Много ли са делфините в Черно море?

В спомените на нашите родители делфини се гонят с вълните из Черно море, а след тях вървят и риболовните кораби. В нашите детски спомени от края на 20-ти век отсъстваха вече и едните, и другите. Красивите и умни едри бозайници бяха изчезнали. Днес идиличната картина от миналото може отново да се наблюдава край морския ни бряг. Но сега пък се чува друга странна жалба – рибарите обвиняват делфините, че изяждат рибата и за тях не остава нищо...

Толкова много ли са вече делфините в нашата акватория?

Точно обратното, отговарят експертите. Делфините отново се появиха в нашето Черно море, но популацията им е критично малка. А това, че рибарите имат все по-слаб улов, не е резултат от лакомията на красивите морски бозайници. А тъжна последица от хронично намаляващите рибни запаси в Черно море.
В този полузатворен воден басейн се срещат три вида делфини – обикновеният, бутилконосият, известен още като афала, и най-малкият вид – морската свиня или муткура.

Морска свиня (муткур)

Последните два вида най-често могат да се видят край морския бряг, докато обикновеният делфин живее в открито море. Делфинът, който е единствен представител на китоподобните в Черно море, се намира на върха на хранителната верига. Той няма естествени врагове, ако не се смята човекът, разказва екологът Димитър Попов от Сдружение “Зелени Балкани”.

До 1966 г. България, а и другите черноморски страни са имали делфиноловни флотилии, които са избивали големи количества делфини, припомня г-н Попов. – Тези морски бозайници са се използвали за промишлени нужди – основно за добив на мазнини, а също и в животновъдството като източник на костно брашно. По научни данни към 60-те години на м.в. популацията на китоподобните в цялото Черно море е наброявала между 1 и 2 милиона индивиди. По-късно тя критично намалява и се стига до въвеждане на забраната за улова на делфини. Последна Турция се присъединява към тази забрана през 1983 г. За огромно съжаление на експертите и учените обаче тенденцията за намаляване на популациите на китоподобните в Черно море продължава и след въвеждането на забраната.

Прекратяването на улова им е дошло прекалено късно. Смята се, че абсолютният минимум на популациите им е достигнат в края на 80-те и началото на 90-те години на м.в. И основна причина за изчезването на делфините е намаляването на рибните запаси вследствие на замърсяването на Черно море. В него се вливат четири от най-големите реки в Европа – Дунав от запад и Днепър, Днестър и Дон от изток, откъм Украйна и Русия.

Основна причина за намаляване на рибните запаси, което води и до притесненията на рибарите, е замърсяването на Черно море, смята Димитър Попов. – Известно е, че зоната в Черно море, в която има живот, е един относително тънък слой под повърхността, който постоянно се стеснява. Това се дължи на факта, че все още не е решен въпросът с пречистването на отпадните води от черноморските държави. А също и от басейните на големите реки, които се вливат в това море.

България е безспорно държавата с най-много изградени пречиствателни станции по морския ни бряг, следвана от Румъния. Тези две членки на ЕС са длъжни да прилагат строгото екологично законодателство на Съюза. Същото не може да се каже обаче за останалите черноморски държави – Турция, Грузия, Украйна и Русия.

Пълни изследвания на популацията на делфините в Черно море няма, но се предполага, че тя се движи между 100 хиляди и 250 хиляди екземпляра. Най-големи концентрации са наблюдавани край бреговете на Турция и Грузия, където делфините зимуват.

А колко са делфините в нашата акватория?

Поради голямата миграция на тези едри бозайници е много трудно да се каже. Но предвид неголямата ни морска ивица от 400-500 км, оттук преминават не повече от 1/3 от общия им брой, смята екологът Димитър Попов. Неговото сдружение “Зелени Балкани” започва пилотен проект за събиране на повече информация по тази тема, който ще трае 8 месеца.

Целта е да направим за първи път в България експедиции по Южното Черноморие и да съберем фотографски материал от плавниците на китоподобните. И така да съставим първия каталог със заснетите индивиди в тази част на морето. Методиката отдавна се използва широко в океанските държави за проучване на китоподобните и създаването на индивидуални паспорти. Фотографската идентификация се използва след това за проследяване на бъдещата им миграция, ако бъдат заснети на други места. Снимат се гръбните плавници на делфините, които при тях са нещо като човешките пръстови отпечатъци. Гръбният плавник на всеки индивид има свои особени белези – пигментация, следи от различни ухапвания или наранявания, които остават дълготрайно. Необходимо е обаче да се направи висококачествена фотография, която да може да отрази ясно тези индивидуални белези. От трите вида делфини в Черно море, най-подходящ за тази цел е бутилконосият делфин или афалата, тъй като той има най-голям гръбен плавник.

Бутилконос делфин (афала)

Ще имат ли отделните заснети индивиди свои имена?

На първо време със сигурност ще имат номера, но е напълно възможно да започнем да им даваме и имена, казва екологът от „Зелени Балкани”. Експедициите ще бъдат съсредоточени предимно около нос Емине и Маслен нос като най-благоприятни места за причакване на делфините в южната част на морския ни бряг. В северната подобно проучване вече е било направено в периода 2003 г. – 2004 г. Фотографски данни за делфините ще бъдат събирани по същото време и от страна на румънски изследователи в тяхната част на морето. Единствената черноморска държава, която вече е изготвила своя каталог на заснетите делфини, е Украйна. Идеята ни е, след експериментиране на методиката от нас, да предложим тя да бъде утвърдена и да залегне в Националната система за биологичен мониторинг, осъществяван от Изпълнителната агенция по околна среда, казва още Димитър Попов от „Зелени Балкани”.

Споделете

Много ли са делфините в Черно море?

Още от категорията

Председателят на парламента очаква президента да не назначи главен прокурор

Сигнал за бомба отмени концерт в централата на БСП посветен на Донбас

Украински деца посрещнаха в Бургас Дядо Коледа

Десет бебета се родиха по донорската програма на Столичната община

България днес - 24 декември 2024 г.

Голяма част от българите искат редовен кабинет, но не и Бойко Борисов за премиер

Българско Национално Радио