В центъра на София мирно съжителстват храмове на различни религии

Селищният живот на мястото на днешната столица на България датира от бронзовата епоха. Първото селище – Сердонполис, с тракийски произход, се намирало в близост до минералния извор в центъра на сегашна София. В римската епоха космополитизмът е основна характеристика на града. Пъстро е населението и в по-късните векове. Представителите на различните етноси и религии изграждали свои махали и култови обекти. И така, през вековете, на сравнително неголяма територия в центъра на днешна София, се съсредоточават храмове на различни общности. Два от тях са християнски – православната катедрала „Света Неделя” и католическата „Свети Йосиф”. Недалече от тях са Баня Баши джамия и Софийската синагога.

Според Кателина Салтирова-Павлова, главен експерт от Общинско предприятие „Стара София”, площадът, на който се намира храмът „Света Неделя”, има богата история.

Този площад, заедно с площад „Бански”, са двете основни най-стари места в нашата столица – посочва тя. – И ако на площад „Бански” е каптиран минерален извор и през ІІ-ІІІ век се оформя голям балнеоложки център, в близост до площад „Света Неделя” са се пресичали две важни пътни артерии. Те свързвали източната и западната порта на града, както и северната и южната. На това място в античността се е намирала административната власт на града. На запад от площада в римско време е съществувало търговско средище, там са открити множество следи от малки дюкянчета. По-късно, когато християнството става официална религия, на площада се изграждат първите християнски храмове.

Всъщност храмът „Света Неделя” принадлежи към третата вълна християнски църкви на това място. Предполага се, че е издигнат към Х век. Със сигурност храм там е имало през ХІІ век, когато култът към Света Неделя – покровителка на българските царе, е станал държавен. В двора на храма според стария обичай е имало християнски гробища. Там се е намирала и малката вкопана в земята църква „Свети Архангел”, а по-късно през 1849 г. със средствата на богати софиянци е построено училище. Най-голямото дарение за него е от българския предприемач Иван Денкоглу.

До средата на ХІХ век „Света Неделя” е малка сграда с каменни основи и дървени стени. През 1856 г. на нейното място започва строеж на новия храм, който е осветен през 1867 г. През XIX и началото на XX век той е популярен и с наименованието „Свети Крал”, тъй като от началото на XVIII век в него се съхраняват мощите на сръбския крал Свети Стефан Урош ІІ. Софиянци вярвали, че те имат целебна сила и предпазват от болести. На 16 април 1925 г. при атентат в катедралата по време на служба част от църквата се срутва. Загиват 193 души, а 500 са ранени. След това събитие общината решава храмът да бъде сринат, а на мястото му да се вдигне паметник на загиналите при атентата. Но след дълги спорове свещениците убеждават общинските власти, че той трябва да бъде възстановен. Новата сграда на църквата е много по-голяма и различна от предишните.

© Снимка: Миглена Иванова
Джамията Баня Баши, изградена от прочутия турски архитект Синан през ХVI век.
Най-старият запазен до наши дни от четирите споменати храма в центъра на София е джамията Баня Баши, известна още като джамията на молла Ефенди – отбелязва Кателина Салтирова-Павлова. – Според преданието тя е построена от молла Ефенди в памет на починалата му съпруга. Архитект на сградата е Синан, прочут с изграждането на джамии от така наречения султански тип – най-красивите и представителните.

Баня Баши джамия е построена през XVI век. Според Евлия Челеби, пътешественик от XVII век, тя е притежавала изключително красиво, прецизно изработено минаре. Сградата е с голям молитвен салон за мъжете и галерия, в която могат да пребивават жени. Голяма чешма служи за ритуално измиване преди влизане в молитвения салон. По вътрешните стени на джамията по мюсюлманския канон са изписани сурѝ от Корана.

© Снимка: Миглена Иванова
Софийската синагога от 1909 г., построена по подобие на виенската синагога, която по-късно била изгорена от нацистите.

Недалече от джамията се намира друга интересна архитектурна творба – софийската синагога, която е третата по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам и най-голямата на Балканите. Идеята за изграждането й възниква през 1903 г. – на мястото на съществувала дотогава по-малка синагога.

Сградата е построена по проект на Фридрих Грюнангер. Австрийският архитект създава проекта по подобие на виенската синагога, която по-късно е унищожена от нацистите – казва Кателина Салтирова-Павлова. – Стилът на сградата се определя като испано-мавритански с византийски нюанси. Там се намират седалищата на главния равин на България и на главния равин на София. След откриването на синагогата в нея се е помещавал и висшият равинистичен трибунал. Там се е намирала библиотеката на софийската еврейска общност с безценна колекция от средновековни трудове. За жалост тази библиотека е унищожена при бомбардировките през 1944 г.

Синагогата разполага с голяма молитвена зала с 1170 места – на партера за мъжете и на балкона за жените. Полилеят, най-големият в България, е изработен от месинг във Виена и тежи 2 тона.

© Снимка: Миглена Иванова
Най-големият в България католически храм – „Свети Йосиф”, първият му камък е положен в присъствието на папа Йоан Павел ІІ.

На 300 м от синагогата се намира католическата катедрала „Свети Йосиф”, за която Кателина Салтирова-Павлова разказва следното:

Катедралният храм „Свети Йосиф" е най-голямата католическа църква в България. Идеята за построяването й възниква през 1875 г., а строежът започва през 1878 г., като според плановете е трябвало да бъде построена малка църква с комплекс около нея. В комплекса трябвало да се включат манастир за отците капуцини, колеж и концертна зала.

Според някои изследователи строежът на храма приключва през 1885 г. Целият комплекс е завършен по време на Втората световна война, но е разрушен при бомбардировките през март 1944 г. Оцелява само концертната зала. През 2002 г. в присъствието на папа Йоан Павел II е положен първият камък на строежа на нов храм на мястото на разрушения. Средствата са събрани от католици от цял свят. Строителството по проект на архитектите Косьо Пеев и Стоян Янев продължава 4 години. Новият катедрален храм е много по-голям от стария. В него има 350 места за сядане, а могат да се съберат около 1000 богомолци.

Споделете

В центъра на София мирно съжителстват храмове на различни религии

Още от категорията

Християнското семейство укрепва връзката с Бога

Книгата "Десет велики българолюбци" като оазис за вдъхновение

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

100 години от освещаването на патриаршеския храм "Свети Александър Невски"

Православните отдават почит на Света Екатерина

Българско Национално Радио