В центъра на София мирно съжителстват храмове на различни религии

Селищният живот на мястото на днешната столица на България датира от бронзовата епоха. Първото селище – Сердонполис, с тракийски произход, се намирало в близост до минералния извор в центъра на сегашна София. В римската епоха космополитизмът е основна характеристика на града. Пъстро е населението и в по-късните векове. Представителите на различните етноси и религии изграждали свои махали и култови обекти. И така, през вековете, на сравнително неголяма територия в центъра на днешна София, се съсредоточават храмове на различни общности. Два от тях са християнски – православната катедрала „Света Неделя” и католическата „Свети Йосиф”. Недалече от тях са Баня Баши джамия и Софийската синагога.

Според Кателина Салтирова-Павлова, главен експерт от Общинско предприятие „Стара София”, площадът, на който се намира храмът „Света Неделя”, има богата история.

Този площад, заедно с площад „Бански”, са двете основни най-стари места в нашата столица – посочва тя. – И ако на площад „Бански” е каптиран минерален извор и през ІІ-ІІІ век се оформя голям балнеоложки център, в близост до площад „Света Неделя” са се пресичали две важни пътни артерии. Те свързвали източната и западната порта на града, както и северната и южната. На това място в античността се е намирала административната власт на града. На запад от площада в римско време е съществувало търговско средище, там са открити множество следи от малки дюкянчета. По-късно, когато християнството става официална религия, на площада се изграждат първите християнски храмове.

Всъщност храмът „Света Неделя” принадлежи към третата вълна християнски църкви на това място. Предполага се, че е издигнат към Х век. Със сигурност храм там е имало през ХІІ век, когато култът към Света Неделя – покровителка на българските царе, е станал държавен. В двора на храма според стария обичай е имало християнски гробища. Там се е намирала и малката вкопана в земята църква „Свети Архангел”, а по-късно през 1849 г. със средствата на богати софиянци е построено училище. Най-голямото дарение за него е от българския предприемач Иван Денкоглу.

До средата на ХІХ век „Света Неделя” е малка сграда с каменни основи и дървени стени. През 1856 г. на нейното място започва строеж на новия храм, който е осветен през 1867 г. През XIX и началото на XX век той е популярен и с наименованието „Свети Крал”, тъй като от началото на XVIII век в него се съхраняват мощите на сръбския крал Свети Стефан Урош ІІ. Софиянци вярвали, че те имат целебна сила и предпазват от болести. На 16 април 1925 г. при атентат в катедралата по време на служба част от църквата се срутва. Загиват 193 души, а 500 са ранени. След това събитие общината решава храмът да бъде сринат, а на мястото му да се вдигне паметник на загиналите при атентата. Но след дълги спорове свещениците убеждават общинските власти, че той трябва да бъде възстановен. Новата сграда на църквата е много по-голяма и различна от предишните.

© Снимка: Миглена Иванова
Джамията Баня Баши, изградена от прочутия турски архитект Синан през ХVI век.
Най-старият запазен до наши дни от четирите споменати храма в центъра на София е джамията Баня Баши, известна още като джамията на молла Ефенди – отбелязва Кателина Салтирова-Павлова. – Според преданието тя е построена от молла Ефенди в памет на починалата му съпруга. Архитект на сградата е Синан, прочут с изграждането на джамии от така наречения султански тип – най-красивите и представителните.

Баня Баши джамия е построена през XVI век. Според Евлия Челеби, пътешественик от XVII век, тя е притежавала изключително красиво, прецизно изработено минаре. Сградата е с голям молитвен салон за мъжете и галерия, в която могат да пребивават жени. Голяма чешма служи за ритуално измиване преди влизане в молитвения салон. По вътрешните стени на джамията по мюсюлманския канон са изписани сурѝ от Корана.

© Снимка: Миглена Иванова
Софийската синагога от 1909 г., построена по подобие на виенската синагога, която по-късно била изгорена от нацистите.

Недалече от джамията се намира друга интересна архитектурна творба – софийската синагога, която е третата по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам и най-голямата на Балканите. Идеята за изграждането й възниква през 1903 г. – на мястото на съществувала дотогава по-малка синагога.

Сградата е построена по проект на Фридрих Грюнангер. Австрийският архитект създава проекта по подобие на виенската синагога, която по-късно е унищожена от нацистите – казва Кателина Салтирова-Павлова. – Стилът на сградата се определя като испано-мавритански с византийски нюанси. Там се намират седалищата на главния равин на България и на главния равин на София. След откриването на синагогата в нея се е помещавал и висшият равинистичен трибунал. Там се е намирала библиотеката на софийската еврейска общност с безценна колекция от средновековни трудове. За жалост тази библиотека е унищожена при бомбардировките през 1944 г.

Синагогата разполага с голяма молитвена зала с 1170 места – на партера за мъжете и на балкона за жените. Полилеят, най-големият в България, е изработен от месинг във Виена и тежи 2 тона.

© Снимка: Миглена Иванова
Най-големият в България католически храм – „Свети Йосиф”, първият му камък е положен в присъствието на папа Йоан Павел ІІ.

На 300 м от синагогата се намира католическата катедрала „Свети Йосиф”, за която Кателина Салтирова-Павлова разказва следното:

Катедралният храм „Свети Йосиф" е най-голямата католическа църква в България. Идеята за построяването й възниква през 1875 г., а строежът започва през 1878 г., като според плановете е трябвало да бъде построена малка църква с комплекс около нея. В комплекса трябвало да се включат манастир за отците капуцини, колеж и концертна зала.

Според някои изследователи строежът на храма приключва през 1885 г. Целият комплекс е завършен по време на Втората световна война, но е разрушен при бомбардировките през март 1944 г. Оцелява само концертната зала. През 2002 г. в присъствието на папа Йоан Павел II е положен първият камък на строежа на нов храм на мястото на разрушения. Средствата са събрани от католици от цял свят. Строителството по проект на архитектите Косьо Пеев и Стоян Янев продължава 4 години. Новият катедрален храм е много по-голям от стария. В него има 350 места за сядане, а могат да се съберат около 1000 богомолци.

Споделете

В центъра на София мирно съжителстват храмове на различни религии

Още от категорията

Църковен календар - 5 март 2025 г.

Църковен календар - 4 март 2025 г.

Батак е символ на история, написана с кръв и кости, която трябва да помним

Църковен календар - 18 март 2025 г.

Ново издание представя съкровищата от Националния църковен историко-археологически музей в София

Църковен календар - 19 март 2025 г.

Българско Национално Радио