Синигерът стана птица-символ на София.

Големият синигер бе избран за птица-символ на София в онлайн гласуване на близо девет хиляди души, проведено от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) от 28 януари до 15 март. От дванадесетте най-често срещани и най-интересни птици в небето над София, до финала стигнаха три от тях – големият синигер, гугутката и домашното врабче. Големият синигер се оказа фаворитът на софиянци с двадесет и четири процента от гласовете им. Състезанието беше много оспорвано, заяви за Радио България Тея Иванова, ръководител на проекта на БДЗП „Вижте за първи път: Летящото богатство на България”, част от който бе идеята за избиране на птица-символ на българската столица. Щастливи сме, че софиянци избраха този пъстър и жизнерадостен вид за символ на столицата ни, известен още като чичопей коментира тя. И добави:

По-малко известно е, че в репертоара на големия синигер има над четиридесет вида различни звуци, с които мъжките привличат женските. Това са звуците, с които тези птици общуват помежду си и най-вероятно изразяват различни емоции. Големият синигер е при нас през цялата година. Той не мигрира. С идването на пролетта синигерите вече се разпяха, можете да ги чуете всеки ден в парковете и градинките. Обявяването на птицата-символ на София е само началото на един по-дълъг диалог със софиянци за птиците, които обитават града заедно с нас – кои са те, какво правим ние за тях и какво те правят за нас.

Познавачите на птичия свят в София малко съжаляват, че столичани са подминали почти без внимание някои много любопитни представители на пернатия свят, може би защото не са ги забелязали и не ги познават. Впрочем, това е и основната цел на проекта „Вижте за първи път: Летящото богатство на България” – да предизвика интереса на широката публика към птиците около нас и да стимулира желанието за опазване на техните местообитания.

Аз много съжалявам например за горската зидарка, която остана на последно място – ни довери Тея. – Това е много симпатична птичка, обитател на всички градинки и паркове в столицата, среща се включително и в клоните на дърветата по най-натоварените улици в центъра на града. Но се оказа, че малко хора са я виждали и са й обръщали внимание. Същото се отнася и за алпийския бързолет. Бързолетите по принцип са птици, свързани с високите отвесни скали, но явно са намерили техен аналог във високите градски сгради. Малко градове могат да се похвалят с присъствието точно на алпийския бързолет като обитател. Той е отскоро при нас в София. Интересно за бързолетите е, че правят всичко във въздуха, тъй като късите крачка и дългите им остри крила не позволяват да кацат на хоризонтални повърхности, а могат само да увисват във вертикални цепки. Те се хранят, спят и правят любов, докато летят. По време на миграцията бързолетите успяват дори да спят, докато летят и така изминават километри, без да спират, носени от въздушните течения. Много са шумни, можем да ги видим и чуем лесно, но се оказа пак, че малко хора са забелязали тези елегантни обитатели на нашия град. Малко известно е също, че София е дом и на едно малко соколче, представител на дневните хищни птици – това е керкенезът или още ветрушката. Той също предпочита високите блокове, защото в дивата природа прави гнездата си върху скали или високи дървета.

Ако съдим по броя на птиците, които могат да се видят в небето над София, българската столица продължава да бъде една от „най-зелените”.

В София се срещат около половината от общо 409 вида птици, установени в страната.

Нека започнем с тези, които гнездят тук – те са между шестдесет и седемдесет вида. Част от тях са при нас само през лятото, а зимата мигрират в Средиземноморието или в Африка – уточнява Тея. – Други са целогодишно край нас. Има и голяма група птици, които извършват пролетни и есенни придвижвания. Заедно с тези мигриращи птици общият брой на видовете, които са забелязвани в небето над София, е около двеста от общо четиристотин и девет вида, установени за нашата страна. София продължава да бъде една от „най-зелените” столици, с което можем основателно да се гордеем. Например популацията на домашното врабче, което е любимец на толкова много хора у нас, в световен мащаб вече намалява. Столици като Париж и Лондон например са го загубили като обитател.

Следващата стъпка от проекта на БДЗП е да бъде поставена в Южния парк пластика на избраната птица – големия синигер.

Изработването й вероятно ще бъде поверено на един от най-добрите съвременни български скулптори – Георги Чапкънов (Чапа). Очаква се тя да бъде готова в началото на юни. Пластиката ще бъде и отправна точка на маршрутите за наблюдение на птици, които ще обозначим с информационни табла, допълва Тея Иванова.

Целта на проекта „Вижте за първи път: Летящото богатство на България” е и да популяризира България като дестинация за природосъобразен туризъм и важен орнитологичен център, като постави акцент върху възможностите за наблюдение на птици.