Вечният календар на отец Матей Преображенски

публикувано на 14.11.12 в 10:08

Снимка: museumpavlikeni.com

Един български възрожденец, книжовник и революционер още през 1850 година пресъздава кръговрата на природата и живота в един календар, който нарича Вечен. Този „мерител” на времето, дело на отец Матей Преображенски-Миткалото, е достигнал и до нас и днес може да се види в Историческия музей на град Павликени. Дали сега, когато толкова много се говори за края на света, предречен от маите, това дело на Матей Преображенски ще внесе успокоение, че такъв край няма да има? И както природата има четири сезона, които непрекъснато се повтарят, така и човешкият род следва тези природни закони…

Отец Матей Преображенски-Миткалото

Отец Матей Преображенски, тази енциклопедична личност, е роден през 1828 г. в Ново село, Централна България. Останал сирак, той е изпратен от роднините си в Дряновския манастир като послушник. След това отива в Преображенския и Рилския манастир, а накрая и в атонския манастир Света гора. По онова време манастирите са средище на духовност, а в библиотеките им са скрити ценни книги. Матей Преображенски попива знанието от пожълтелите страници и достига дори до мисълта за Вечен двигател. Става сподвижник на Апостола на българската свобода Васил Левски, обесен от османските поробители през февруари 1873 година. Матей Преображенски обикаля страната, откъдето идва и прозвището му Миткалото и участва в създаването на революционни комитети. Но в дисагите му винаги има книги. Самият той е автор на 8 книги, преписвал е и първата история на българите, написана от отец Паисий през 1762 г. Идеята за вечния календар изниква, когато Матей Преображенски е в манастира Света гора. Нели Цонева - уредник в Историческия музей на град Павликени, разказва:

Там, на брега на Бяло море, той прави първите опити за вечен двигател. И пак от тоя период прави макет на Вечния календар. Той е представлявал няколко концентрични кръга с различни големини и с една обща ос, за да може всеки кръг да се върти. През 1870 година, когато Матей Преображенски е тук, в нашия Търновски край, предава макета на един зограф Венко, който го стенописва върху външната стена на училището в село Михалци през 1870 г., когато се построява училището.

Календарът в Историческия музей на град Павликени е с размери 158 на 116 сантиметра. В централната част са концентричните кръгове, като най-външният е разделен на 12 сектора. Във всеки сектор са изписани имената на месеците на годината и съответно дните от първи до 30 или 31-ви, в зависимост от това колко дни има всеки месец. Срещу всяка дата е и името на съответния християнски празник. Във вътрешните кръгове има една система от цифри, букви и съкращения. И доколкото е разчетена символиката на Вечния календар, обяснението е, че там са посочени части от Новия завет и различните богослужения, които трябва да се отслужат на дадения християнски празник. Календарът е съставен по законите на Грегорианския календар, затова съответства на сегашните християнски празници.

От двете страни на календара - продължава Нели Цонева, - има две колони с цифри и с таблици, където са посочени годините от средата на XIX век до 1940 година. И се предполага, че тая таблица дава възможност да се изчисли примерно дадена дата на какъв ден от седмицата се пада или пък съответната седмица коя поредна седмица е в календара на съответната година. Всяко едно нещо е измислено, за да покаже вечния кръговрат както в природата, така и в летоброенето. Около тия концентрични кръга в четирите края на календара има 4 картини. На всяка една от тях са изобразени по трима души и съответните надписи - пролет, лято, есен, зима. Четирите картини, поставени в края на календара, отговарят на четирите сезона. А трите месеца на всеки сезон се изобразяват от човешките фигури.

Идеята, която се внушава, казва Нели Цонева, е, че както в природата след пролетта идва лято, есен, зима, такива сезони има и в човешкия живот. Човек се ражда, съзрява, постепенно остарява и достига дълбока старост. Но колелото на живота не свършва дотук, идват нови поколения… В центъра на Вечния календар са изобразени на син фон двете земни полукълба, изписани са още слънцето и луната, а в средата между тях триъгълник и в него едно око. Дали това е всевиждащото око на Господ или е олицетворение на Космоса, всеки може да го тълкува по своему… Много символика и много знания за света има в тоя календар, завършва Нели Цонева.

По публикацията работи: Милка Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Вечният календар на отец Матей Преображенски

Още от категорията

Църковен календар - Разпети петък

Църковен календар - Велики четвъртък

100 години от най-бруталния терористичен акт в българската история

Църковен календар - Светли четвъртък

Църковен календар - Светли петък

Българско Национално Радио