За студентските оперни постановки, хоровото изкуство и чистата радост от музицирането

Интервю с Драгомир Йосифов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Алегро – III част „Бранденбургски концерт” № 5 от Й. С. Бах, изп. Фестивален оркестър, солисти: Ваня Миланова – цигулка, Явор Желев – флейта, Цветана Иванова – чембало, диригент – Драгомир Йосифов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ария на Сенека („Коронацията на Попея”) – изп. Пламен Кумпиков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Нежно славейче” – из „Любовни мадригали” на Клаудио Монтеверди, изп. хор „Проф. Васил Арнаудов”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Престо – Бранденбургски концерт № 4, III част, изп. Фестивален оркестър, солисти: Ваня Миланова – цигулка, Явор Желев – флейта, Цветана Иванова – чембало, диригент – Драгомир Йосифов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Диригент, композитор, главен асистент в БАН, диригент на Смесения хор на БНР, преподавател в Нов български университет, наскоро Драгомир Йосифов отново беше на сцената, заедно със своите студенти – той, като Maestro di cembalo ръководи целия спектакъл „Коронацията на Попея”. Операта е един от шедьоврите в творчеството на Клаудио Монтеверди. Постановката е дело на екип от департамент „Музика” при Нов български университет. Операта беше представена за трети път в рамките на международния фестивал Софийски музикални седмици. Премиерата се състоя на фестивала Мартенски музикални дни в Русе.

В университета децата идват да учат пеене. Имат и желание да пеят на сцена, да участват в представления – разказва диригентът. Под „студентска постановка” обикновено се разбира нещо „младежко”, семпло… някакво комическо интермецо, бурлеска. В най-добрия случай – популярна опера като „Сватбата на Фигаро”, „Севилският бръснар”. Аз съм страстен любител на Монтеверди. Оказа се, че Наталия Афеян (певица и вокален педагог) и режисьорът Симеон Симеонов също са барокови ентусиасти. Работата започна преди около две години. Със смесица от наивност, трезвост, доверие, напрежение и свежа музикантска интелигентност у чудесните ни студенти, успяхме да осъществим постановката. Режисурата е изключително оригинална, драстична на моменти, винаги в напрегнат диалог с музикалната тъкан. Представянето на Мартенски дни, разбира се, беше още един шанс. Ива Чавдарова – директор на този фестивал, е човек, който е дал възможност на много мои музикални мечти да се сбъднат. Имаме идеи за представяне на операта в Стара Загора, както и за турне из страната. Любителите на тази музика никак не са малко. Има хора, които търсят по-рафинирана наслада от оперното изкуство – и те са нашата публика. Имаме още няколко идеи за студентски постановки. Замисляме нещо като сложно театрализирана мадригална комедия, съставена от операта на българския композитор Божидар Спасов „Омагьосаният” и части от „Военни любовни маригали” на Монтеверди. Да се съчетават сюжети от различни сценични произведения, е практика, макар и не широко разпространена у нас. Но на мен ми допада тази интертекстуалност. Мисля, че е много перспективна линия.

За Драгомир Йосифов работата със студентите е само част от творческите посоки. Като композитор и диригент той е ученик на някои от най-големите имена в нашата музикална история.

Много са личностите, които са оказали влияние върху мен – казва той. Лазар Николов, Васил Арнаудов, Божидар Спасов, Димитър Манолов, големият румънски композитор Анатол Виеру… Наистина са много, но тези като че ли оставиха най-голям отпечатък. С Лазар Николов ме запознаха двама млади (тогава) композитори от Варна – Йовчо Крушев и Данко Йорданов. Бях на 16 години. Слушах и се възхищавах на още няколко „радикални” наши композитори, но нещо ме караше упорито да търся именно Лазар. Слава Богу, послушах този глас. Срещнахме се, изсвирих моя композиция, поговорихме, бях окрилен. Две години не ме напускаше впечатлението от тази среща, но не си позволих да го потърся отново. През 1984 г. отново му напомних за себе си – реших да направя негов авторски концерт в Музикалното училище във Варна. Бях в ХІ клас. Свириха ученици и млади учители. Години по-късно, в Съюза на българските композитори бяхме подготвили авторска програма с произведения от Лазар Николов – точно в деня, в който той си отиде. Събрахме сили и свирихме. Оттогава всяка година изнасяме концерт в негова памет. Васил Арнаудов е другата личност. Той беше величествен човек, промени с присъствието си и с музицирането си огромен кръг хора. Всеки, който се е докоснал дори за миг до него, не го е забравил. Годините минават, но мисля, че все по-малко се забравя за основния мотив, който го движеше в работата му – любовта. Не само към музиката, но и към тези, които я правят и към тези, за които е необходимост.

Наред с ангажиментите си в столицата, Драгомир Йосифов дирижира хор „Проф. Васил Арнаудов” в крайдунавския град Русе. Пътят от София до там е около девет часа отиване и връщане, а Драгомир го изминава поне два-три пъти месечно.

Според мен не е кой знае какво. Освен това имам пример за подобно „подвижничество” – използвам думата не в смисъл на „геройство”, а като синоним на непрекъснато усилие да се запази и развие наследената висока традиция. А и когато мислиш, че следваш някого, трябва да покажеш, че наистина си приел и неговите ценности. Нищо не може да се сравни с удоволствието и радостта, които получавам от контакта с моите хористи от Русе, изпитващи чиста радост от музиката. Те не печелят нищо материално, дори понякога губят. Но продължават да пеят. Мисля, че аматьорското занимание с изкуство в днешно време изисква невероятна любов и доблест. Този хор в някакъв смисъл е наследник на „Родина”, дирижиран от проф. Арнаудов, който беше най-добрият смесен хор в България. Когато през 1993 г. решихме да продължим, не успяхме да вземем името „Родина” по юридически причини. Хорът е друг, но в него живее духът на Васил Арнаудов – чрез името, чрез репертоара, чрез порива към новото, чрез паметта и обичта, чрез наследените вкус и критерии… В България, за разлика от други страни, когато си отиде диригентът-създател, хорът просто се разпада. В Германия, например, не е така – диригентите се сменят, хоровете остават. Васил Арнаудов казваше: „Нали хорът, това е неговият диригент, нали диригентът – това е неговият хор”. Както винаги беше прав. Усещам го непрекъснато.

Споделете

За студентските оперни постановки, хоровото изкуство и чистата радост от музицирането – разговор с Драгомир Йосифов

Още от категорията

Магията на Коледа с австрийския оркестър Johann Strauss Ensemble във Велико Търново

"Харесвам те"… празничен подарък от Белослава

"Двама"

Българско Национално Радио