През октомври отбелязваме 100 години от началото на Първата балканска война /1912-1913 г./ През лятото на 1913-а тя е последвана от втори военен конфликт в региона. Не след дълго пламва и Първата световна война, чийто исторически ход е своеобразно продължение на балканския конфликт, но вече с трайно военно присъствие на Великите сили. През Втората световна война бойното поле се разраства в четирите посоки на света, а изходът от нея е тежък както за победените страни, така и за победителките. В такова бурно време живее изобретателят Асен Йорданов (1896-1967), известен сред приятелите си в Америка с псевдонима Джери. Неговата мечта да лети поставя началото на българското самолетостроене, но и допринася съществено за развитието на американската авиация. Още в ранно детство малкият Асен проявява любопитство към магията на летенето. В семейната ферма на своя баща – заможния инженер и химик д-р Христо Йорданов, той разтваря крилата на птиците, за да разбере какво ги прави способни да летят, дори имитира техния полет, скачайки от дървета, докато размахва ръце. Обича да прави хвърчила. По желание посещава курсове по химия и физика в Търговската гимназия в Свищов, където баща му е директор. В началото на XX в. Асен Йорданов има възможност да се запознае с най-новите модели на биплани, мотоциклети и други машини на технически изложби в Италия, Швейцария и Франция. Записва се в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в Париж. Не след дълго обаче идва информация, че Турция е съсредоточила свои сили на южната българска граница и Асен Йорданов се връща в страната, за да приложи летателните си умения и смелост.
Едва 16-годишен младеж, през Първата Балканска война, той е механик в аеропланното отделение край Свиленград, където лети с пилотите на разузнавателни мисии и работи върху конструирането на първия български самолет. България е сред първите държави в света, които в началото на XX в. използват самолета за военни цели, а капацитетът на въздушните й сили тогава се доближава до този на Великобритания, САЩ, Италия и Япония. През лятото на 1915 г., след поредица от опити, самолетът „Йорданов-1” вече лети. Той е от типа разузнавач и лек бомбардировач с размах на крилете 14 м и дължина на летателния апарат 8,5 м. За своето време той показва добри характеристики: дистанция за излитане – 65 метра, дистанция за кацане – 50 м, скорост – 85 км/ч, надморска височина от 500 м. В софийския печат от октомври 1915 четем: "От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа биплан. Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин – нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост.” Самолетът е купен от Министерството на отбраната.
Следващият амбициозен проект на младия конструктор за по-тежък многодвигателен самолет се оказва невъзможен за осъществяване в България. Избухва Първата световна война, в която страната ни ще бъде сред победените. На България се забранява да има авиация, самолетите й са унищожени, а личният състав – уволнен. Асен Йорданов обаче продължава да мечтае да лети. През 1921 г. със своя приятел пилот Александър Стоянов прочитат в немското спортно списание Flugsport, че Международната федерация по аеронавтика в сътрудничество с аероклубове от Америка, Германия и Франция организира обиколка на Земята. Конкурсът е трябвало да започне от Ню Йорк. В писмо до тогавашния министър-председател Александър Стамболийски за отпускане на 6000 долара Йорданов пише: „Значението на този конкурс е безспорно, защото във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой за първенството всички цивилизовани народи. Светът ще види, понеже този конкурс е едно велико дело на човешката култура, че българския народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област”. Молбата е удовлетворена и двамата българи заминават за САЩ, състезанието обаче не се провежда. Асен Йорданов решава да остане в Америка и след трудни години на адаптация към чуждата среда започва да гради кариерата си на легендарна фигура в американската авиация.
Записва да учи аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство, работи като конструктур и тест-пилот. Благодарение на таланта си бързо печели име в бизнеса, а през 1941 вече оглавява собствена компания, първоначално наречена Jordanoff Aviation Corporation. Разполага офисите си на „Медисън авеню” в Ню Йорк. Компанията му работи за военната отбрана на САЩ. Популярността на Асен Йорданов нараства, когато открива авиационно училище. За кратко време то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за американската гражданска авиация. 9-те специализирани книги, които Йорданов издава, се превръщат в основно ръководство на младите пилоти. Неговите научни трудове са преведени на френски, испански, италиански, китайски, но за съжаление не и на български. Той е автор и на учебен филм – 40 уроци за летене, които по време на Втората световна война са показвани в американските военновъздушни сили. В този период американският производител на авиационна, космическа и военна техника „Боинг”, който следи отблизо успехите на Йорданов, избира неговата компания да участва в развитието на ръководствата на B-29 „Суперфортрес”. Смята се, че това е най-добрият бомбардировач, използван по-време на войната. До края на живота си Йорданов е уважаван от компания „Боинг”.
Българинът участва пряко в създаването на различни самолети от значение за Америка в хода на Втората световна война. В изявление на генерал Роналд Фоглеман, началник на щаба на Военновъздушните сили на САЩ (1996) се споменават: „Един от тях е P-40, който е присъствал във всички бойни сражения и играе важна роля в конфронтациите въздух-въздух или въздух-земя. Друг самолет е P-38, боец с два двигателя, с голяма степен на мобилност и обхват. Той е имал доминираща роля във войната в Тихия океан, въпреки че може да бъде полезен и за много други цели. Третият самолет, чието строителство принадлежи на Йорданов, е бомбардировачът B-17, който се превърна в незаменима единица в нашите стратегически сили и е присъствал на всички бойни полета в Европа.”
След войната Асен Йорданов се насочва към други области. През 50-те години на XX в. работи върху сигурността на автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и на апарата „Jordanoff” – предшественик на телефонния секретар. Умира на 71-годишна възраст и прахът му е разпръснат от самолет над Америка. Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в книгата на почетните граждани на Ню Йорк, а портретът му е изложен в залата на славата в Нюйорското летище „Ла Гуардия”. В Националния музей за американско изкуство са изложени негови вещи и лични архиви, а в табелата на дома си пише: „Асен Йорданов – български летец”.
На 11 януари Православната църква чества преподобни Теодосий Велики и преподобни Теодосий Антиохийски . Християнството дължи на преподобни Теодосий Велики (424-529 г.) създаването и образцовото устройство на първите общежителни..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар. "Кървава Коледа" в Македония през 1945 г. На прожекцията в Македонския институт присъстваха..
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан Затворник, блажена дякониса Теозви. Св. Григорий Нисийски (около 331 - 394 г.) е един от..
От първите опити за летене със собственоръчно направени криле още през 19-ти век, до първите в света бойни полети с разузнавателни и бомбардировъчни..
На 20 януари Православната църква чества преподобни Евтимий Велики, свети Евтимий, патриарх Търновски, както и светите мъченици Ина, Пина и..
На 19 януари Православната Църква чества преподобни Макарий Велики и свети Марк, епископ Ефески. Преподобни Макарий Велики е..