© Снимка: www.ubc-bg.com

Александър Райчев е роден в град Лом в семейство на занаятчии. Родителите му вземат под наем пиано, на което той и братята му започват да се упражняват. Заложбите му не остават незабелязани от бележитите творци Парашкев Хаджиев и Асен Карастоянов, които го препоръчват на класика на българската музика Панчо Владигеров. Този велик човек ми разкри магията на музиката – казва Александър Райчев. През 1947 година той се дипломира с пиано и композиция в Националната музикална академия, а през 1949 г. заминава да специализира композиция и дирижиране в Будапеща. Завръща се в родината следващата година и започва преподавателската си работа в Музикалната академия. През 1980-90 г. е председател на Съюза на българските композитори и танцови дейци. Почетен член – академик е на Кралската академия за наука и изящни изкуства в Брюксел и участва в Международната асоциация за съвременна музика в Баден-Баден. Носител е на орден „Стара планина”, I степен. Личността на Александър Райчев е всестранно развита и интересите му не са насочени само към музикалното изкуство, но и към политиката. От 1971 година е депутат в четири народни събрания.

Творчеството на композитора е обширно по своя мащаб – автор е на хорова, камерна и филмова музика, огромен брой песни, опери, оперети, мюзикъли, произведения за симфоничен оркестър…. Но най-големия му принос към българската съвременна музика са шестте симфонии. По думи на маестрото, те са неговото послание към бъдещото поколение. През 1953 г. Александър Райчев създава балета „Хайдушка песен”. В интервю от 1969 г., съхранено в Златния фонд на Българското национално радио, композиторът казва:

Балетът „Хайдушка песен” остана за мен най-сполучливото ми музикално-сценично произведение до този момент. Независимо, че съм написал и други, смятам, че точно то ме представя най-добре. Чрез него най-убедително влизам във връзка с широкия слушател, пък и с моите колеги професионалисти. Музикално-сценичното изкуство извънредно много ме вълнува и привлича. Това е вид произведение, чрез което авторът е в досег с най-голям брой слушатели.

Александър Райчев успява да повтори успеха си в областта на балетния жанр – през 1978 г. завършва балета „Изворът на Белоногата” по стихове на Петко Рачов Славейков, който се приема изключително добре.

В творческите си търсения композиторът се насочва към историческото минало на България. През 1981 г. създава операта „Хан Аспарух” и я посвещава на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Патриотичният му дух личи и в произведения като кантатата „България – бяла, зелена, червена” и Симфония № 1 „Той не умира” по стихове на Христо Ботев.

Последната, шеста симфония на Райчев, е предвидена за голям оркестров състав. Свързана е с православното пеене, и то главно в последната си част, затова я наричам „Литургична” – обяснява приживе авторът. Написана през 1994 г., творбата е посветена на сина му Александър Райчев – младши, пианист и композитор.