100 години от Балканските войни: Началото

На 5 октомври се навършват 100 години от деня, в който за България започва първата Балканска война /1912-1913 г./ – героична епопея за освобождението и човешките права на българите в Османската империя. 34 години по-рано е завършила Руско-турската освободителна за България война. Но Берлинският конгрес на Великите сили оставя след нея открит „Източния въпрос” – българи и други християни остават под османска власт в Македония, Одринска и Беломорска Тракия и други части на Балканския полуостров. Освободителните борби в тези земи и международните дипломатически усилия не донасят решение на този проблем. Възможностите за мирен изход са вече изчерпани. По-рано през 1912 г. четири балкански държави – България, Сърбия, Гърция и Черна гора, сключват военен съюз, насочен срещу Османската империя.

Придвижването към Одрин

В средата на септември напрежението на Балканския полуостров нараства. В Османската империя вече е започнала частична мобилизация. На 17 септември мобилизация обявява България, последвана от своите съюзници. Началото на войната вече е въпрос на дипломатическо време. Русия и Австро-Унгария отправят нота, в която настояват да се запази мирът и обещават да съдействат за реформи в Османската империя. В отговор на 30 септември съюзниците настояват за конкретни реформи, включително автономия на Македония и Одринско в 6-месечен срок. На 4 октомври обаче Високата порта сама обявява война на съюзните държави.

На 5 октомври българският цар Фердинанд отправя към народа си манифест за обявяването на войната. Думите на този документ сякаш изразяват чувствата на целия български народ тогава:

„Българи, в продължение на 25-годишното ми царуване съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България... Провидението обаче е отсъдило инак...Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот... Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на Всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешките права на християните в Турция е обявена.”

Задачата на българската армия в започналия конфликт е изключително трудна. Турция няма възможност да отбранява дългите си граници на Балканския полуостров и решава да води настъпателна война, да нанесе поражение на България, като разбие по този начин Балканския съюз. Срещу нашата страна са хвърлени основните сили на империята. За България, с нейната ограничена територия и население, също не може да има отбранителен вариант. Така на българската армия се падат най-тежките боеве и най-големите загуби. Благодарение на по-добрата железопътна мрежа българската армия е прехвърлена навреме към границата с Одринска Тракия и в началото разполага с известно превъзходство. Турското разузнаване не успява да разкрие истинската численост на българските войски, нито местоположението на техните главни сили – ударната групировка от Първа и Трета армия.

Основни направления на съюзническите настъпления

След няколко погранични схватки започват първите големи сражения. На 9 октомври турската армия вече е готова за настъпление, което си остава само на книга, защото решително настъпление започват българските войски. Направлението на главния удар е към Лозенград /днес Къркларели/. Жестоки боеве се завързват при селищата Гечкенли, Кайпа, Селиолу, Ериклер, Петра и други. Догато Първа българска армия провежда първите атаки и ангажира значителни сили на противника, Трета армия изненадващо се появява откъм изток, пробива отбраната на турските войски, заплашва ги с обкръжение. Противникът отстъпва панически и на 11 октомври изоставя без бой Лозенград. Турците отстъпват и по другите участъци на тракийския фронт, Втора българска армия блокира крепостта Одрин. Успешно настъпват българите и по другите фронтове – Източните и Западните Родопи, Източна Македония. В тези райони българското командване разполага с далеч по-малки сили. Но те действат изключително маневрено, вземат инициативата и със своята храброст и невероятен дух печелят победи навсякъде. Подпомогнати са от местното опълчение и от множество чети, които действат в тила на противника. Те са организирани от Вътрешната македонска революционна организация, която ръководи освободителните борби на българското население.

Цар Фердинанд се отправя към войсковите части, обсаждащи Одрин.

Есенната кампания започва блестящо, но главното предстои. Българската армия тепърва ще срещне големи трудности: започват есенните дъждове, пътищата, и без това лоши, стават все по-непроходими. Има епидемия от холера. Не достигат медикаменти и превързочни материали, евакуирането на ранените и болните е трудно, мнозина умират на път за болниците. Преди войната никой не си е представял достатъчно ясно тези трудности, които бързо стават жестока реалност. Противникът праща към фронта нови и нови подкрепления. За българската армия наближават дни на тежки изпитания, на подвизи и масов героизъм.