Грънчарството е един от най-древните занаяти в света. Глинените съдове са известни още от края на каменната епоха. На Балканския полуостров това е периодът от 6000 до 4000 г. пр.н.е., за който е характерно преминаването към уседнал начин на живот. Технологията за производство на керамика била добре позната на древните балкански народи. Глинените изделия служели в сватбените и погребалните ритуали, а също така задоволявали ежедневните битови нужди. Траките, чиито поселения обхващали и българските земи, заменят ръчната изработка на керамика с грънчарско колело още през VII-VI в. пр.н.е. Поради активните търговски и културни връзки с Древна Гърция в тракийските грънчарски произведения се открива влияние на елинските майстори. С преселението на славяните и прабългарите на Балканите наследената тракийска керамика се разнообразява, а в края на IX и началото на X век се поставя началото на българската школа в тази област.
© Снимка: Анна Капитанова
Близо два века след създаването на българската държава майстори грънчари в столицата Преслав се прославят със своята декоративна керамика. Техните изделия впечатляват с техниката и художествения си стил, като се нареждат сред най-добрите средновековни керамични образци. През XII-XIV век керамичното изкуство в България се развива още по-интензивно. Характерни за него са растителните елементи с геометрични форми, докато изобразяването на животински и човешки фигури се среща по-рядко. Преобладават зелените, жълтите и кафявите тонове. През първите столетия на османското владичество се наблюдава значителен упадък в керамичното производство по българските земи. От XVII век обаче то постепенно започва да се съживява и развива. А през 1911 г. се открива и грънчарското училище в Троян – днес Национална гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев”. Нейният директор, д-р Илиян Илиев, споделя как училището надгражда и развива българските традиции в изкуството на керамиката.
© Снимка: архив
Преимуществото на този тип училища е, че ние не подготвяме децата единствено и само за кандидатстване във висши учебни заведения – казва той. – Разбира се, много наши възпитаници продължават своето образование в университетите по изкуства или в други учебни заведения. Същевременно обаче, след като напуснат гимназията, те могат да започнат работа професионално. В продължение на пет години обучение нашите ученици натрупват достатъчно теоретични знания и практически опит, за да се реализират веднага в областта на изкуството. Такава възможност имат особено учениците по традиционна керамика, които и сега, във времето на криза, успяват успешно да пласират своите продукти, отварят собствени фабрики и наемат работници. Що се отнася до възпитаниците ни по графичен дизайн, те също получават всичко необходимо, за да започнат работа веднага в някое графично или дизайнерско студио.
© Снимка: БГНЕС
В България единствено в Троян се изучава специалност керамика на ниво средно образование. Градът е богат на находища от глина, нужна за изработването на грънчарските изделия. За тяхната направа се използва крачно дървено колело, след което съдовете се изпичат в специални фурни. Украсата е съобразена с функцията и формата. Най-разпространена е битовата керамика: чинии, чаши, купи, гювечи, саксии, вази и т.н. Тя е по-семпла и има прагматичен характер в сравнение например с прочутата керамика от Второто българско царство, от която са се хранили само царят и болярите, обяснява д-р Илиев. – Но именно тази по-простичка керамика със своите орнаменти отразява душевното възприятие на занаята от обикновения българин. Традиционна за нея е троянската капковидна шарка, която се ползва масово, дори я виждаме по магазините за левче.
© Снимка: БГНЕС
Почти във всеки български дом има грънци за приготвяне и съхраняване на храна. Те внасят топлина и уют в интериора. Заведенията, които пресъздават традиционна българска обстановка и кухня, сервират обикновено в троянска пъстро изрисувана керамика. Общото схващане обаче, че глинените изделия циркулират само от грънчарските работилници до пазара за сувенири и трапезата, е погрешно. Керамиката е изкуство, което се нарежда до скулптурата и живописта. Творците, които работят в тази област, създават изключително разнообразни произведения.
© Снимка: Мария Пеева
Ние имаме изяви на пленери, участваме в симпозиуми и изложби на национално и международно ниво – продължава директорът на гимназията д-р Илиев. – Поддържаме например добри отношения с Франция. Тази година очакваме колеги от Гърция, които изявиха желание да ни гостуват след една успешна наша изложба миналата година в град Патра. Вероятно гимназията ще им върне визитата следващата пролет. Изкуството има това преимущество да бъде универсално, да надскача националните граници и без помощта на думите. Важно е посланията на младите художници или на зрелите като нас да са достатъчно силни, за да докосват сърцата на хората, към които са отправени.
© Снимка: БГНЕС
В Националната гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев” в Троян учат деца от цялата страна. По думите на директора, интересът към грънчарството никога не е стихвал. Тук идват одухотворени 14-годишни момичета и момчета, на които им е трудно да се впишат в калъпа на масовите училища – обяснява г-н Илиев. – В гимназията те намират една добра среда за развитие на своята индивидуалност.
© Снимка: wikipedia.org
Освен в грънчарските работилници, пръснати по различни селища на България (Троян, Габрово, Айтос, Варна, Бусинци и др.), грънчарите разкриват своя талант и на различни културни форуми. Всяка година в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър” в Габрово се организира Международният панаир на народните занаяти, където грънчари и майстори от други занаяти не само представят своите изделия, но и демонстрират автентичната техника за тяхната изработка.
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал..
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да..