Людмил Ангелов – между Испания и България

Интервю с Людмил Ангелов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Валс оп. 18, Ми бемол мажор (Es dur) от Фредерик Шопен

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Панчо Владигеров, Концерт за пиано и оркестър №1 – фрагмент от І част

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Световноизвестният пианист Людмил Ангелов от години живее в Испания. Концертира и води майсторски класове по цял свят. Роден е в семейство на музиканти. Негов баща е големият наш диригент Михаил Ангелов. На първия урок по пиано обаче го води баба му.

Благодарение на нейната подкрепа тръгнах по този път, но развитието ми като пианист предопредели срещата с големия педагог Константин Станкович – разказва Людмил. Бях почти на 17 години, решен да се откажа от пианото. Мислех да се насоча към дирижиране, композиция. Имах много технически проблеми, които ми пречеха да вървя напред като инструменталист. В началото учителят ми беше песимистично настроен, но все пак повярва, че още не е съвсем късно за мен. Станкович преподаваше в Националната музикална академия, аз бях в Националното музикалното училище в София. По онова време бях “рядка птица” – малко встрани от артистичния живот на съучениците ми. В Академията бях единственият студент, на когото разрешиха да не ходи на лекции. Явявах се само на изпитните сесии. Случи се така, че последната година в един ден свирих две различни програми. Сутринта – за годишния изпит по пиано. Следобед – за държавния. Години наред Станкович работеше с мен изключително интензивно. Благодарение на него успях да тръгна “от нулата” в сравнително късен етап от развитието си. Аз също положих много усилия, но си струваше.

Людмил Ангелов е спечелил редица награди и отличия от международни конкурси. Сред тях са “Фредерик Шопен” (Полша, 1985), Международен конкурс Палм Бийч (САЩ, 1990), Piano Masters (Монте Карло, 1994), World Piano Masters Tour (Франция, 1997).

Независимо, че имам много първи награди, за мен отличието в конкурса “Шопен” в Полша е може би най-ценно – продължава пианистът. До голяма степен то даде посока на целия ми творчески път след това. Какво бих казал за конкурсите? Според мен те са “необходимо зло”. В определен етап могат да подпомогнат кариерата на изпълнителя, но много стесняват репертоара. Перфектното изработване на определените от регламента пиеси отнема време. При това в една много креативна възраст, в която най-лесно се трупат знания. Затова съветвам моите студенти всеки ден да учат нещо ново. Аз също се старая да го правя. В това отношение българската поговорка “Капка по капка – вир става” е много вярна. Богатият репертоар е изключително важен за всеки изпълнител.

През 2011 г. Людмил Ангелов получи бронзов Gloria artis – медал за заслуги към полската култура, присъден му от Министерството на културата на Полша за работата над творби от Шопен, Шимановски и др. Албуми с негови изпълнения са издавани от големи световни компании. Преди няколко месеца приключи интегралният запис на петте клавирни концерта от българския класик Панчо Владигеров, който ще бъде издаден от Toccata Classics (Великобритания). Проектът е на БНР и Министерството на културата у нас. Осъществен е от Людмил Ангелов и СО на БНР, диригент Найден Тодоров.

А Международният музикален фестивал в Толедо, създаден от известния ни сънародник, очаква осемнайстото си издание.

Толедо е прекрасен град с богато културно-историческо наследство, красив, с чудесна атмосфера. Но липсваше такова голямо музикално събитие. Още в самото начало получихме голяма подкрепа. Основен организатор е консерваторията, в която преподавах по онова време. В стремежа си да популяризирам българската култура, през годините съм канил много изявени състави и солисти – Софийска филхармония, СО на БНР, Камерен ансамбъл “Софийски солисти”и др. По моя инициатива в София беше основан и фестивалът “Пиано екстраваганца”. През октомври 2011 г. се проведе първото му издание. Събитието е посветено на малко познати или рядко изпълнявани творби за пиано, създадени от автори, които несправедливо са попаднали “в сянка”. Идеята ми е да привлечем международна публика. В света има много форуми, на които се стичат хора от цял свят. Разбира се, за нас българската публика е най-важна. Но съм убеден, че за чужденците също би било интересно да проследят концертите. Както и да разгледат исторически и културни забележителности в българската столица и около нея, да открият за себе си традиционната ни кухня и хубавото българско вино. Вторият фестивал “Пиано екстраваганца” е в края на септември. На откриването ще пее нашата световноизвестна оперна певица Александрина Пендачанска. След дълго отсъствие от българската сцена тя ще зарадва почитателите си с рецитал, в който ще бъдем заедно на сцената. С Александрина ще бъдем солисти и в концерта на 15 юни, посветен на 80-годишнината на моя баща Михаил Ангелов. Събитието ще отбележи и половинвековния юбилей от създаването на Симфоничния оркестър към НМУ "Любомир Пипков”. Концертът е сред акцентите на Европейския музикален фестивал.

Споделете

Людмил Ангелов – между Испания и България

Още от категорията

Поредно признание за родната ни музика в песента "Forever"

С ретро фотосесия Русенската опера отбелязва 75 години от първия си спектакъл

Песните на Кичка Савова събират млади таланти на майсторски клас в Пловдив

Магията на Коледа с австрийския оркестър Johann Strauss Ensemble във Велико Търново

Българско Национално Радио