% от направените 22 276 теста, показват данните на Единния информационен портал към полунощ. 387 са новоинфектираните в София, следват Пловдив - със..

публикувано на 22.09.21 в 09:02

Ревю на носии по случай Деня на независимостта

Етнографският музей в Бургас представя днес за жителите и гостите на града ревю на традиционни носии по случай 22 септември - Деня на българската независимост , от 12:00 часа. Събитието ще се проведе на временния адрес на Етнографската експозиция - на..

публикувано на 22.09.21 в 08:20