Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

100 години от Балканските войни: Първият боен полет в Европа е на българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев

Самолет „Албатрос”, с който поручиците Радул Милков (седнал в аероплана) и Продан Таракчиев извършват първи боен полет над Одрин на 16 октомври 1912 г.
Снимка: lostbulgaria.com

На 16 октомври се навършват 100 години от първия боен полет в Европа. Той е извършен от български летци по време на първата Балканска война. В средата на октомври 1912-а, на огромен фронт от Черно до Адриатическо море се разгръща невиждана в историята военна кампания с участието на около един милион войници. Кореспонденти и военни специалисти от целия свят внимателно наблюдават хода на сраженията, в които вече се вижда първообразът на модерните военни операции в предстоящия световен конфликт за нова подялба на територии.

Скоро ще започне да се говори и пише за действията на бойната авиация. Във военно-техническо отношение България е провела сериозна подготовка, тъй като разчита да победи не с числено превъзходство, каквото не може да има срещу Османската империя, а с умения. Преди година в Северна Африка се е появила нов вид военна сила – авиацията – изпробвана успешно от италианска страна в Итало-турската война за днешна Либия. Българското командване вижда големите перспективи в това ново оръжие. А в страната ни не липсват смели и талантливи хора, готови да навлязат в тази област.

© Снимка: lostbulgaria.com

Група авиатори в летателната школа на Луи Блерио, сред тях Христо Топракчиев и Симеон Петров.

През лятото на 1912-а на обучение във Франция са трима български летци – Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. Французите не пропускат да отбележат тяхната смелост и умения. Симеон Петров успява да се приземи с излязъл от строя мотор, а впоследствие, заедно с френските си колеги, разработва и методика за приземяване със спрял двигател. Заедно с Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция. Във Франция са издадени и пощенски картички с лицата на Петров и Топракчиев. През септември същата година Симеон Петров става командир на първото аеропланно отделение в българската армия.

В началото на войната България има само два самолета и два наблюдателни балона. Но самолетите бързо се увеличават и в хода на войната броят им достига до 29.

На 16 октомври над обсадената Одринска крепост е извършен първият български боен полет, на самолет „Албатрос”, германско производство. Неговата цел е разузнавателна. Пилотира поручик Радул Милков, а наблюдател е офицерът Продан Таракчиев. Мисията е изпълнена благополучно, макар и рискована, защото самолетите тогава летели на малка височина. Слабо информираните турски войници реагирали по-скоро с ужас и паника, виждайки новото оръжие, приближаващо като крилато чудовище. Едва при завръщането става малко произшествие – на аеродрума се счупва шасито на самолета. Скоро след този полет войниците от двете страни си припомнили легендата за българския майстор Манол, затворен от турския султан в минарето на одринската Султан Селим джамия. Майсторът си направил крила, с които излетял от минарето, връщайки си свободата.

© Снимка: lostbulgaria.com

Руски авиатори в подготовка за полет на разузнавателен аероплан „Фарман 20”.

Авиационното дело бързо се разраства и още през първия период на войната /октомври-ноември/ са извършени няколко десетки бойни полета. Скоро започват и бомбардировки на противниковите позиции, като бомбите се хвърлят саморъчно от екипажите на самолетите. Броят на пилотите достига до 26. Около половината от тях са чужденци-доброволци от Италия, Русия, Франция и Великобритания. Това е началото на романтичния период в бойната авиация, поле на смелите, които търсят подвизи и приключения, като рицарите през Средновековието. Наближава времето на рицарските двубои в началото на предстоящата световна война, когато едни срещу други ще се изправят герои като „Червеният барон” Рихтсхофен от Германия и французинът Рене Фонк. А към края на тази война грандиозните въздушни боеве и бомбардировките на земни цели ще станат жестока реалност, в която човешкият живот няма значение, а оцелелите рицари ще разберат, че са поставили началото на масовото унищожение от въздуха...

Началото на Балканската война е наистина първото „рицарско време” за летци от няколко страни. Първата въздушна бомбардировка в тази война – на военни цели край Одрин – е извършена от българо-италиански екипаж. Рисковете не са били по-малки от времето на кръстоносните походи. Крехките тогавашни самолети летят на малка височина, с малка скорост – до 80-85 километра в час. Много скоро ще станат уязвими от приспособените за въздушни цели оръдия и картечници на противника. Загива Христо Топракчиев, но той не е жертва на противников огън, а на лошото време и нестабилната техника. На 19 октомври излита при силен вятър, за да изпробва един току-що доставен и усъвършенстван от него самия самолет. Скоро след излитането самолетът пада и се разбива.

Тази война е начало не само за въздушни рицари от мъжки пол. На 30 октомври за първи път в боен полет участва жена. Това е Райна Касабова – медицинска сестра-доброволка. Тя участва като наблюдател в полет над Одрин и хвърля позиви с призив да се прекрати безсмислената съпротива и кръвопролития.

© Снимка: lostbulgaria.com

Аеропланно отделение край село Булаир, Беломорието 1913 г.

Десетки бойни полети са извършени и през втория период на войната – зимата и пролетта на 1913. Тогава вече действат три аеропланни отделения към трите фронта: обсадената Одринска крепост, Чаталджа – пред вратите на Истанбул, и Булаир – на подстъпите към Галиполския полуостров и Дарданелския пролив. Особено се отличава третото отделение. То бомбардира турски комуникационен център на Галиполския полуостров, извършва и разузнавателен полет към азиатския бряг на Дарданелите. Така за първи път в историята е извършен междуконтинентален боен полет, макар и на кратко разстояние, защото при Дарданелите Азия и Европа са в непосредствено съседство.

В романтичния период на бойната авиация България дава сериозен принос, с който българският народ основателно се гордее и до ден днешен. Българските летци се сражават геройски и по-нататък, особено през Втората световна война. И винаги си остават рицари, сражават се срещу противник с оръжие и никога не са вземали участие в бомбардировки на мирни градове, срещу цивилното население. С това българският народ също може да се гордее.

Още от категорията

Откриване на масивна желязна котва

Port Baglar или Заливът на лозята разбулва хилядолетни тайни от дъното на Черно море

Подводната експедиция на Националния исторически музей в залива до нос Христос, южно от град Созопол, приключи преди дни с уникални находки, свързани с историята на корабоплаването и товаро-разтоварните дейности в тази част на българското Черноморско..

публикувано на 29.09.22 в 10:00

Отец Чъкърък от българската църква в Одрин е предложен за орден

Правителството предложи на президента да награди отец Александър Чъкърък с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен. Отличието е за големите му заслуги за опазване на българското културно и историческо наследство. Отец Александър Чъкърък е..

публикувано на 28.09.22 в 17:44

Български съкровища са част от международна изложба в Ню Йорк

До 19 февруари 2023 г. в Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк може да бъде видяна изложбата "Първите владетели на Европа".  Тя беше открита на 21 септември под слогана "Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях". Показаните артефакти са от..

публикувано на 23.09.22 в 12:36