Българската космонавтика на световната сцена

публикувано на 10.04.12 в 12:48

България е третата страна в света, която започва да произвежда храна за космонавти след Русия и САЩ.

Снимка: capital.bg

Визитна картичка на българската космонавтика
Вече 40 години България членува в клуба на космическите държави. Приета е в семейството на космическия елит през 1972 г., когато извежда собствен прибор за изследване на космическата плазма. Така тя става 18-а страна в света, която има своя апаратура в космоса и сама провежда експерименти. След това става пък 6-а държава, която има космонавти, и то двама, и 3-та страна, която заедно с Русия и САЩ продължава да произвежда космически храни. България е изпратила два спътника и е извела в космоса над 150 прибора и апаратури. Българска техника е участвала в повече от 500 международни космически експеримента. Върхът на българските космически изследвания е по време на полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. Тогава България изпраща в космоса 11 отделни апарата, с които след това дълги години работят космонавти и астронавти на космическата станция „Мир” и на Международната космическа станция (МКС). В момента на МКС работят български прибори за измерване на радиационната обстановка. Българска спектрометрична апаратура прави първите снимки с уникално качество на спътника на Марс – Фобос. Така България продължава да бъде сила в областта на космическите технологии. Но визитната картичка на българската космонавтика не свършва до тук.

Българското ноу-хау в космоса
България е разработила уникална космическа оранжерия и се слави с успехите си в областта на космическата медицина. На базата на апаратурата, която лети в космоса, учените разработват в момента холтер-система – малко апаратче, което може да записва около 70 параметъра на човешкото тяло – кръвно налягане, температура на тялото и др. Ние първи в света отгледахме в космически условия истинско жито, вкусни червени репички и крехки зелени салати. Това стана в рамките на проекта НАСА – „Мир”, като оранжерията е изстреляна с космическата совалка. 12-и април – Международният ден на космонавтиката, е повод да се чувстваме горди с членството си в елитния клуб на космическите държави. Затова наш гост днес е проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания към БАН, един от водещите български учени в областта на космонавтиката. Порасна ли пшеница в космоса?

„Да! Това е едно от нашите постижения, което много трудно реализирахме – разказва проф. Гецов. – Целта беше да се получи пшеница „от зърно – до зърно”. Отчитайки съдържанието на различните газове в космическата станция се наложи да намерим подходящ сорт пшеница и успяхме за пръв път в космически условия да получим класове и оттам зърно от засятата пшеница. Самата оранжерия летя повече от 10 г. Но не само житото, там бяха отгледани и репички, и други култури. Това е елемент и от подготовката на астронавтите за полета до Марс, предвиден за 2025 г. Един от експериментите включва и нашата технология за оранжерия. Тя ще бъде със значително по-големи размери, защото ще се използва за създаване на продукти за консумация по време на полета. А той ще продължи от половин до една година”.

Ще стане ли Марс новият дом на човечеството?
„Космическата пътна карта на човечеството започва от орбиталната космическа станция, след това идва възстановяването на полетите до Луната, следва полет до Марс и усвояването им. Като че ли Марс е единственият, който в обозримо бъдеще може да бъде реално изследван и евентуално усвояван от хората”.

Най-перспективните български космически проекти
Те са свързани с космическата физика и изследванията на слънчевата радиация. До 2020 г. използването на радиометри остава запазена марка за България на МКС. Интересна научна задача е и изследването на плазмата около космическата станция, което ще бъде направено т. г. с българска апаратура. Продължават 500-дневните наземни експерименти с българската оранжерия за полета до Марс. Част от проектите включват и дистанционно изследване на Земята от космоса. И един любопитен въпрос:

Сами ли сме във Вселената?
„Едва ли, ние сме дълбока провинция, говорейки за Вселената като цяло, и щом в тази дълбока провинция има разумни същества, сигурно има много други планети, на които може да има друг вид живот, друг вид материя – убеден е видният български учен. – Аз лично смятам, че не е реалистично да твърдим, че сме единствени. В рамките на Слънчевата система няма засега доказателства за разум или за същества като нас. Ако някои прелетят от друга галактика, те трябва да имат много високи технологични и енергетични възможности, т. е. те ще са много по-съвършени, много по-умни и много по-развити от нас. Срещата сигурно няма да бъде с „хляб и сол” – възможно е да гледат на нас, както ние на мравките”.

Таня Харизанова

По публикацията работи: Таня Харизанова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!