24 май – празник на славянската писменост и на българската просвета и култура

През втората половина на ІХ век в Европа се появява нова азбука. Нейни създатели са Светите братя от Солун Кирил и Методий, обявени през 1980 г. от папа Йоан-Павел II за духовни съпокровители на Стария континент. Делото им поставя началото на славянската писменост и култура – широка по мащабите си и демократична по дух.

В ІХ век, при покръстването на многолюдните славянски общности в Средна и Югоизточна Европа, Рим и Константинопол се борят за влияние върху тях. С новата писменост и превода на богослужебна книжнина на техния език Византия иска да приобщи към лоното на Източната църква славяните. Както посочва доц. Георги Николов от Историческия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, и преди солунските братя са правени опити да се създаде писменост, с която да се преведе Божието слово на славянски език, но те са били неуспешни. Тази мисия е възложена на Кирил, в нея му помага и брат му Методий.

Изборът на Кирил се дължи на неговата изключителна ерудиция, образование и природни дарби, които той е показал още в юношеските си години. Той е поканен от високопоставени служители да се обучава в Цариград, където наистина е получил отлично за онова време образование – казва доц. Николов. – Изучил е всички тогавашни изкуства и е ползвал няколко езика, на които се е превеждало Божието слово. Има още една важна причина обаче, която е решила този избор – и двамата братя са били от Солун. В града и неговите околности са живеели много славяни. В краткото житие на Кирил, когато се описва неговият произход, между другото се казва: той бе по род българин. С това анонимният автор иска да покаже, че Кирил е произхождал от солунските славяни, които по това време започват да се наричат българи, тъй като са свързани с българската държава. Така че двамата братя са знаели отлично както гръцки, така и славянски, знаели са и еврейски език, и са могли да преведат Божието слово, търсейки най-точната славянска дума. Когато правим превод за нещата от ежедневния живот, е лесно, но когато става дума за реч, изпълнена с абстракции, това е много трудно. И в някои случаи може да се каже, че двамата братя, и по-специално Кирил, сами са измисляли съответната славянска дума.

С преводите си на най-важните църковни книги Светите братя нарушават догмата за проповед само на трите тогавашни свещени езика: еврейски, гръцки и латински. Те са обвинени в ерес, но след драматична борба славянският е признат и от Римската църква за официален богослужебен език. Кирил умира през 869 година в Рим. Методий – през 885-та във Великоморавия, където братята са проповядвали на славянски и са подготвили много ученици. След кончината на Методий обаче богослужението на славянски там е забранено, а последователите им са прогонени. През 886 година българският княз Борис I приема техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В България са създадени две книжовни школи, които ще дадат богати духовни плодове. Климент е изпратен в Охрид – център на югозападните български земи (днес в Република Македония).

Една от неговите задачи е била да проповядва Божието слово, да обучава бъдещи свещеници, презвитери и други чинове на Българската църква. И той за седем години е обучил 3 500 души – продължава Георги Николов. – Но също така е трябвало да разпространява и християнската вяра, защото, изглежда, в югозападните български земи все още е имало отделни острови на езичеството. Да не забравяме и факта, че в този район са били приобщени многобройни славянски племена към българското ханство още в средата на ІХ век и разпространението на Божието слово на славянски език тук е намирало най-добрата си почва. Същевременно българският княз Борис е пожелал друг ученик на Методий – Наум, да остане в района на Плиска и Велики Преслав, където също се създава книжовна школа. И там е имало значително славяноезично население, а е било и важно да се издигне равнището на културния живот в столичния град.

Първоначално школата била в Плиска. След идването си на трона през 893 г. синът на Борис цар Симеон I я премества в новата столица Преслав. В нея кипи преводаческа дейност, създават се оригинални творби – защото Светите братя не само са създали нов книжовен език, достъпен за славяните, но и са поставили основата на нова литература.

Това е един феномен, който се наблюдава в продължение на около 50-60 години – т.е. времето, в което творят Кирил и Методий, и времето, в което творят техните ученици в България. От нищо сякаш, като че ли от пепелта се ражда една нова литература, твърде богата по съдържание – отбелязва доц. Николов. – Първоначално това са преводни съчинения от византийската литература, но в тях ние виждаме твърде много оригинални добавки, направени както от двамата братя, така и от техните ученици. И неслучайно един от най-видните познавачи на тази литература – чешкият учен Павел Шафарик, нарича управлението на цар Симеон Златен век на българската литература. Но заедно с това можем да кажем, че това е Златен век и за европейската култура.

Зографско четириевангелие от Х-ХІ век, написано на глаголицa, и Енински апостол, ръкопис на кирилица от втората половина на ХІ в. Пази се в Националната библиотека.

През Средновековието България се превръща в своеобразен мост за разпространение на славянската писменост и книжнина сред други народи: в Русия, Сърбия, Влахия и Молдова. За това, колкото и парадоксално да изглежда, допринася и едно нещастно за страната обстоятелство – падането й под византийска власт в началото на ХІ век. Тогава именно българските книжовници, принудени да бягат, са носели със себе си ръкописните книги и знанията за славянската писменост. И това е помогнало през ХІ век, няколко десетилетия след покръстването на русите, те да започнат да създават своя книжнина на славянски език.

Първата славянска азбука, сътворена от Светите братя, е глаголицата. В края на ІХ – началото на Х век е създадена по-лесната за изписване кирилица, на която днес пишат много народи в Европа и Азия. С приемането на България в Европейския съюз през 2007 година кирилицата става третата официална азбука в общността.

Днес 24 май – Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура, е сред най-светлите и почитани дати в българския празничен календар.

Един от най-големите познавачи на делото на Светите братя – Франтишек Дворник, пише, че с приемането на Кирило-Методиевите ученици България всъщност спасява славянската писменост и книжнина – казва Георги Николов. – И това наистина е така, защото тези ученици са били прогонени от Великоморавия след смъртта на Методий. Те не са носели книги със себе си. Имали са по една риза на гърба си, но са били очаквани, жадувани, както пише в изворите, от княз Борис, и са били приети много радушно в България. Така тези ученици са били спасени. Но заедно с тях е спасено и знанието за славянските преводи, което те са носели в главите си. Идвайки тук, в България, те са възобновили тези богослужебни преводи, направени от Кирил и Методий, и по този начин са ги спасили. По-нататък именно тези преводи лягат в основата на средновековната българска литература, която има главно религиозно съдържание. През Възраждането, в годините на османското владичество, българите възраждат спомена за делото на Кирил и Методий и за славянската писменост. До голяма степен роля за това изиграва и „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. По инициатива на Найден Геров през 1851 година за пръв път е отбелязан празникът на Кирил и Методий в класното училище в Пловдив. А от 1857 година той става традиционен празник не само на Светите братя, но и на българските училища. Това наистина е уникален ден – празникът на собствените букви и култура. Българите, които сега често се оплакват от икономическите си несгоди, винаги ще бъдат горди с празника на своята писменост.

Споделете

24 май – празник на славянската писменост и на българската просвета и култура

Още от категорията

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

Българите се преклониха пред паметта на свети Мина

Любопитни археологически находки в местността Каваци край Созопол

Българско Национално Радио