Теа Денолюбова за „Боян” и писането от Любов

Интервю с Теа Денолюбова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тя е морско дете, от Варна, израснало в артистично семейство със свободен дух и много място в себе си за болка, радост и вкус на пристанище.

Ох, много хубаво детство имах. Аз все още го имам, на 19 съм и се възприемам все още за дете. Израснах в големия двор на къщата ни в центъра на Варна сред непрекъснатата глъчка от приятелите на родителите ми. Семейството ми се занимава с изкуство и бях заобиколена от страхотна арт среда. Когато станах на 12 години, преоткрих морето и разбрах, че фарът е моето място, пристанището, корабите, Pink Floyd – то е цяла картина. Варна има мелодия и е много приятно, когато човек успее да я усети и улови. Започнах да пиша на 10 години, когато почина баща ми операторът Денолюб Николов, това беше начинът, по който можех да се справя с болката, мъката и яда – обяснява Теа.

Болката, съхраняването на мига и семейството са основните теми в писането й. Не я наричайте писател, поне не още. Аз не се занимавам професионално с писане. Не съм поетеса, още по-малко писател. Пиша, защото много ми харесва и защото знам колко лошо би било за мен, ако не го правя. Сега винаги, когато ме боли, сядам, пиша и се освобождавам от негативното.

За първи път публикуват неин разказ „Хвърчилото” в рубриката „Млада муза” на вестник „Труд”, когато е на 11 години. Последвали участия в различни литературни конкурси и както самата тя казва – изненадващо за мен спечелих повечето от тях. Най-ценно обаче е отличието от конкурса за поезия на името на Петя Дубарова. На 17 години Теа Денолюбова представя дебютната си стихосбирка „Сложи ме на пауза” – книга за всички моменти, които е искала да спре с дистанционното и да ги гледа, за да ги преживее отново. Зад книгата и таланта на младата варненка застават утвърдени артисти като художника Кольо Карамфилов, който рисува кориците на книгите й и писателят и драматург Елин Рахнев, редактор на всички нейни текстове до момента.

Малкото русо момиче с морско сини очи сравнява писането с влюбването, а искрицата на възпламеняване пази всеки ден с много, много живеене. Живее, трупа материал и след това пише. Днес формата е проза и втората й книга е доказателството за това.

Основата на „Боян” са 11 напълно отделни разказа, които след намесата на Елин Рахнев са превърнати в истории-роман чрез събирателния образ на Боян и метафората за разпръснатите женски коси. Това е един емоционален разказ за израстването, за скъсването с миналото, за отлюспването от себе си на ненужните спомени, болки и радости и продължаването напред.

Книгата е написана в началото на тази година, за общо 12 часа разпокъсани в два месеца. И сега най-скучният въпрос:

А кой е Боян? И естествено моят отговор, който вече съм научила наизуст, е че Боян е събирателният ми образ и главният герой в книгата. Естествено, че има прототип и не е само един и това е най-хубавото, защото е приятно да видиш хора, които обичаш да ти звънят и да ти казват – Теа, това съм аз. Това го преживяхме заедно докато го пишеше. Увековечаваш не само моментите си, но и тези хора. Вземаш част от тях, затваряш я и те започват да живеят друг живот в написаните от теб истории. И все пак аз никога няма да мога да напиша нещата, които са истинската причина, за да седна срещу белия лист. Между редовете е скрита истинската емоция, истинското щастие. Никога няма да мога да напиша поглед, усмивка и винаги ще има нещо, което ще остава като утайка, в най-положителния смисъл, само за мен. Аз съм свръхемоционална и ако успея да превърна тази чувствителност в мъдрост би било много добре, но е рано, не бързам – признава 19-годишната владетелка на думите.

Тази година Теа завърши английската гимназия в родната Варна и след седмица заминава да учи за Арт директор в кино и телевизионни продукции в известната Академия за изкуство в Милано. Така ще продължи да бъде близо до другата страст в живота си – художествена фотография. А иначе продължава да пише истории, които иска да събере в сценарии и затова не си пожелава трета книга, а първи сценарий. Да видим! Накрая мъдро заключава, като заръка към самата себе си, че трябва да запази неувереността си. Аз все още не вярвам и мисля, че е правилно да не вярвам, че пиша добре. В момента, в които го повярвам, няма да съм искрена и ще започна да пиша от някаква друга позиция, а аз сега пиша от любов.

Кое накара Теа Денолюбова да възкликне в студиото на Радио България: Ето, толкова искрена никога не съм била и още – прочели ли са прототипите на Боян книгата, вдъхновена от тях, и колко трудно е да се изпитва любов към писането – чуйте в интервюто с младата варненка.

За да пишете на автора: krasteva@bnr.bg

Споделете

Теа Денолюбова за „Боян” и писането от Любов

Още от категорията

“Биенале на илюстрацията” отваря за четвърти път врати

Опазването на обредите и заветите на възрастните ни помага да преоткрием корените си

Детски рисунки, вдъхновени от природата и "Дърво на желанията" изненадват пловдивчани през следващите дни

“Биенале на илюстрацията” отваря за четвърти път врати

Българско Национално Радио