Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дръмша – непознатият край близо до София

Снимка: Милка Димитрова

© Снимка: Милка Димитрова

Добри Тодоров
Да се стигне до село Дръмша в Западна България не е лесно. Макар че отстои само на 29 километра от столицата, ако човек не е с автомобил, задачата се усложнява, защото автобусен транспорт до почти обезлюденото село вече няма. Тази роля изпълняват маршрутни таксита на частна фирма. Пътят до малкото село, съставено от четири разпръснати махали, е подобен на този в редица други селища в България. Дупки по асфалта, закърпени някак си, липса на канализация, а и на добра питейна вода, всичко това прави малкото селище непривлекателно. Очарованието му оценяват малкото жители на София, които след пенсионирането си живеят в него целогодишно, пренебрегвайки несгодите.

Млади хора в селото няма, казва Добри Тодоров, който е кметски наместник не само на Дръмша, но и на съседните села Дреново и Понор.

Жителите с постоянно жителство са 74 човека, в пенсионна възраст, и то доста напреднала. В Дръмша има и много хора, които живеят постоянно тук, но регистрацията им е в София. Млади хора обаче не се задържат. Няма какво да работят….

© Снимка: Милка Димитрова

Павел Гълъбов: „Някога в Дръмша е имало петнадесет хиляди овце, а сега – нищо”.

Пенсионерите, повечето от които с малки пенсии, оцеляват благодарение на градинката, отглеждат по някое и друго животно за мляко, кокошки, зайци, казва Добри Тодоров. По-здравите гледат по две-три крави, както и по няколко овце, които изкарват на паша в тучните ливади край селото. Пролетната зеленина е рай за животните. Един от стопаните е Павел Гълъбов. Роден е през 1931 година. Гледа общо седем крави, телета, бици, които пасат кротко край него. Навремето в Дръмша имаше сто и двадесет къщи, спомня си той годините преди Втората световна война. – И във всяка къща имаше стока – дали коне, дали говеда, овце също. Само в Дръмша е имало петнадесет хиляди овце – казва Павел. – А сега – нищо, продължава той и разперва ръка, посочвайки зелените пусти поляни наоколо. Дребни стопани с по няколко животни са повечето хора в региона. И тъй като гледат под десет крави, не получават земеделски субсидии. Затова и добитъкът намалява. Дребното земеделие е основният им поминък, оттам идва и сиренцето, и кашкавалът, и крехкото агнешко. Така преживяваме, казва Павел. Млякото, издоено от животните, продава на прекупвач от съседното село Опицвет. Изкупуват го на смешна цена от 45 стотинки, а и не ни го плащат редовно, казва Павел Гълъбов. Въпреки всичко най-доволен съм, че природата ми е дала здраве, казва дядо Павел.

© Снимка: Милка Димитрова

Димитър Леков – бивш полиграфист, е един от по-големите животновъди. След пенсионирането си той и жена му – телевизионна редакторка, напускат столицата и заживяват в Дръмша, родно място на съпругата. Тук са повече от десет години и отглеждат овце, кози, крави. Получават европейска земеделска субсидия плюс национално доплащане на декар площ, тъй като са наели под аренда около двеста декара ливади и пасища. Получават и финансова помощ за отглежданите глави добитък. Леков казва:

Дребният рогат добитък е към сто и двадесет животни. Дойните крави са двадесет и три, имам и към двадесет телета и десетина малки теленца. И тъй като няма пазар поради кризата, продължават да се множат. Помощите, които ни дават, не стигат почти за нищо. За миналата година всичко беше наред – платиха. Получих финансиране за ливади, за пасища, също на глава добитък – за дребен, за едър. Може да се каже, че съм доволен, но тези пари покриват фактически това, което кравите, овцете и козите изяждат.

Тъй като Дръмша попада в категорията на необлагодетелстваните райони, европейските пари плюс националното доплащане достигат към тридесет лева на декар площ. Според Леков те са недостатъчни, за да покрият разходите му и обяснява защо:

Идва косачката – на декар ми вземаше десет лева, сега цените на горивата се повишиха – няма да е под дванадесет лева за един декар. И тъй като почвата в района е бедна, от един декар могат да се изкарат най-много десет бали сено. За балирането плащах шестдесет стотинки на бала, десет бали са шест лева. Освен това, наемам роми чак от град Сливница (на около петнадесет километра от Дръмша), за да товарят балите, защото тук няма кого да наемеш. Те вземат по шестдесет стотинки на бала за товарене и разтоварване. И като платиш за превоз на камиона – това финансиране, което идва и от Европа, и от национално доплащане на декар, свършва.

© Снимка: Милка Димитрова


Всяка седмица съм принуден да давам допълнително по 450 лева за фураж на животните, обяснява Леков. Млякото от стопанството го изкупува мандрата в село Опицвет. И тъй като фермата му е оценена трета категория (неотговаряща на изискванията на ЕС), мандрата не сключва договор с него. Според Леков, поради тази причина в Млечния борд (връзката между млекопроизводители и земеделското министерство) не се подават точни сведения колко мляко е предал. Заради това ми е отнета млечната квота, посочва той и продължава:

Трета категория означава, че млякото не отговаря на изискванията на ЕС, обяснява Димитър Леков. – Но аз не се давам, защото и аз доя с агрегат, и аз съхранявам млякото в хладилна вана, и предавам мляко с 5,6-5,8 процента масленост. С нищо не е по-лошо от млякото на този, който е първа категория, а те са един или двама в целия регион. Според мен ще оцелеят крупните ферми, които са в Добруджа, в региона на Пловдив, в равнината – тези, които имат стада с 400-500 говеда, хора, които арендуват или са собственици на по 4000-5000 декара земя, които я обработват с техника, прогнозира Леков.

© Снимка: Милка Димитрова



Мъглата и дъждът, спуснали се в майския ден, не плашат дръмшанци. С по няколко ката вълнени дрехи мъжете продължават да пасат добитъка по росните ливади. А селото изглежда като заспало с пустите си улици, огласяни единствено от песента на косовете по дърветата. Жителите на селото продължават да намаляват, казва кметският наместник Добри Тодоров. Още една от причините са зачестилите кражби, които превръщат част от къщите, необитаеми през зимата и пролетта, в развалини. Извършителите често са неизвестни и полицията е безсилна в такива случаи….
По публикацията работи: Милка Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Румен Радев

Славата на Шипченската епопея остава ненадмината

“ Многобройни са местата по българските земи, които пазят спомен за борбите за национално освобождение, но славата на Шипченската епопея остава ненадмината .” Това написа във фейсбук страницата си президентът Румен Радев по повод 147-ата годишнина от..

публикувано на 24.08.24 в 12:00

Засилен интерес към българския павилион на Венецианското биенале на изкуствата

Българският павилион на Венецианското биенале на изкуствата през тази година се радва на голям успех сред международните журналисти и посетители. “ За нас е огромно признание да бъдем отличени като един от павилионите, задължителни за посещение ”,..

публикувано на 24.08.24 в 10:59

В София дават началото на колоездачната обиколка на България

Тази вечер от 17,30 ч. пред храм-паметник "Св. Александър Невски" в центъра на София ще бъде даден стартът на 71-вата колоездачна обиколка на страната. Спортното състезание, което ще се проведе от 25 до 29 август, ще приключи в Габрово. В него ще..

публикувано на 24.08.24 в 10:30