Колко ли мощ се иска да проправиш път през Алпо-Хималайската планинска система? Част от този гръбнак, протегнал се почти през цяла Европа, е Стара планина. В западната й част преминава изключително жизнената, гъвкава и хилядолетна река Искър. Малцина знаят, но географите – със сигурност, че реката е съществувала и преди появата на Балкана. Дори когато неговата верига е започнала да се издига бавно след силен тектонски натиск от земните недра, реката оцелява и настойчиво си проправя път между гранити, кварцити, варовици и пясъчници, оформяйки живописния Искърски пролом.
Дефилето основателно носи името на реката, макар тя да идва от друга планина – Рила. Тъкмо там е началото на три потока – Бели, Леви и Черни Искър, които събират водите си в най-дългата българска река Искър, 368 км. Тя е единствената река, която пресича Стара планина и се влива в Дунав при село Гиген.
От прегръдката на реката и Балкана се появяват чудни форми: скалите при село Лакатник, Ритлите, пещери – като Темната дупка… Живописните Лакатнишки скали винаги са неочакван подарък за пътуващите с влак или кола през дефилето. Автомобилният и релсовият път следват движението на реката. Пътниците се любуват на тази очарователна хармония между водата и земята. Изведнъж реката прави завой под формата на лакът. И човек трудно сдържа възклицанието от внезапно изскочилата картина: почти отвесните Лакатнишки скали на места се извисяват над 250 метра над Искъра. Редуват се пирамиди, кули, зъбери, пещери – любимо място за тренировки на алпинисти и пещерняци.
Ако спрете в общинския център, град Своге, едва на 30 км северно от София и на 20 км от Лакатнишките скали, ще научите любопитни неща. За близката местност, наречена Латинците, има предание, че носи името си от времето на кръстоносните походи. Местните девойки, потомки на тракийското племе трибали, били толкова красиви, че запленили сърцата на рицарите-латини, които останали тук и създали семейства.
Районът е богат на много пластове история и археологически находки, но основателно се гордее с уникалната и може би единствена в България открита монета на древния речен бог Истър, едно от някогашните имена на река Дунав.
До тихия бял Дунав, както го нарича Иван Вазов, Искър обаче трябва да измине още път през пролома, продължавайки на север. В община Мездра, близо до малкото село Люти брод, се намират Ритлите. Учените ги определят като високи, вертикални плоски скали, с дебелина от 3 до 7 метра, дълги до 400 метра. Езиковедите добавят, че наистина приличат на ритли (странични дъски на каруците). Но зад това твърде прозаично име се крие невероятна хубост, забелязана от австро-унгарския археолог и етнограф Феликс Каниц. Член-кореспондентът на Географските дружества в Дрезден, Санкт Петербург, Берлин и Виена, обиколил почти цяла Европа през XIX век, пише за тази част на Искърския пролом: А тук природата е най-романтична. Близо до Ритлите се намират останки от средновековната крепост Коритенград и от девет църкви.
В района е и историческата местност Рашов дол, където през пролетта на 1876 г. загиват в битка 10 четници от дружината на Христо Ботев. За свободна и развиваща се България мечтае и дядо Йоцо, главен герой на разказа „Дядо Йоцо гледа”. Иван Вазов описва вълнението на слепия старец, живеещ по тези места, който с нетърпение очаква изграждането на железница в дефилето, за да се промени към по-добро животът на планинците. Вазов пише разказа през 1901-а. 104 години по-късно на скалите край село Очиндол е издигнат паметник на Дядо Йоцо. Пътуващите по жп линията си спомнят думите на Дядо Йоцо „Гледам България”.
Има какво да се види по дефилето и в околностите: природа, история, легенди и литературна класика допълват усещането за неповторимост. Дори ако слезете на малката гара Елисейна и тръгнете към Черепишкия манастир, бъдете сигурни, че ви очакват трепетни открития – за богатата книжнина от Второто българско царство и времето на цар Иван Шишман, за пребиваването на Софроний Врачански в манастира, за гостуването на Вазов тук или за посещението на писателя Алеко Константинов, който – казват – след това идване създал пътеписа „Българска Швейцария”.
Манастирът „Седемте престола” ще ви очарова с предания! Всички съдържат цифрата седем. Само вариантите са различни: как седем боляри създали седемте околни селища и издигнали обителта със седем параклиса (престола). Или друга история – за войводи – отново седем, които сторили много добрини за района .
Колкото и да пътувате през Искърския пролом, отново ще се връщате. Защото там ви очакват нови открития.
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
Облачно