Филмова копродукция разказва за хора „Мистерията на българските гласове”

С народна песен и българска гордост в сърцата започна XXVI-ото издание на „Киномания”. На 8 ноември в зала 1 на НДК фестивалът започна с великолепен концерт на женския хор „Мистерията на българските гласове” и филма „Балканска мелодия”. Лентата разказва за техния нелек път към световната слава. Филмът е мащабна документална копродукция между Швейцария, Германия и България на швейцарския режисьор Щефан Швитерт, който е един от най-известните автори на музикални документални заглавия в Европа. Много рядко се случва голям европейски режисьор да има във фокуса на интересите си тема, свързана с България – разказва Мартичка Божилова, продуцент от българска страна на филма. Преди четири години Швитерт пристига в София и представя на добре познатата сред документалистите в чужбина българска компания „АгитПроп” идеята си да направи филм за музиковеда и изследовател Марсел Селие, откривател и кръстник на „Мистерията на българските гласове”, и за неговата съпруга Катрин.

Те са хора, които през последните петдесет години имат съществена роля в популяризирането на музиката, характерна за нашите земи – България, Румъния, изобщо Източна Европа, слабо позната на западния свят по време на комунизма. Те са основните „виновници” тази музика да завладее света, да стигне до сърцата на много хора и албумите с нея да бъдат продавани в милиони екземпляри. Филмът не проследява историята на самия хор „Мистерията на българските гласове”. Той по-скоро разкрива малко познати неща, около началото на тяхната международна слава през погледа и спомените на виновника за техния успех Селие, за да стигнем до днес, когато те са по-ценени и търсени в чужбина, отколкото в родината. Филмът представя феномена „Мистерията на българските гласове”. Името на хора е измислено от Марсел Селие. Той е бил човек не само с отличен музикален, но и с доста силен търговски нюх и във филма виждаме как той ги открива, как след първото си посещение в България през 1952 година регистрира търговската марка, става техен продуцент. Виждаме как впоследствие се увеличават продажбите на албумите, каква е работата по издаването им и концертирането на хора, как му се налага да продаде марката и правата на по-големи музикални компании, които и в момента я притежават. Филмът на Щефан Швитерт разказва обаче и за друг феномен, който Марсел Селие открива и превръща в звезда – невероятния румънски пан флейтист Георге Замфир. Човек, когото, като чуете веднъж, ще разпознавате винаги. Той е изпълнител на музиката в американския филм „Имало едно време в Америка”, а и изобщо е работил по редица филмови проекти с композитора Енио Мориконе. Според мен „Балканска мелодия” е истинско музикално преживяване за любителите на този жанр кино – казва Мартичка Божилова.

Филмът „върви по стъпките” на Селие, който обикаля българските земи най-вече през 70-те и 80-те години на XX век. Идвал е около петдесет пъти в България със своя магнетофон, за да записва автентичната ни фолклорна музика и средата, в която тя се е съхранявала, предавала и изпълнявала. През 1975 г. Марсел Селие издава първия си албум с български народни песни със заглавие „Мистерията на българските гласове”. Вторият албум от тази своеобразна поредица излиза в края на 80-те и през 1990 година печели най-голямата музикална награда в света „Грами”. Издадени са още два диска от поредицата, а проектът на Селие „Ритуал”, реализиран в САЩ, през 1994 година получава номинация отново за престижната награда „Грами”. Записите швейцарецът прави почти изцяло с хора на Българската национална телевизия и радио, който по-късно приема името „Мистерията на българските гласове”. Негов диригент е Дора Христова. С няколко изпълнения в албумите му са включени и хоровете „Филип Кутев”, „Тракия”, „Пирин”, хоровите състави на ансамблите „Добруджа” и „Родопа”. Сред композиторите на песните са Красимир Кюркчийски, Филип Кутев, Николай Кауфман и Георги Минчев.

По стъпките на семейство Селие филмът „пътува” отново през Румъния и България, за да преоткрие легендите и богатството на тяхната музика, но през призмата на живота им днес. А реалността днес за хора „Мистерията на българските гласове” е липса на държавна подкрепа и субсидиране, в съчетание с невероятна слава и почит зад граница. Режисьорът се опитва да погледне с доста остър поглед върху това, какво се случва в момента с тази невероятна фолклорна музика. Известно е, че тя е била много силно използвана от комунистическата държава с пропагандна цел. Швитерт веднага улавя тази подробност и иска да разбере, след като Желязната завеса вече я няма, какъв е шансът това невероятно нематериално богатство да продължи да съществува. Това не е само апология на нашия фолклор, филмът разглежда и доста болезнени и интересни теми, върху които и ние трябва да се замислим, обяснява продуцентът Мартичка Божилова.

Конюнктурата при всички положения променя много неща. Дори и аз като продуцент на филма го усещам в комуникацията си с нашите герои. Факт е, че българските женски хорове много трудно намират последователи и рядко предават своето знание на по-новите поколения, които в момента са обладани от комерсиализма от новите маркетингови трикове. Така че фолклорът и този невероятен феномен „Мистерията на българските гласове”, който е сред няколкото неща, с които е известна България по света, трябва да бъдат съхранени като изключително богатство. Разбира се, това трябва да е предмет на държавната културна политика.

Омагьосващ с универсалния език на музиката, „Балканска мелодия” вече е имал своето киноразпространение в Германия и Швейцария. В България това ще се случи веднага след края на „Киномания” – през декември. В началото на идния месец ще бъде и международната премиера на филма в състезателната програма на най-големия фестивал за документално кино в света – в Амстердам, Холандия.

Споделете

Филмова копродукция разказва за хора „Мистерията на българските гласове”

Още от категорията

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Изложба "Живи човешки съкровища – България" се открива в София

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

Българско Национално Радио