Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Баба Зунка пояс пусна – легенди и поверия за дъгата

Снимка: БГНЕС
Зуна, зунка, дъмга, виножито, тканица, божурлак…. С тези колоритни имена народът ни е нарекъл онази пъстроцветна ивица на небето, която се появява след дъжд и в която искрят цветовете на светлинния спектър. В традиционните вярвания на българина дъгата е магическо състояние на природните сили.

Както знаем, красивото природно явление се получава след дъжд и се дължи на светлинната дисперсия. Дъждовните капки пречупват и отразяват част от лъчите на бялата слънчева светлина. Както при призмата, при влизане в капката, става първото пречупване, което разделя лъчите по цветове. Второто пречупване – при излизане от капката – увеличава разделянето. Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, виолетово са цветовете, които се подреждат на небето. Народът ни вярва, че Господ е създал дъгата, за да ни успокои, че няма да ни прати потоп. Споменът за страшното бедствие, с което хората били наказани заради греховния си живот, всявал страх в душите им при всеки проливен дъжд. Нежното сияние на дъгата било знак, че Бог не е отдръпнал благословията си от Земята.

Според езическите вярвания, дъждът и небесната влага, която крият в себе си облаците, са подвластни на митичния змей или хала. Те живеят накрай света, заедно с другите тайнствени същества, които управляват природните явления. В християнизирания фолклорен мит за подялбата на света между светците, дъждът и гръмотевиците се паднали на Свети Илия. След като изсипе дъжда от огромните си бъчви, случва се да си пусне пояса над земята. Поясът е пъстър и се разстила в небето. Така се появява дъгата – гласи друго народно вярване. Оттам и изразът „Свети Илия си пусна пояса” или „Баба Зунка пояс пусна”, защото другото име на дъгата в някои райони е Баба Зунка – от „зуна” или „зуница”. Думата означава дъга – дъгата на бъчва, дъга на колело, но и колан.

В традиционната носия на българката коланът е шарен, изтъкан от нишки във всички цветове на дъгата. В някои сватбени песни невестата – красива като слънцето, е опасана с небесната дъга. Такъв пъстър пояс слагат и самодивите върху своите бели дрехи. В песни и легенди тайнствените горски създания са облечени с бяла риза или бял сукман, златен пояс, а върху него – зуница, която има цветовете на дъгата, но винаги преобладава зеленият.

Друго поверие гласи, че Баба Зунка живее на небето и пие вода от облаците. Когато небесната влага се свърши, тя се спуска на земята, за да се напие с вода от някой извор, от река или от морето. Мястото, от което дъгата пие вода, е тайно. Човек може да я види на небето, но никога не може да проследи къде води краят на пъстрия пояс. Народните легенди разказват, че макар и рядко да е на земята, дъгата винаги пие вода със сребърна чаша. Магическият съд стои до извора. Щастлив е този, който го намери. Този човек ще узнае бъдещето си, всички негови желания ще се сбъднат. Ако пие от тази чаша, може да смени пола си. Мъжът ще стане жена и обратното. Същото може да се случи, ако мине под дъгата.

Зунката служи и за различни гадателски практики. В зависимост от това кой цвят преобладава в красивото сияние на небето, българите предвещавали каква ще е реколтата. По-силен червен цвят означава, че през годината ще се роди много грозде, а стопаните ще налеят много вино. Жълтото е благословия за царевицата и житото, а зеленото – за тревата.
По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: сдружение за антични реконструкции Mos Maiorum Ulpiae Serdicae

Античен фестивал в София пресъздава епохата на император Констанций II

Гостите и жителите на столицата могат да се потопят в периода на късната античност и управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Възстановката се организира на 21 и 22 септември от сдружение за антични..

публикувано на 21.09.24 в 06:15

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..

публикувано на 02.09.24 в 09:45

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..

публикувано на 02.08.24 в 09:20