Днес столицата отбелязва своя празник, посветен на великомъченица София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. Денят е и храмов празник на столичната църква „Света София – Премъдрост Божия”. По традиция всяка година на тази дата пред храма се провежда тържествен водосвет и официална церемония по издигане на знамето на града. По повод празника, Столичният общински съвет връчва званията „Почетен гражданин на София” на хора, които с работата си са допринесли за просперитета и добруването на града, за налагането на общоевропейските ценности и популяризиране на историята му.

Според историците, градът е основан преди повече от 2700 години от тракийското племе серди. То се заселва около минералните извори, които и до днес бликат в центъра на града. София е избрана за столица на България през 1879-а година. По това време оживено се обсъжда въпросът кой град да бъде провъзгласен за столица на независимата вече българска държава. Учредителното Народно Събрание, което заседава във Търново, извършва акта на определянето й като главен административен, политически и обществен център на България.

© Снимка: www.lostbulgaria.com

София, оцветена панорамна фотография, заснета от Офицерския клуб към Витоша и улица „Раковски” (дясно), началото на ХХ век

С днешна дата София е модерен европейски град, в който съжителстват история и настояще. В нея са съсредоточени всички органи на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна. Като столица тя се развива и като най-големия стопански център у нас. Петдесет на сто от брутния вътрешен продукт се пада на столицата, а средната работна заплата е най-високата за страната.

© Снимка: wikipedia.org

В София са съсредоточени най-важните стопански учреждения и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданите след 1989 г. реформи в страната, като Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и други. В столицата са седалищата на големите национални и международни банки и застрахователни дружества, централите на финансовите институции – Софийската стокова и Българската фондова борса, както и централите на много неправителствени организации и фондации. Тук се намират висшите духовни институции на всички представени в България религиозни общности – християнска, мюсюлманска, еврейска и на други официално регистрирани вероизповедания, както и партийните централи на политическите партии и на главните синдикални организации в страната. След подписването на споразумението за присъединяване към ЕС, в София своя дейност развиват Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България. В столицата има повече от 28 университета и висши училища…

© Снимка: БГНЕС

Храм-паметникът „Св. Александър Невски”

„Расте, но не старее”, е девизът на София, в която преди около сто и тридесет години са живели малко повече от 11 000 души, а днес – над милион и седемстотин хиляди. За да отговори на техните потребности столицата се разширява териториално, строят се нови, модерни жилищни сгради, бизнес-центрове, молове… Дългоочаквана придобивка за столичани бе и софийското метро, което с разширението си обещава да се превърне в предпочитан от мнозина транспорт. Във времето София успява да съхрани вечните си символи. Сред тях безспорно е катедралният храм „Св. Александър Невски”, църквата „Св. София”, дала името на града зад която се намира гробът на патриарха на българската литература Иван Вазов (1850-1921 г.). Емблематичен за столицата е и Народният театър „Иван Вазов”, както и сградата на Народното събрание срещу която пък се намира паметникът на Царя Освободител на България – руският цар Александър II. Наблизо е и Българската академия на науките, създадена през 1869 г., както и Софийският университет „Св. Климент Охридски” – първото висше учебно заведение в България, построено през 1925 г. с лични средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито паметници красят парадния вход на Университета. В непосредствена близост до Алма Матер е и Националната библиотека с паметника на братята Кирил и Методий, създали славянската азбука. В самия център на столицата, във вътрешния двор на Президентството и хотел „Шератон” може да се види известната римска ротонда, превърната в църква „Св. Георги” през IV в. Реставрирана наскоро, тя изумява с простата си и съвършена архитектура, с експресивните си останки от фрески и с целия комплекс от руини зад олтара. Атрактивен и колоритен е и покрития пазар от началото на века Централни софийски хали. В непосредствена близост се намира джамията, софийската синагога и католическата катедрала…

© Снимка: wikipedia.org

В столицата не липсват и места за отдих и развлечения. Едно от предпочитаните е Борисовата градина – най-големият парк в рамките на града. Създаден е през 1884 г. от швейцарския градинар Даниел Неф. Изключителна прелест на парка придава оформеният през 1940 г. „Японският кът” над Рибното езеро, в който има растения, изпратени чак от Япония, в знак на приятелството между японския и българския народ. Сега Борисовата градина е едно от любимите места за отдих на столичани. Сред богата растителност има създадени множество детски площадки, прохладни алеи с пейки и малки езера. Една от атракциите на парка е езерото „Ариана”, с кътове за малчугани и атракционни заведения. На територията на парка са построени още тенис кортове, трасета за състезания с велосипеди, конна база, стадионите „Васил Левски” и „Българска армия”, които предлагат отлични условия за спорт и развлечения.

Интересни за посещение са и Боянската църква и манастирите край София, както и разбира се природен парк Витоша, софийската зоологическа градина и Панчаревското езеро.