Пристанищен град, разположен на източния ни дунавски бряг, Русе е петият по големина административен и стопански център у нас. Историята му започва преди двадесет и три века, когато по тези места е основано тракийско селище. На същото място по-късно се появява римската крепост Сексагинта Приста (наименованието й означава „пристанище на шестдесет кораба”). През българското Средновековие в този район съществува укрепено селище с името Русе. По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. А от ХІХ век е избран за средище на Дунавския вилает – най-голямата административно-териториална единица в империята.

Много са интересните експозиции, които разказват за всички етапи от богатата история на този край. Ако попаднете в Русе, не пропускайте Музея на градския бит. Но трябва да знаете, че тук всички го познават като „Къщата на Калиопа”. Двуетажната сграда се намира на брега на Дунава, а от прозорците се разкрива прекрасна гледка. Между стените й се пази легендата за красива любовна история, останала в спомените на няколко поколения. Искра Тодорова, уредник в етнографския отдел на Регионалния исторически музей в град Русе, разказва:

© Снимка: Албена Безовска

Искра Тодорова, уредник в етнографския отдел на Регионалния исторически музей в град Русе.

© Снимка: Албена Безовска

Седеф от южните морета

Къщата е построена през 1864 – годината, когато Мидхат паша идва като валия. Установявайки се тук, той бързо опознава местното общество. Според градските предания, пашата бил силно впечатлен от една дама. Русчуклии я наричали Калиопа, защото била красива като музата в древногръцката митология. Но, за негово нещастие, била омъжена. В знак на любовта си турският управител решил да й подари къща – дар, достоен за ранга му на губернатор. А и като място за бъдещи срещи, каквито се надявал да има. Наредил да построят дома, дал указания за архитектурата и вътрешното разпределение на стаите. След като всичко било готово, измислил елегантен начин да направи Калиопа собственик на къщата. Приближените му устроили състезание – стрелба по гълъби за дамите от висшето общество. Обявили и красивата къща като награда. Всички участнички получили пушки, заредени с халосни патрони. Само избраницата на Мидхат имала истински. За всеки случай наблизо бил скрит и един добър стрелец. Разбира се, дамата спечелила. Така разказват тук.

© Снимка: Албена Безовска

Това, което знаем със сигурност, е че след Освобождението собственик на къщата става Стефан Камбуров – богат търговец, борец за църковна независимост, участник в комитета за учредяване на Българската екзархия в Цариград през 1870 г. Заради проблеми с турските власти Камбуров живее в Манчестър до Освобождението. Съдружник в корабна компания, там той натрупва добро състояние. Завръщайки се в България, избира да живее в Русе. Харесал къщата, но се наложило да отиде до Виена, за да сключи сделката по закупуването на имота. Във Виена живеела собственичката – Катерина Калиш, съпруга на пруския консул Морис Калиш. Документът за продажбата е най-ранният исторически източник, с който разполагаме. Той дава основание на учените да считат, че тук се е намирало консулството на Прусия по онова време.

Според мълвата, именно съпругата на консула е тайнствената Калиопа. Дали заради липса на достоверни сведения или по други причини, официално историците не засягат този въпрос. Колкото до експозицията в музея, тя наистина съдържа уникални предмети и произведения на изкуството, които дават представа за ежедневието и празниците на богатите фамилии по онова време. Г-жа Тодорова разказва още подробности:

© Снимка: Албена Безовска

Фамилията на Камбуров притежава къщата около деветдесет години. След това я купува общината, правят се реконструкции, реставрират мебелите и пр. Уникалните стенописи са почистени и обновени. И до днес са запазени в оригиналния им вид. Поръчани са от Камбуров. Майсторското съчетание на цветове и мотиви ги прави много ценни. Автор е австрийският живописец Карл Шауерсберг, работил цяла година над тях. Музеят съществува от 1987 г. В него показваме градски модели на живеене. В края на ХІХ век градът се европеизира много активно. Според историците, културните модели, идващи у нас от западната част на континента, най-бързо навлизат в Русе. Първият етаж на музея е предназначен за временни изложби. Избираме определена тема, подреждаме експонатите и се стараем да намираме интересен, съвременен подход при представянето им. На втория етаж показваме интериора на богата русенска къща от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Автентичните мебели в музея някога били притежание на известни фамилии. В гостната има красив салонен бюфет с мраморен плот и голяма маса, на която подреждали официалните вечери. Можете да видите майсенски порцелан, седеф от южните морета, китайски фаянс.

© Снимка: Албена Безовска

Тук е и роялът, за който се твърди, че е сред първите подобни инструменти, внесени в България. Докосвали са го пръстите на известни музиканти, преминали през Русе. На него свирели младите госпожици и по-малките деца на фамилията, които задължително получавали и музикално образование. Изключително красив е мебелният ансамбъл в спалнята, купен от Виена като спомен от сватбеното пътешествие на млада двойка. В музея има и музикален салон, характерен за някогашните русенските домове. В него се изнасяли частни концерти. В „Къщата на Калиопа” са запазени различни музикални инструменти. Сред тях е и модната на времето цитра. Една от стаите показва „царството” на домакинята на дома. Както всички българки, русенките били много изкусни в ръкоделието. Тук ще видите много образци на това умение, което богатите дами владеели до съвършенство – изящни покривки, завеси, облекло. Стените на дома са украсени с картини, притежание на Русенската художествена галерия. В къщата има и неподозирано количество предмети от бита на русенци, които живеели „по европейски” много преди сънародниците си.