Молитва, благословия, обещание – тайното знание на българските лечители, знахари и баячки

Баене

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“За всяка болка има билка”, казва една българска поговорка. И наистина, нашата народна медицина предлага лечение на почти всички познати болести, както и цяла система за предпазване от най-често срещаните здравословни проблеми. В случаите, за които се вярвало, че болестта е “напратена”, т. е. поразила е човека в резултат на магия, някога прилагали и различни обредни практики, вербални въздействия и пр.

У нас се разказват много легенди за билкари и знахари, които имали способността да лекуват от всякакви болести. Някои от тях знаели как да помагат на хората, като прилагали растения, минерали и различни животински продукти. С особено уважение и дори страхопочитание се ползвали т. нар. врачки, гледачки, баячки и правилци. Техните умения се срещали рядко, затова общността ги поставяла в най-високите нива на йерархията. Народът ни е дал различни наименования на някогашните лечители в зависимост от тяхната “тясна специалност”, казано на съвременен език.

В нашата традиция полезните растения се делят на “момински” и “магьоснически”. Във втората група са включени полски треви и билки, които растат в равнините или високо в планините. Те имали сила да въздействат върху създанията от невидимия свят, както и да подпомагат правенето на магии. Особено важна, според народната вяра, е тревата, наричана “биле”. Тя е в основата на магическите отвари, с които се прогонват злите влияния, болестите и пр. “Биле” в повечето български диалекти е синоним на “билка”. Но именно тайнствената трева е дала названието “биляр” или “билярка” на хората, които можели да правят и развалят магии. Те използвали много билки, чиито наименования подсказват тяхното действие. Омайничето замайва главата и може да накара момък да полудее по някоя мома. Любичето, носено от някоя девойка, я прави обична за всички млади мъже. Обратно е действието на деленката, наричана в някои краища дилянка – тя може да раздели двама влюбени. Едновременно с тези свои качества, билките притежават и лечебни свойства, също добре познати на билярите.

Зналец, знахар, вражалец (или съответните наименования в женски род), народът ни използва за хората, които не само лекуват, но могат и да “видят” откъде е дошла болката. Преди да пристъпят към отстраняване на причината за заболяването, вражалците първо извършвали своята своеобразна диагностика, наричана “врачуване”. След подбирали лечебните средства. Вражалците и врачките не се занимавали с правене на магии, с изключение на случаите, в които болестта била резултат от злосторни магически действия. Тогава прилагали различни словесни формули, които придружавали обредните действия за пропъждане на болестта.

Макар и да не издавали точното съдържание на фразите, знаело се, че първо се започва с молитва към отвъдните сили. За да получат благословия за болния, лечителите понякога го обвързвали с някаква забрана, наричана “зарек” в някои области на страната ни. Обикновено лицето, извършващо обреда, хващало болния за дясната ръка и двамата отивали до къщната врата. Там болният трябвало да стори дълбок поклон, докосвайки долния праг. Същото правел и пред огнището. Там врачката или баячката поръсвала главата му с вода, в която имало въглени. След това, отново върху главата му, слагала хляб и вино. С добри думи молела болестта да си отиде: “Иди си, сладка и медена. Нахрани се и се напий. А за твое здраве (тук се споменава името на болния) се зарича да не яде месо, да не вкусва повече мляко и пр.” Това заричане трябвало да се спазва цял живот.

Своя “занаят” знахарите придобивали по наследство. Непременно трябва да отбележим, че определени лечителски дейности се считали за приоритет на мъжете-знахари или вражалци. За други се вярвало, че могат да бъдат практикувани само от жени. Мъжете предавали тайните си знания на пряк кръвен наследник, обикновено на най-големия си син, внук или правнук. В случаите, в които първородният нямал дарба, лечителите имали право да предпочетат някой от по-малките синове. А ако в семейството нямало син, обучавали най-голямата дъщеря. Истинските си тайни вражалците изричали чак в предсмъртните си часове и то само в присъствието на избрания от тях наследник. По същия начин постъпвали врачките и знахарките. Те също нямали право да предпочитат своя син или внук, ако имали дъщеря или внучка. Според каноните на съсловието, тази забрана се спазвала стриктно. Вярвали, че ако я нарушат, фамилната дарба ще ги напусне, ще загубят силата си и няма да могат да лекуват.

Някогашните “хирурзи” и “ортопеди” народът ни наричал правилци, т. е. хора, които могат да наместват навехнати и счупени кости, както и да лекуват пострадалите до пълното им възстановяване. За един такъв правилец в Ломско и до днес се носят легенди. Живял е през ХІХ век, практикувал е 65 години. За това време нямал нито едно неуспешно лечение. Наш етнограф е записал и следната история за невероятната му дарба и природна интелигентност. Преди Освобождението на България в околийския град Видин управлявал строг и непреклонен турски паша. Случило се така, че неговата дъщеря паднала от люлката и едната бедрена става се разместила. Пашата извикал правилеца и му наредил да излекува момичето, но дори и да не помисля да го докосне с ръка. Дълго мислил дядото и накрая намерил решение. Избрал от конюшнята на пашата един хубав ат. Наредил да го хранят цял ден, но да не му дават вода. На сутринта го извели и качили момичето на гърба му. Лечителят обяснил как точно да завържат краката на девойката под корема на животното и едва тогава дали вода на прежаднелия кон. Той пил дълго, коремът му се надул, повдигнал крака на момичето и ставата била наместена. Пашата надарил богато дядото. Любопитно е, че този правилец имал само една дъщеря, на която поверил тайната. Той самият също бил единствено дете на своята майка, която пък наследила знанията от баща си.

Споделете

Молитва, благословия, обещание – тайното знание на българските лечители, знахари и баячки

Още от категорията

Арифе – денят, в който мюсюлманите се подготвят за Курбан байрам

Историята на древния и вечен Пловдив оживява в международен фестивал

Фестивал на лавандулата ни потапя в пасторалната красота на село Средно градище

Българско Национално Радио