Богородица в българската иконопис

За първата икона на Богородица се смята, че е нарисувана от апостол Лука. По-късно с течение на вековете се формират и правилата на изписването. В източното православие технологията, по която се рисуват иконите на Богородица, е една и съща. До Х век материалите, с които се изработва иконата, са мрамор, алабастър, восък, благородни метали, камък. От Х век единственият задължителен материал остава дървото. Това е поради факта, че Христос е бил разпънат на дървен кръст и е бил увит в погребален саван.

„Богородица Катафиги”,икона от Погановския манастир.

Затова при изписването на иконите се спазва определена технология. Предварително обработената дъска се покрива с платно, слага се грунд и тогава започва изписването. Принципът е да се полагат първо тъмните багри, а след това светлите, защото: „Идваме от мрака и отиваме към светлината”. Богородица се изобразява винаги облечена в два цвята: от червено до тъмно кафяво и синьо с малко зеленикаво. Червеният цвят е връзката й с обикновените жени. Тя е непорочно зачатие на Св. Ана и на Св. Йоаким, но е родена по обикновен за всички жени начин. Това е цветът на женствеността и на майчинството. Синият цвят, който обикновено е деликатно загатнат около главата й, е цветът на скръбта и на траура. Богородица трябва да бъде облечена по канон изцяло в синьо, когато стои до Разпятието. В забележителната икона от Погановския манастир, днес в Сърбия – „Богородица Катафиги”, което означава убежище, тя е изобразена по всички правила. Подпряла е в знак на скръб бузата си с ръка, но дори ръката й е покрита със синия плащ. Допустимо е да се виждат само нейното лице и обувки. Единствено Богородица от всички свети жени има право да носи червени обувки. Червеният цвят на дрехите и обувките е бил запазен цвят за персонажи с високо положение. На небето са архангелите, а на земята – императорите. Затова Богородица има право да бъде с червени обувки, дори и в моменти на най-силна скръб, когато е до Разпятието.

За разлика от католическото изкуство, в което иконата е разказ на пряко събитие, в източноправославното – тя е сбор от символи. Арх. Владислава Касмакова – екскурзовод в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” ни разкрива посланието в символите при изписването на Света Богородица в българската иконопис.

На 8 септември Българската православната църква отбелязва един от най-големите си празници – Рождество Богородично. В Криптата могат да се видят две икони, посветени на Рождество Богородично.

Рождество Богородично – две икони от Велико Търново, ХІХ век.

Едната е много известна, има я във всеки църковен храм. Обикновено Богородица се изобразява като малко бебе с ореол в люлка, или креватче пред тържествена маса с гости. На масата са и нейните родители – Св. Ана и Св. Йоаким. Другата икона е изключение. Тук люлката пред масата липсва, а малката Богородица е нарисувана на икона и Св. Ана я държи в ръцете си, за да я покаже на гостите. Главата на Богородица още от рождението е заобиколена с червен ореол. Червеният цвят има особено значение в православната иконопис, защото притежава силна защитна функция. Той замесва зеления цвят от преди Х век, със своето значение на победата на живота над смъртта. Художникът иска да ни внуши, че самата Богородица е избрана за специална мисия още от раждането си. Тя трябва да роди Спасителя, който от своя страна ще спаси нашите души, жертвайки живота си. Затова на всички икони Богородица е много сериозна, съсредоточена. Макар и благословена, тя няма лека съдба. Това е една от разликите в осмислянето на функцията й в православието в сравнение с католическото изкуство. Там тя се изобразява с дреха в цвят „кралско синьо”, който, за разлика от православието, е символ на високо положение и си играе с малкия Христос, който е бебе. Изобразен е моментът на майчинството, който носи радост на всяка жена. Докато в православието изображението на дълбокото майчинско чувство е винаги наситено със скръб.

Най-старото изображение на Богородица като канон е Оранта, Платитера, или славянското наименование „Ширшая небес” – по-голяма от небето.

Богородица Оранта - детайл от иконата "Архангелски събор", след 1344 г., Бачковски манастир.

Като Оранта – благославяща, се изобразява винаги в източната част на църквите. По правило Богородица трябва да се подава над иконостаса, тя се надвесва от абсидата и ни благославя. Така са си представяли в далечното минало майката-покровителка. Смята се, че Богородица обитава източната част на църквата и пребивава там постоянно. Затова, когато една храм се строи, задължително се започва от източната част към западната, от изгрева към залеза. Това е единственият случай в православието, в който Богородица благославя. На всички останали икони тя държи своя син, а Христос благославя. Защото това е символ на нейната любов, покровителство като майка-кърмилница и хранителка на всички хора.

Най-разпространеният канон на изписване на Богородица е Одигитрия, което означава Пътеводителка.

Богородица Одигитрия – края на ХV – начало на ХVІ в., църква „Света Богородица” – Созопол и Богородица Одигитрия – 1775 г., Рилски манастир.

