Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Странджански певци и песни

Много са певческите дарования на Странджа, които запазиха за идните поколения песенното народно богатство на този югоизточен български край. Някои от тях, като Янка Рупкина (1938 г.) от село Богданово, донесоха с таланта си световна известност на странджанската песен. „Мога да слушам безкрайно Янка Рупкина, когато пее „Алтън Мара” – казва Джо Бойд, продуцент на прочутото трио „Българка”, обиколило света. Алтън Мара чака годежари, а вместо тях идват лоши хора, които искат да я потурчат. Тази песен е един от шедьоврите на Янка Рупкина, изпълнена съвместно с кавалджията Стоян Величков.

Сред първите, които правят странджанската народна песен известна по света е Магда Пушкарова (1920-2006 г.) от Малко Търново. Тя изнася концерти в около двадесет и пет страни, записва седем дългосвирещи плочи. През 2005 г. етномузикологът Михаил Букурещлиев написа книга за нея – „Чародейката на Странджа”. Той се възхищава от уникалния й глас – мек, топъл, нежен, задушевен, излъчващ интимност и галещ ухото. Магда Пушкарова приживе се радваше на заслужено признание и награди. Познати и обичани нейни песни от фонда на БНР са „Тудору, Тудору”, „Що ма не ожениш, мале”, „Петко льо, капитанине”. „Димчо ле, гайдарджийче ле” разказва интересна история: в потайна нощ, на свещ, на Радиното коляно Димчо изписва гайдата си. Майка му не е доволна – някога с бащата на Рада се любили – излъгал я той и не я взел.

„Странджанският Орфей”, както наричат Георги Павлов (1926-2010 г.) от село Визица, отдава живота си на народната песен. Известен родолюбец, уникален изпълнител на странджански песни, той държи на автентичния фолклор. През 1960 г. е отличен с голямата награда в първия у нас фолклорен събор в Граматиково. Печели два златни медала от националните събори в Копривщица, наградата „Нестинарка” от Международния фолклорен фестивал в Бургас и др. Неговият стремеж към опазване на странджанския фолклор става причина за създаване на местния ансамбъл „Странджа”. „Видо ле, бяла българко”, „Тодор събира, тръгнува”, „Страти Ангелак думаше” – това са част от вълнуващите песенни бисери на Георги Павлов, немалък брой от които са с историческа тематика. Млад турчин е залюбил хубавата бяла българка Вида и отива да попита дали може да се ожени за нея: ако те иска вземи я, но насила недей я взема! Така разказва песента „Видо ле, бяла българко”.

Комна Стоянова (1930-1991 г.) от село Драчево е пример за поколения странджански изпълнители. Потомствена певица, първите си записи прави в радио Стара Загора. Идва в столицата и през 1953 г. постъпва в ансамбъл „Филип Кутев”. В продължение на три десетилетия пътува с него света, изнася и солови концерти из страната. Богатият й репертоар съдържа повече от 250 песни на загорците (група от странджанското население) – трудови, любовни, трапезни, сватбарски, исторически….Яна шие в градината, а над нея хвъркат два гълъба – те й носят хабер, че скоро ще дойдат сватове. Годежарската песен „Седнала е Яна в градина” Комна Стоянова изпълнява със Странджанската група.

Жечка Сланинкова (1962 г.) от село Индже войвода е утвърдена странджанска певица, наследница на големите изпълнители от този край. Първи златен медал получава едва четиринадесетгодишна от събора в Копривщица през 1976 г. Завършва училището за фолклор в Котел и като ценен специалист става преподавател по народно пеене. Любимка на публиката, с невероятен глас и стилно пеене, тя има десет издадени албума със странджански песни. Седенкарската песен „Доне ле, мари хубава” разказва за влюбен момък, който прави свенливо признание: налей вода в бял бъкрач, надникни над нея и която видиш – за нея попей, за нея искам да се оженя.

Живка Папанчева (1968 г.), певица с изключителен талант и обаяние, e израсла в семейство на потомствени народни музиканти в село Долно Езерово. Завършва училището за фолклор в Котел и няколко години преподава там народно пеене. Преди повече от десет години замина за САЩ със съпруга си, акордеониста Милен Славов, за да преподава българско народно пеене в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, а също в щатите Мисисипи, Индиана, Луизиана. Като признание за дейността й, през 2002 г. й присъждат стипендия по програмата за фолклорно наследство от Комисията по изкуствата на щата Мисисипи. Един от албумите й, „Passing with the time”, записан в САЩ, съдържа автентично представени странджански песни. По-известни нейни песни са „Петър колело дялаше”, „Мари земи ме, Кирилко”, „Китка от Странджа”.

Сред най-младите странджански певици, постигнали успех и известност, е Радостина Йовкова (1978 г.) от Грудово. Тя е от поколението народни изпълнители, които получават висше музикално образование. От дете пее, учи народни танци, взема уроци по пиано и тамбура. Получава награди от конкурси и фестивали – първо място на събора „Фолклорен венец” в местността Божура (1994 г.), в конкурса „С песните на Магда Пушкарова” (1994 г.), „Огънят на Странджа” в Малко Търново, Специална награда – приз „Комня Стоянова” (1995 г.) в Средец и много други. Професионалната й работа като певица започва в ансамбъл „Филип Кутев” през 1995 г. Наред с това има самостоятелни изяви в редица европейски страни – Франция, Белгия, Украйна, Гърция, Македония и др. С най-интересния обичай в Странджа, нестинарският, е свързана песента от репертоара на Магда Пушкарова „Тудоро, Тудоро”, на която Радостина Йовкова придава ново звучене.

Още от категорията

Станислав Хвърчилков: "Щастлив съм от интереса, който публиката проявява към мен и работата ми"

След като 15 години не беше изнасял концерти в родината си, през 2019 г. Станислав Хвърчилков зарадва българските си почитатели с две различни програми, за които ще научите от неговото интервю за Радио България. Ще припомним, че той свири на..

публикувано на 19.01.20 в 08:55

Китайската филхармония за първи път у нас

Китайската филхармония изнесе своя първи концерт у нас снощи в препълнената зала "България", под ръководството на своя главен диригент Хуан Йи. Създаден през май 2000 г., оркестърът показа завидно качество на музицирането в подбраните творби, различни по..

публикувано на 16.01.20 в 14:04

Ранни творби на Мошковски и Дворжак в програма на Софийската филхармония

Само ден ни дели от събитие, на което човек рядко може да присъства – изпълнение на опус от световно признат композитор, повече от век считан за изгубен. При това – от български музиканти, вложили много усилия за възстановяването и издаването на..

публикувано на 15.01.20 в 13:44