Сраженията за Шипченския проход са описани в стотици книги, публикации и изследвания и голяма част от тях отразяват героизма на неговите защитници. А битката за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.

11 (23 август по нов стил) 1877 г. е най-тежкият ден от сраженията, а боевете, разиграли се в продължение на шест дни по укрепените точки на старопланинския връх Шипка, са известни още под името „Шипченска епопея”. Най-драматични са дните от 9 (21) до 11 (23) август 1877 г., когато войниците на Сюлейман паша атакуват ожесточено малобройния отряд на генерал Столетов, чиито подчинени трябва да задържат преминаването на османски части на север от Стара планина. В противен случай войската на турския командир би излязла в гръб на руските войски, които са разположени в земите на днешна Северна България. При подобно стечение на обстоятелствата османските части биха отхвърлили на север от река Дунав руснаците и войната би завършила по различен начин.

Предисторията на сраженията показва, че пред новосформирания Балкански отряд на генерал Радецки, който трябва да пази старопланинските проходи, стои сложната задача да се отбранява фронт, дълъг около 100 километра. Така на генерал Столетов, който трябва да брани Шипка, са предоставени изключително малко войскови съединения – 5 български опълченски дружини, 3 батальона от Орловския полк, 27 оръдия, 6 сотни /ескадрони/, една пехотна пионерна и една конно-пионерна команда, което прави около 5 500 човека.

След боя при Стара Загора, Сюлейман паша доокомплектова армията си с хора, оръжие и боеприпаси – 27 000 души редовна войска, около 10 000 човека башибозук, 34 оръдия, и я подготвя за преминаване на Стара планина.

Настъплението на османските части остава неизвестно за руснаците, а генерал Радецки допуска груба грешка, като изпраща войсковия резерв от Търново към Елена само ден преди атаката на турците срещу Шипка. Предвижданията на руското командване, че армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара планина през Твърдишкия проход, се оказват погрешни.

Истинското намерение на турците става ясно на 8 (20) август, когато генерал Столетов докладва, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка. Силите на защитниците са крайно недостатъчни, но всички са готови да се бият докрай. Генерал Столетов изпраща съобщение, в което се казва, че подкрепления „са крайно необходими”. На 9 (21) август сутринта 16 табора, водени от Реджеб паша, започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу скалистата местност Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода, защото турците държат под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход защитниците се сражават героично, отразявайки 11 атаки през първия ден, давайки много убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд пристигнал 35-и пехотен Брянски полк, чиито войници веднага влизат в боя.

На другия ден сраженията продължават, като атакуващите турски войници заемат позиции не само от юг и югоизток, но и от запад, надявайки се да пресекат връзките на защитниците с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и около 200 български доброволци, които също веднага се включват в сраженията. Подкрепленията, които тръгват от Търново и Елена, трябва да преминат дълъг път, преди да достигнат заветния връх, и само малка част от тях успяват да се включат в боя на третия, решителен ден от сраженията. Само до обяд на 11 август войниците на Сюлейман извършват шест атаки на Шипка, като тяхното настъпление от запад достига до окопите на бранителите и застрашава пътя за Габрово. В най-драматичния момент на битката към 17 часа пристига 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от генерал Радецки. По това време руските войници и българските опълченци са на предела на силите си. В боя се хвърлят всички защитници, включително и тежко ранените. Турските войници изпадат в ужас, когато срещу тях политат не само камъни и дървета, но и трупове на убитите защитници на Шипка.

Към края на четвъртия ден от сраженията става ясно, че в тях са загинали около 3350 руси и българи. Загубите на противника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е спасена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В нея опълченците доказват за пореден път, че свободата не е дошла даром, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.