Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изоставаме от световните тенденции в кулинарния туризъм

Тази „апетитна конструкция” от колбаси и зеленчуци, произведени в района на град Априлци изразява най-добре стремежът на местните да наложат продуктите си като туристическа атракция.
Снимка: Венета Николова
Чужденците, които избират България за своята ваканция, са най-доволни от красивата природа и… добрата кухня – сочи проведено преди време проучване в нашите курорти. Оказва се, че кулинарните ни специалитети, приготвени с екологично чисти продукти по стари рецепти, се харесват много от туристите. По света кулинарията върви ръка за ръка с туризма, превръщайки се в печеливша мегаиндустрия, която захранва цели сектори от местната икономика. В това отношение обаче България изостава от световните тенденции. Причината? Липса на визия за развитието на кулинарния туризъм у нас.

© Снимка: Венета Николова

Чужденците оценяват по достойнство автентичните, домашно приготвени с екологично чисти продукти нашенски ястия.


© Снимка: БГНЕС

Кулинарните празници и фестивали се превръщат в търсена атракция и повод туристите да опитат някои от местните продукти.
Според познавачи автентичната българска кухня е не по-малко вкусна и здравословна от средиземноморската, наложила се като еталон за качество и класа в областта на кулинарията. Проблемът обаче е, че в повечето ресторанти у нас преобладава стандартното меню с неизменната мешана скара, шопска салата и пържени картофи, които далеч не изчерпват невероятното богатство на кулинарното ни наследство. Нормално ли е да предлагаме италианска кухня на италиански туристи в Банско, при това зле приготвена? Та нали това е най-сигурният начин да ги отблъснем! – възмущава се пред микрофона на Радио България Жоро Иванов, председател на нашенската секция на европейското кулинарно сдружение „Евро-Ток”. Според него един от „препъни камъните” в развитието на кулинарния ни туризъм е фактът, че сме сред малкото европейски държави, в които липсва т.нар. кулинарно райониране. Затова намерението на работещите в бранша е да започнат подробно кулинарно проучване с идеята най-сетне да бъде създадена т.нар. кулинарна карта на България. По нея туристите ще могат да се ориентират какви специалитети и продукти са характерни за дадена област. Първата стъпка в тази насока е изготвеният от „Евро-Ток” сборник с рецепти „Стара народна кухня от Ловешки регион”. За целта специалистите са обходили и проучили осем общини и четиридесет селища в този край.

Големият проблем беше, че през последните двадесет години хората бяха забравили какви автентични продукти са се произвеждали по места – разказва Жоро Иванов. – Нали можете да си представите колко лошо е това за кулинарния ни туризъм? А възстановяването на тези продукти е свързано и с възстановяването на земеделието и животновъдството, които са ключова предпоставка, за да имаме кулинарни региони.

Целта е да се защитят традиционните нашенски продукти и старинни рецепти, които са на път да бъдат забравени.

© Снимка: www.euro-toques.bg

Армеева чорба, с. Йоглав, обл. Ловеч
Познавачи определят автентичната българската кухня, която изобилства с натурални, екологично чисти продукти, като „антиоксидантна бомба” и отлична алтернатива за здравословно хранене и начин на живот. Именно това е предимството на нашата кулинария – убеден е Жоро Иванов. Предстои изготвянето и на национален календар на кулинарните ни празници, които са сред най-търсените атракции от туристите. Имаме уникални продукти и ястия, които ги няма никъде другаде – казва Жоро Иванов и изброява някои от тях:

© Снимка: www.euro-toques.bg

Дробеница, с. Дивчовото, община Тетевен


Киселото мляко, сиренето, колбасите, които са с наш специфичен вкус. Да речем агнешкото печено, което е от планинските райони и е с неповторим аромат. Ами шопската салата! Това са емблематични ястия на българската кухня. Да не говорим за баницата или шуплата – т.нар. „мързелива баница”, представляваща тънка изпечена кора със сирене отгоре. У нас се организират все по-често кулинарни обиколки, но по-популярни са винените турове. В България бяха вложени големи инвестиции във винопроизводството. Бяха изградени големи винени изби с чудесни дегустационни зали . Сега е време да се замислим как да съчетаем кулинарията с винения туризъм. От това имиджът ни като туристическа дестинация само ще спечели!
По публикацията работи: Венета Николова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Фестивал на цацата дава старт на летния сезон в Кранево

Любимият на малки и големи Фестивал на цацата поставя началото на морските приключения в курортното селце Кранево! Атрактивна програма, много музика, танци, игри и богата кулинарна селекция очакват гостите край северния ни черноморски бряг от 14..

публикувано на 14.06.24 в 11:10
Язовир Широка Поляна

Батак е много повече от красив град в Родопите с драматична история и живописна природа

За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..

публикувано на 13.06.24 в 09:15

Община Чепеларе посреща гостите си с нов туристически маршрут

През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..

публикувано на 08.06.24 в 10:30