Грънчарството е един от най-древните занаяти в света. Глинените съдове са известни още от края на каменната епоха. На Балканския полуостров това е периодът от 6000 до 4000 г. пр.н.е., за който е характерно преминаването към уседнал начин на живот. Технологията за производство на керамика била добре позната на древните балкански народи. Глинените изделия служели в сватбените и погребалните ритуали, а също така задоволявали ежедневните битови нужди. Траките, чиито поселения обхващали и българските земи, заменят ръчната изработка на керамика с грънчарско колело още през VII-VI в. пр.н.е. Поради активните търговски и културни връзки с Древна Гърция в тракийските грънчарски произведения се открива влияние на елинските майстори. С преселението на славяните и прабългарите на Балканите наследената тракийска керамика се разнообразява, а в края на IX и началото на X век се поставя началото на българската школа в тази област.

© Снимка: Анна Капитанова

Близо два века след създаването на българската държава майстори грънчари в столицата Преслав се прославят със своята декоративна керамика. Техните изделия впечатляват с техниката и художествения си стил, като се нареждат сред най-добрите средновековни керамични образци. През XII-XIV век керамичното изкуство в България се развива още по-интензивно. Характерни за него са растителните елементи с геометрични форми, докато изобразяването на животински и човешки фигури се среща по-рядко. Преобладават зелените, жълтите и кафявите тонове. През първите столетия на османското владичество се наблюдава значителен упадък в керамичното производство по българските земи. От XVII век обаче то постепенно започва да се съживява и развива. А през 1911 г. се открива и грънчарското училище в Троян – днес Национална гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев”. Нейният директор, д-р Илиян Илиев, споделя как училището надгражда и развива българските традиции в изкуството на керамиката.

© Снимка: архив

Преимуществото на този тип училища е, че ние не подготвяме децата единствено и само за кандидатстване във висши учебни заведения – казва той. – Разбира се, много наши възпитаници продължават своето образование в университетите по изкуства или в други учебни заведения. Същевременно обаче, след като напуснат гимназията, те могат да започнат работа професионално. В продължение на пет години обучение нашите ученици натрупват достатъчно теоретични знания и практически опит, за да се реализират веднага в областта на изкуството. Такава възможност имат особено учениците по традиционна керамика, които и сега, във времето на криза, успяват успешно да пласират своите продукти, отварят собствени фабрики и наемат работници. Що се отнася до възпитаниците ни по графичен дизайн, те също получават всичко необходимо, за да започнат работа веднага в някое графично или дизайнерско студио.

© Снимка: БГНЕС

В България единствено в Троян се изучава специалност керамика на ниво средно образование. Градът е богат на находища от глина, нужна за изработването на грънчарските изделия. За тяхната направа се използва крачно дървено колело, след което съдовете се изпичат в специални фурни. Украсата е съобразена с функцията и формата. Най-разпространена е битовата керамика: чинии, чаши, купи, гювечи, саксии, вази и т.н. Тя е по-семпла и има прагматичен характер в сравнение например с прочутата керамика от Второто българско царство, от която са се хранили само царят и болярите, обяснява д-р Илиев. – Но именно тази по-простичка керамика със своите орнаменти отразява душевното възприятие на занаята от обикновения българин. Традиционна за нея е троянската капковидна шарка, която се ползва масово, дори я виждаме по магазините за левче.

© Снимка: БГНЕС

Експонати в музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян.

Почти във всеки български дом има грънци за приготвяне и съхраняване на храна. Те внасят топлина и уют в интериора. Заведенията, които пресъздават традиционна българска обстановка и кухня, сервират обикновено в троянска пъстро изрисувана керамика. Общото схващане обаче, че глинените изделия циркулират само от грънчарските работилници до пазара за сувенири и трапезата, е погрешно. Керамиката е изкуство, което се нарежда до скулптурата и живописта. Творците, които работят в тази област, създават изключително разнообразни произведения.

© Снимка: Мария Пеева

През май в националния изложбен център за съвременно изкуство беше представена изложба по случай 100 години от основаването на гимназията.

Ние имаме изяви на пленери, участваме в симпозиуми и изложби на национално и международно ниво – продължава директорът на гимназията д-р Илиев. – Поддържаме например добри отношения с Франция. Тази година очакваме колеги от Гърция, които изявиха желание да ни гостуват след една успешна наша изложба миналата година в град Патра. Вероятно гимназията ще им върне визитата следващата пролет. Изкуството има това преимущество да бъде универсално, да надскача националните граници и без помощта на думите. Важно е посланията на младите художници или на зрелите като нас да са достатъчно силни, за да докосват сърцата на хората, към които са отправени.

© Снимка: БГНЕС

В Националната гимназия за приложни изкуства „Проф. Венко Колев” в Троян учат деца от цялата страна. По думите на директора, интересът към грънчарството никога не е стихвал. Тук идват одухотворени 14-годишни момичета и момчета, на които им е трудно да се впишат в калъпа на масовите училища – обяснява г-н Илиев. – В гимназията те намират една добра среда за развитие на своята индивидуалност.

© Снимка: wikipedia.org

Реконструкция на традиционна грънчарска работилница в музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян.

Освен в грънчарските работилници, пръснати по различни селища на България (Троян, Габрово, Айтос, Варна, Бусинци и др.), грънчарите разкриват своя талант и на различни културни форуми. Всяка година в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър” в Габрово се организира Международният панаир на народните занаяти, където грънчари и майстори от други занаяти не само представят своите изделия, но и демонстрират автентичната техника за тяхната изработка.