Епископ Филип Станиславов и неговата книга „Абагар”

„Абагар” е първата печатна книга с новобългарски езикови елементи. Отпечатана е в Рим на 6 май 1651 година от българския католически епископ Филип Станиславов. Той е роден около 1612 година във влиятелно павликянско семейство в свищовското село Ореш. Павликянството е еретическо християнско религиозно движение, проповядващо, че материалният свят е продукт на Злото, а духовният – на Доброто. Именно сред павликяните папската курия намира подходяща почва за разпространение на католическата вяра. С много упоритост мисионерите, предимно францискански монаси, успяват да ги привлекат към западната църква.

През 1622 година по време на папа Григорий ХV Ватикана учредява Конгрегация за разпространение на вярата. Една от нейните задачи е в специално създадени колежи в Рим, Лорето и Болоня да изучи и подготви будни младежи от други народи за учители и мисионери в родните им места. Сред тези училища е и славянският колеж в Лорето. През 17-ти век в него се обучават много български младежи католици, предимно от Чипровско и от Никополско.

Дълъг е техният път от българските земи до Лорето, но всяка година Конгрегацията поемала разходите за обучението на шест български момчета. Там се образова, изпратен от отците-францисканци, и Филип Станиславов. От 1627 до 1633 той е в т.н. Илирийски колеж, където учи теология, история, география, италиански, латински. В училището се преподава на хърватски език, но Филип Станиславов знае още и турски, татарски и влашки. Той е ръкоположен за свещеник в град Анкона. От 1633 до 1635 година Филип Станиславов е в Рим – в папската курия, където е назначен за официален преводач на папа Урбан VІІІ от славянски и други езици. После се връща в родния си край по искане на епископ Илия Малинов. Високообразован, по западноевропейски образец, и с много силно национално чувство в сърцето си, той полага грижи за просвещението на своите сънародници. Възпитава и повече от 20 деца, като някои от тях изпраща да учат в Италия.

През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата назначава Филип Станиславов за епископ на Никополска католическа епархия. Дълги години той живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда много хубаво училище с разнообразна учебна програма, която подготвя кандидати за свещеници. Конгрегацията за разпространение на вярата проявява далновидност, като изисква от мисионерите да знаят славянски езици. В църквите се служи на латински, но някои книги се четат на славянски. Проповедите са изнасяни на говоримия български език, който постепенно измества написаните на босненско-хърватски учебни пособия.

Епископ Станиславов е твърде популярен заради демократичното си поведение и умението да се приспособява към тежкия начин на живот. Той неуморно продължава да работи за духовното издигане на своите сънародници. Търси помощ от всякъде и когато молбите му остават без резултат, със собствени сили, а на места и със собствени средства, издига молитвени домове.

Може би това негово желание българите да бъдат образовани, кара Филип Станиславов да подготви и отпечата в Рим на 6 май 1651 година сборника с молитви „Абагар”. Книгата е издадена на кирилица само от едната страна - на пет големи листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Хартията е италианска, тънка, но груба. В долната си част листовете са номерирани с кирилски буквени цифри. Върху всеки лист текстът е отпечатан на четири тесни колони, като всяка от тях е обградена с рамка от орнаменти, така че, ако колоните се изрежат и наредят последователно, да се получи лента, дълга около 5 метра и 80 см. Това дава възможност сборникът да се оформи като свитък и да може да се носи като амулет. Единственият запазен такъв екземпляр се намира в Болонската библиотека.

Тази възможност книгата да се носи като муска обяснява и нейното име. В нея има апокрифен разказ за посланието на ефеския цар Абагар до Иисус, но абагар са се наричали и специалните муски, които павликяните носели със себе си, за да се предпазят от лоши сили. Всъщност, сборникът е молитвеник, чийто език се доближава до този на новобългарските дамаскини, появили се през същата епоха. Съдържанието му е взето и от апокрифната, и от каноническата литература.

Страници от "Абагар", съхранявани в Исторически музей – Монтана.

Книгата е напечатана с босненска кирилица и според много учени езикът й се характеризира с черковнославянски, сърбо-хърватски и новобългарски елементи, привнесени от литературните източници, с които е разполагал Филип Станиславов. В „Абагар” има и гравюри, на които са изобразени различни светии и които носят изчистената и стилизирана форма на италианската гравюра.

Като цяло „Абагар” е сборник, който трябва да служи на целите на католическата пропаганда, но епископ Станиславов го е предназначил за българското общество, затова езикът му е достъпен за обикновения българин. Книгата е неговата грижа за просветата и възпитанието на българския народ. Българинът в него доминира и това той доказва и с по-сетнешния си живот. Сборникът става популярен сред българите, а той продължава своята просветна и пропагандна дейност, като пътува не само из своята епархия.

Като автор на първата печатна книга с новобългарски елементи, Филип Станиславов я дарява на своя народ „на ползу болгарскому”. Носител на висока духовна култура, той иска да я предаде и на обикновените българи. Дейността му не се заключава между каноните на религията. Тя е и просветна, и културна, и патриотична. Днес „Абагар” е в библиотеките на Рим, Виена, Париж, Копенхаген, Брюксел, Одеса, Москва, Лайпциг и София.

Две столетия преди освобождението на страната от петвековна османска власт, в края на книгата Станиславов пише: „Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел”.

Споделете

Епископ Филип Станиславов и неговата книга „Абагар”

Още от категорията

Победата в Сръбско-българската война е дело само на Българската армия

Седмица на православната книга се провежда във Варна

Бакаджишкият манастир пази ценни реликви от Освобожението на България

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Българско Национално Радио