Най-добра организация е създадена в Четвърти окръг. На 19 април 1876 година в Копривщица е изпратена група заптиета, която да арестува председателя на местния комитет Тодор Каблешков. На 20 април копривщенци атакуват конака. Църковните камбани забиват, по улиците се стичат революционери, облечени с униформи. Хората празнуват първия ден на свободата, а специални куриери тръгват към Панагюрище и околните села, за да занесат т.нар. „Кърваво писмо” с вестта за избухване на въстанието. Още същия ден населението в Панагюрище се надига, а Бенковски събира конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета”, с който тръгва да обикаля селищата и да ги призовава на бунт. Много бързо въстават цялото Средногорие, селищата по десния бряг на река Марица, както и част от родопските села.
В началото турските власти са смутени, но много скоро към въстаналите селища, освен редовна армия, е хвърлен и многохиляден башибозук. Първа пада Стрелча, а след нея е превзета и Клисура. На 26 април започват тежки боеве и за Панагюрище, и след четири дни столицата на окръга е превзета. Врагът превзема и Брацигово, Перущица и Батак. В Батак в продължение на няколко дни са посечени или изгорени живи над 3000 човека.
Междувременно, когато в Четвърти окръг се водят кръвопролитни сражения, „Кървавото писмо” е занесено в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не придобива такива размери. В Първи окръг решават да се вдигнат на бунт на 28 април, но само ден преди това властите извършват арести в Горна Оряховица, Търново, Севлиево и Троян. Въпреки удара, нанесен на революционерите, все пак избухва бунт, който обхваща първоначално районите на Бяла черква, Михалци и Мусина. Под водачеството на поп Харитон е организирана голяма чета, която е обградена в Дряновския манастир, а съпротивата на защитниците на обителта е сломена едва след девет дни. Трагична е съдбата и на другите две чети, сформирани в Търновски окръг – на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. В борбата за освобождение се включват и Ново село, Кръвеник и Батошево, като Батошевският манастир е опожарен и разграбен на 9 май.
Във Втори революционен окръг не се стига до масово въстание, а преди пристигането на „Кървавото писмо” турската полиция задържа по-изявените дейци в Сливен. При тези обстоятелства Иларион Драгостинов и Георги Обретенов се присъединяват към четата на Стоил войвода, която след няколкодневен поход, сражавайки се с изпратените потери, е обградена и разбита на 13 май.
На 1 февруари Православната църква чества свети мъченик Трифон – древнохристиянски проповедник, лечител, чудотворец завършил живота си като мъченик. Празникът е известен у нас като Трифоновден. Св. Трифон се ражда около 225 г. в..
През 2024 г. Националният исторически музей (НИМ) проведе изследвания на 22 археологически обекта. През сезона са открити над 1400 артефакта от праисторията до Средновековието, като най-значимите са показани в специална експозиция " Древни находки...
В първия епизод на "Мост на вярата" гостуваме на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний . Пред Дарина Григорова и Александра Карамихалева той разказва за социалната функция на Българската православна църква и взаимодействието ѝ с..
На 15 февруари, Българската православна църква възпоменава свети апостол Онисим, преподобни Евсевий, пустинник Сирийски и преподобни Пафнутий...
На 16 февруари Православната църква чества паметта на свети мъченици Памфил и Порфирий. Честваме и свети Флавиан, архиепископ Константинополски...