В биографията на един от големите ни възрожденци – д-р Иван Богоров, като че ли е събрана огромната енергия на националното ни пробуждане, любопитството към света, знанието и прогреса. Съдбата му отрежда да бъде първопроходец в различни области. Богоров е съставител на първия сборник с български фолклор, написва първата ни граматика на говорим народен език. Негов е първият издаден художествен пътепис у нас -„Няколко дена разходка по българските места”. И още: Богоров пръв превежда на български романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо”, подготвя първия френско-български и българо-френски речник...

Колкото до езиците, той е истински полиглот: говори руски, сръбски, румънски, старо- и новогръцки, турски, немски и френски. Това не е случайно: след учението в родното Карлово при известния Райно Попович, той трупа знания в народната школа на Вселенската патриаршия в Цариград, после в Одеса. В Лайпциг изучава химия, в Париж завършва медицина.

Богоров живее на различни места, работи на различни поприща: като учител, лекар, издател, езиковед. Известен е като създател на първия ни вестник – „Български орел” /1846 г./. Той излиза в Лайпциг, където по това време младежът учи. В началния му брой пише: „Всичките народи около нас си издигнаха главите и виждат по светът що става и какво трябва да правят... Не требва ли да продумами поне една дума в царствата на народите?... И ний българете трябва да започнем да са усещами като народ, който има същите правди с другите европски народи!” Тематиката на изданието е пъстра: от политиката до икономиката, от географията и природните бедствия до етнографията, фолклора, граматиката... От вестника излизат само три броя – разпространението му е трудно, средства за нови броеве липсват.

През 1848-ма Богоров основава друго издание – „Цариградски вестник” и е негов главен редактор до 1850-а. Седмичникът излиза в продължение на 14 години и е сред най-сериозните заглавия в тогавашната българска преса. Сред изданията на Богоров е списанието „Журнал за наука, занаяти и търговия”. В книжка първа от 1862 година е поместена неговата статия „Светът ся изменява”. В нея има редове, които и днес звучат съвременно. „Всякой има полза от благоденствието на всичкити… Един търговец може да продаде там най много стока, дето е заобиколен от хора, които произвеждат много… Един чловек, който желае да добива, трябва да направи всичките окол него да добиват… Защото никой не може да добие ничто, не може да спечели ничто, ако е заобиколен от такива, които нямат ничто.” Според Богоров светът непрекъснато се променя и човек, въпреки несполуките, не трябва да изгубва своята дързост…

Възрожденецът е прочут и с дългогодишната си непримирима борба за чистотата на българския език, срещу навлизането на чуждици в него. В тази борба стига и до някои комични крайности. Популярни примери в това отношение са предложените от него български варианти за кибрит – „драсни-пални клечица”, за поща – „сновалка”, за история – „бивалица”, за билярд – „тикнеж-чукнеж”. Независимо от това, усилията на неуморимия санитар на езика са възнаградени. Добре е да знаем, че думи, които употребяваме често, като бележка, чакалня, часовник, обноски, познавач, пратеник, дейност и още много други, са сътворени от него.