Има големи автори без гръмки биографии и престижно образование, но надарени с прозрение и рядък талант. Писатели, които и в кратки произведения дават отговори на вечните житейски въпроси. Такъв е Елин Пелин, чиито творби ни отвеждат назад към бита на обикновения българин от първите десетилетия на миналия век. За читателите това не са истории в минало време, защото и днес обществото ни е изправено пред идентични социални проблеми. 135-годишнината от рождението на класика на нашата литература е повод да си припомним интересни моменти от биографията и творчеството му. Гид в това пътешествие е Анна Цветкова – библиотекар в Народно читалище „Елин Пелин”, с. Байлово.
Димитър Иванов, както е истинското име на Елин Пелин, е роден на 18 юли 1877 г. в село Байлово – разказва тя. – Бъдещият писател израства в среда, която се отнася с голямо уважение към образованието. Като юноша Димитър е искал да стане художник, обаче не е приет в Рисувалното училище. Но онова, което не успява да ни предаде с четката, ни показва с литературните си произведения. Още като ученик започва да пише стихотворения и разкази. По това време българските писатели са имали обичай да се подписват с различни псевдоними. Димитър търсел подходящо име, което да окончава на „ин”. Случайно се натъква на народната песен „Елин пелин, зелен пелин” и по звучност избира именно това словосъчетание за свой псевдоним. Първите си сериозни творби започва да пише в Байлово.
© Снимка: Николай Метев
В родната къща на Елин Пелин посетителите могат да усетят атмосферата, в която е живял и творил писателят.
Елин Пелин учителства известно време в родното си село, но решава да го напусне, търсейки реализация в големия град. Става учител в една от софийските гимназии, после заминава на специализация във Франция. След завръщането си работи в Народната библиотека, а по-късно е уредник на къщата-музей на Иван Вазов. През 1940 г. е избран за член на БАН и председател на Съюза на българските писатели.
Същевременно Елин Пелин сътрудничи на различни вестници, редактира списания, издава сборници с разкази, повести, стихотворения и приказки. За малките читатели остава любим автор с приключенията на фантастичния герой Ян Бибиян. Критиците го наричат „певец на селската неволя”, „битописец”, „майстор на разказа”, в чиито произведения главни герои са обикновените хора с техните житейски неволи. Естествен декор на неговите разкази са нивата или полето, където човек сам се изправя срещу природните сили. В творбите си „мълчаливецът от Байлово” рисува селото като пазител на старите патриархални ценности в противовес на новия морал, идващ от големия град.
Със своите произведения Елин Пелин постепенно се утвърждава като един от големите български белетристи. Той е сред най-превежданите ни автори – на повече от 40 езика. Въпреки популярността и славата си, никога не забравя родния си край: „В прекрасния ми роден кът научих нашия звучен език, чух чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубавите думи, опознах нашия работлив народ, нашия човек – българина, и неговата широка, добродетелна, отзивчива душа...” – пише Елин Пелин. Според Анна Цветкова вдъхновение за всяко произведение майсторът на словото е черпел от един непресъхващ извор – живота в българското село.
© Снимка: Николай Метев
В чест на Елин Пелин в родното му село в построен културен дом-паметник.
По-голямата част от героите му са прототипи от с. Байлово – посочва тя. – Той обичал да се разхожда из горите или полето, където се е срещал и разговарял с различни хора. Опознавал техните нрави, характери, и те оживявали в произведенията му. Като учител в селото вечер Елин Пелин събирал своите съселяни и им четял произведенията си, а те често се разпознавали в някои от героите или чували преразказана някоя своя случка.
Певецът на българския бит е уважавана личност в Байлово. През 1977 г. родната му къща е възстановена и отворена за всички, които искат да усетят атмосферата, в която е живял и творил той. В негова чест е построен и културен дом-паметник, където днес може да бъде видяна експозиция, посветена на живота и творчество на Елин Пелин. Там има и пано, в което са вплетени познатите мотиви и образи на прочутия писател. По случай 135-годишнината от рождението му в Байлово се организира тържествен концерт. Анна Цветкова с радост споделя и за друга инициатива, вдъхновена от творчеството на Елин Пелин – литературния конкурс на тема „Съвременното българско село”, за който от цялата страна са получени над 200 разказа.
Днес произведенията на Елин Пелин със своите универсални теми все така вълнуват читателите, защото, както казва и самият писател, „Мен ме интересува преди всичко човекът и неговата съдба”.
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..