Обикновено Богородица държи Христос на лявото си коляно и с дясната ръка сочи към него. Значението на тази икона е, че тя ни показва пътя от храма към спасението на душите. В източното православие Богородица е символ на църквата, тя е институцията между нас и Бога. Сочейки към Христос тя сякаш казва: Ето го вашият Спасител и само чрез мен вие ще стигнете вашето спасение. На тази икона само Христос благославя и типичното за нея е, че той има много царствен вид. Независимо, че е малко дете, той е с много мъдро изражение, като на възрастен човек. Това също не е случайно. Христос символизира мъдростта, това е част от неговата харизма. При изписването на Богородица има три звезди – на главата и двете рамена, които образуват триъгълник. Той е символ на Божествения дух, на нейната непорочност и неуязвимост за греха.
Богородица Одигитрия от 1775 г. от Рилския манастир е икона от Критската школа – една от най-артистичните, с много дълъг живот през вековете. Тук Христос също е облечен в двата цвята – синьо и червено, но те имат друго значение. Синият цвят е връзката с небето, а червеният – символизира небесния огън, неговото величие и власт. Не случайно Той се нарича Пантократор, т.е. Вседържител. Червеният полукръг, който започва от ръката на Богородица и се опира в Христос е типичен за детайлността на Критската школа и символизира погребалния ковчег, в който Христос е бил положен в пещерата малко преди да възкръсне.

Богородица Панимнитос – края на ХVІ – начало на ХVІІ век – Несебър.

Най-разпространеният и обичан канон е Богородица Елеуса – означава Умиление, или даваща любов и нежност. Много често този иконографски тип се нарича „Богородица с играещия младенец”.

Богородица Панимнитос (Всевъзпявана) е канонът Елеуса. Тук Христос е прегърнал майка си топло, с любов през шията. Тя е допряла буза до него, нимбовете им се пресичат.
Това е единственият момент, в който Богородица се чувства щастлива и само в този тип икони се позволява да бъде нарисувана усмихната. Тази икона може да се нарече „най-женска”, защото много жени на Балканите, в Русия, в православните страни се молят пред нея за дете и за семейно щастие.
Много често тази икона се смята за чудотворна и бива почитана във всички по-големи източноправославни манастири.

От типа „Елеуса” възниква един много обичан канон „Богородица троеручица”. Една от най-известните е тази в Троянския манастир. Обикновено дясната ръка на Богородица се удвоява. Тази икона е особено почитана, защото се смята за чудотворна. Възниква по съвсем различен повод от значението, което й се предава по-късно. През VIII век на Йоан Дамаскин за наказание му отрязали дясната ръка. След дълги молитви към Богородица ръката му отново станала здрава. За благодарност той я нарисувал с двойна ръка. Този парадокс, че се променя значението на иконата като тълкуване, е много близък до манталитета на българина и на населението на Балканите, защото се смята, че тя е изразител на най-силната и дълбока любов. Смисълът е, че когато много обичаш някого, две ръце не са достатъчни да го прегърнеш.

От традицията да се удвоява някой обичан или важен за иконата детайл, се ражда нещо много типично за българските икони – удвояване на символите. Тези икони са два пъти по-почитани и са известни като чудотворни. Арх. Владислава Касмакова разказва особен и много поетичен случай.

По време на Иконоборческия период през VIII и IХ век всички светии, включително Богородица и Христос, се заменят със символи. Това е част от защитата на християнството, когато е било много уязвимо и тайно изповядвано в римските катакомби. Богородица е била изобразявана като храст, покрит с цъфтящи рози или като една роза. Християнството не разполага със свои собствени символи. То адаптира от древността това, което е подходящо за случая.
Богородица Неувяхваща роза – 1703 г., Зограф Димитър, Тракия.
Символът на Богородица е розата. Това е цветето на гръцката богиня Афродита. Когато тя излиза от пяната на морските вълни, там където стъпва на брега – разцъфва роза, която символизира любовта, красотата, вечната женственост и чистотата. Има по-ранни изображения, които много рядко се срещат. Богородица е била изобразявана като „горящият къпинов храст, който се явява на Мойсей”. Огънят е бил считан за самозащита и неуязвимост. По-късно е бил заменен с цъфтящия розов храст. По време на регентството на императрица Теодора, през 843 г. излиза декрет всички светии да бъдат изобразявани като човешки личности, защото символът подържа езичество.

На тази икона Богородица е в нов вид - царствена, с корона на главата и държи роза. Короната показва, че този тип икони са възникнали след ХVI в. под влияние на западното изкуство „барок” и на католическите картини. От този момент обръщението към Богородица не е „Господарке на живота”, а „Царице небесна”. Когато един детайл е повторен, в случая розата и лика на Богородица, това превръща иконата в чудотворна. Българинът е смятал, че удвоявайки символите на една икона, той удвоява успеха на молитвата към Богородица или към небето.

Друг канон – това е „Богородица на трон”, продължава Владислава Касмакова.

Този тип на Богородица винаги има рамка от двете страни. Изобразени са 12-те пророци. Интересното при тази икона е, че всеки от пророците държи свитък, на който е написано неговото видение за Богородица: като стълба към небето, като отворена врата, като престол неръкотворен, като планина, като свещник, който гори с неугасим огън…

Тази икона е много интересна с повторението на символите. В полетата на пророците, до свитъците, които държат, е изобразен и самият предмет. Макар и необичайно, това е полезно за хората, които са били неграмотни. Когато не могат да четат, допълнителната илюстрация е начин те да запомнят историята на видението на пророка.

Споделете

Богородица в българската иконопис

Още от категорията

Книгата "Десет велики българолюбци" като оазис за вдъхновение

Преди 20 години археологът Георги Китов открива гроба на цар Севт III

Българите се преклониха пред паметта на свети Мина

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Българско Национално Радио